Няма да сбъркаме, ако наречем So Called Crew събитие в българския рап. Група със собствен почерк и публика, която знае за какво става дума в посланията. А те засягат всички нас – от престъпните политици, до дрогата и безпътицата на цели поколения млади хора.
Ден преди премиерата на нoвия албум на крюто „Вода и вино“ Гена (инструментали и запис), Trasher (бийтбокс), Жлъч и Бате Доуен (рими) са болезнено откровени за нещата от живота.
Минали са четири години от последния ви албум, какво се промени във вас през това време? Чувствате ли се помъдрели?
Определено. И препатили също. Може спокойно да кажем, че това е една от темите във „Вода и вино“.
След толкова участия на живо, каква промяна виждате във вашата публика?
Хората, които ни подкрепят, вече са от всякакви възрасти и не са стриктно хип-хоп фенове. Публиката като цяло е по-информирана и ангажирана от всякога.
Наричате новата си продукция най-доброто нещо, което сте правили. Как гледате на старите си албуми от дистанцията на времето?
Като на компилации от песнички, които бяха направени с единствената цел да се забавляваме. Такъв беше планът тогава.
Как се спряхте на заглавието за албума? Какво за вас символизират виното и водата?
Заглавието дойде от Гената. Всички се открихме в противопоставящите се сили на реда и хаоса, рациото и идилията.
Бихте ли нарекли този албум концептуален? Как бихте го описали с три думи?
Да, бихме го нарекли концептуален. С три думи – смел, лек и сериозен.
Записвали сте албума година и половина, чувствате ли се по-близки като приятели в момента? Случката от работния процес, която никога нямате да забравите?
Да, има разлика, имаше доста изпитания по пътя. Ще ни е много трудно да посочим една история от този процес. Имаше моменти на силно задоволство, че сме направили почти готова песен за три часа с нашите приятели от Ума и Дума или когато записахме „Жажда“, чието съчиняване отне месеци. Бяха главно весели случки.
В песните се говори за дуализми като добро и зло, пиянство и трезвеност, живот и смърт, за различните видове спасение. Кое лично вас ви спасява във времената, в които живеем? Коя е формулата ви за оцеляване?
Балансът между двете. И признанието пред себе си, че едното без другото е опасно.
Нужно ли е човек да пропадне, за да си научи уроците? Вашата първа реакция при пропадане?
Започваме да работим здраво по нещо, което има значение, това винаги поставя човек отново на релсите.
„Има време”, за какво винаги имате време и за какво никога не ви достига?
Винаги успяваме да намерим време за музика, никога не остава достатъчно за поглъщане на нови вдъхновения.
„Какво ни има” на нас българите? Какво ѝ има на държавата?
Участваме доброволно във фарс. За някои е забавно, други играят от необходимост.
Смятате ли, че съвременният рап става все по-директен и социален в своите послания? Той ли е вашата територия, на която можете да наричате нещата с истинските им имена?
Не харесваме думата „социален“, но сме твърдо зад искрените неща, които изискват автентичност и кураж. За щастие, делим тази територия с други много талантливи хора.
Коледните ви пожелания към феновете?
Да не прекаляват с нищо, освен с добри дела. И да търсят сами музиката, която им се слуша, не да чакат някой да им я пусне.
Фотографии: Йордан Стоянов
