1 Април, 1996г.
Стелни Кърк Бърел подава документи за банкрут в районния съд на Оукланд, Калифорния. Скандал, който ще обърне живота на Бърел на сто и осемдесет градуса. От най-известния шоумен на планетата, той ще стане свещеник.
В продължение на близо десетилетие Хамър е на върха на пирамидата, отваря портата на мейнстрийма за всички рап артисти след него, трупа безбожно много пари и се циментира като легенда.
Но сега той е в съдебната зала и се моли съдът да одобри иска му за банкрут. Това няма да се случи и той ще се бори с този проблем до 2011 година. За добро или лошо, Хамър още не знае за това.
1973
Малкият Стенли е на 11, отраснал е в американските панелки или така наречените “Housing projects”. В дом с още седем братя и сестри, и майка секретарка. Всеки от тях се оправя с живота, както намери за добре. Един от братята му работи в клуб като „лошо момче“, както казва Хамър в интервю, а другият му брат работи за местния бейзболен отбор „Oakland A’s“ като момче за всичко.
Точно там прекарва детството си малкият чук. Пред стадиона той танцува, продава счупени бухалки и билети, взети от играчите. До един ден, в който не бива потърсен от собственика на клуба – Чарлс О‘Финли. Той забелязва енергичния контрабандист и вместо да го изгони му предлага работа.
Така той започва да работи като асистент на О‘Финли и е очите и ушите му, когато го няма. Бърел пътува с отбора и отговаря за комуникацията между играчите и ръководството. Точно там получава прякора си Хамър, не от кой да е, а от Реджи Джаксън.
Въпреки, че на петнайсет той е най-младият вицепрезидент в националната бейзболна лига, Стенли не спира да изучава танците на Рик Джеймс, младия Майкъл Джаксън и стария Елвис. Той е обсебен от музиката, но не може да пее. Проблем. Не съвсем.
Хамър се появява в правилното време. Към началото на осемдесетте хип-хопът в Америка все още се бори за признание. Той е станал голяма част от културата на чернокожите, но все още не е в ушите на белите. Междувременно с неговия позитивен стил и голямо, лъскаво сценично присъствие се заражда и нещо, което ще помете света и кариерата на Хамър само след няколко години – генгста рапа.
Но Хамър още не е Хамър и 2 Pack не е 2 Pack, затова Стенли Бърел започва да прави музика. Християнски рап под името The holy ghost boy. Имайки познанствата с играчи от бейзболната лига, той взима 20 000 долара на заем, за да стартира свой собствен лейбъл – „Bustin’ Records“. Хамър започва да записва сингли и да ги продава от багажника на колата си из улиците на Оукланд. Това му печели махленска слава и много приятели.
28 Септември, 1988
След повече от 50 000 копия на синглите му, по улиците на северна Калифорния, Хамър най-накрая е повикан от голяма звукозаписна компания. “Capitol Records” не се бавят с Хамър, защото в момента е горещ. Те преиздават синглите му в албум и записват нов в същата година.
“Let’s get it started” става първият платинен рап албум. Хамър успява да прекрачи панелките на чернокожите и да се настани удобно на диваните на бялата средна класа. Тийнейджърите полудяват за музиката на Хамър, а родителите им няма какво да им кажат, тъй като текстовете му са чисти. Манията по Хамър започва, а още не сме стигнали до “Can’t touch this”.
Трябва да знаете, че Хамър не е случаен псевдоним. Схващането, че той е просто широки панталони, пайети и пируети е много далече от истината. Не забравяйте къде е израснал. Улиците са го възпитали.
Истината е, че името ЕмСи Хамър се посреща с респект и дори страхопочитание в средите. Човекът е перфекционист и работохолик, но преди всичко пази името и занаята си.
Няма да влизам в детайли, но историята включва Хамър, ДиДжей Сърдж, Майкъл Джаксън, 50 000 долара и около двеста членове на “Crips”. По невероятни стечения на събитията, никой не умира, но си заслужава да се разровите.
И така стигаме до „Please, Hammer, Don’t Hurt ‘Em“. Вторият платинен студиен албум на Хамър. По това време той вече е на турне, което продължава повече от година. Всяка вечер той е в различен град на различна сцена и дава всичко, което може да даде от себе си.
Хамър е толкова голям, че има хореограф в Сейнт Луис, който работи с над сто танцьора целогодишно и ги обучава на танците на Хамър. Така че, когато някой от танцьорите на турнето се контузи или разболее, Хамър вдига телефона и получава нови попълнения, готови за концерт.
До 1991 Хамър е приливна вълна, която потапя целия свят. Но времената го изхвърлят. Малко по малко, колегите му от Калифорния започват да минават през вратата, която той е отворил и вече на дивана в белите предградия на Америка не стои веселият Хамър, а Айс Кюб, Доктор Дре и Снуп Дог. Майките вече не харесват черната музика, но е късно. Пандора е отворена.
Хамър остарява, става вчерашна новина. Но продължава да държи 200 човека на заплата, за да не се върнат на улицата, където най-вероятно нещата няма да свършат добре. Продължава да прави собствената си музика, без да използва нецензурни думи. Продължава да сваля по два килограма на шоу от танци. Продължава да се усмихва.
Говорете, каквото искате и се смейте, колкото трябва, но Хамър си остава първият платинен рапър и това е нещо, което не можеш да пипнеш.
