„Майка!“ е труден филм. Труден за гледане, труден за харесване, труден за отхвърляне и най-вече труден за описване.
Напълно лишен от жанр, хомогенност и еднопластовост, но в същото време бърз и натъпкан до тавана с метафори (очевидни и скрити), кодове, библейска и философска символика, „Майка!“ не се интересува дали ще го харесаме, или не, защото неговият режисьор и сценарист Дарън Аронофски знае какво иска да направи. Иска да направи филм, който да ви свари неподготвени и да ви завърти такъв шамар, че да го помните дълго време.
Дълбоката неопределеност и на моменти арогантна претенциозност на „Майка!“ (очевидна още от проклетата удивителна в заглавието) го прави труден за преглъщане от масовия зрител, но майсторската целенасоченост, с която филмът свършва работата, за която е дошъл, го прави достоен за харесване. Всъщност, това е един успешен филм.
„Майка!“ е изграден на базата на множество дихотомии (поради липсата на по точна дума), които го карат непрестанно и по различни начини да се разцепва на две. Разцепен е дори в това да бъде едновременно хубав и лош филм. Приятен е за гледане и държи зрителското внимание, като в същото време на моменти е скучен и отблъскващ.
Да се напише кратко ревю за него, което да му отговаря подобаващо, е трудно заради множеството теми и ъгли, през които може да се подходи. Много от тях, особено във втората половина, наистина са поднесени по арогантно плакатен, дори повърхностен начин, но в следващия миг образността става абстрактна, а препратките – доста дълбоки. Важно е да се отбележи обаче, че това не се е получило случайно, поради неопитност или неумение на режисьора, а е по-скоро преднамерено.
Така, учудващо или не, „Майка!“ е завършен филм със собствено, бих казал оригинално, звучене, който всеки зрител, независимо дали е останал доволен, или не, ще запомни. Освен това той успява да предаде посланието, което иска, и се удържа монолитен като атмосфера дори и в моментите, в които преминава в откровена гротеска и пародия.
Нека се върна обратно към раздвоеността, за да се опитам чрез нея да ви убедя да гледате този шантав, на моменти неприятен и претенциозен филм.
Още в жанровата си самоопределеност филмът до такава степен отказва да се самоопредели, че съвсем нарочно се самовзривява. От една страна е хорър-мистерията, от друга – „супер“ продукцията, претендираща за високо кино с най-малко 4 мегазвезди в нея (Дженифър Лорънс – Тя, Хавиер Бардем – Той, Ед Харис – Лекарят и Мишел Пфайфър – Жената на лекаря).
„Майка!“ може да бъде гледан като любовна драма, която е толкова добре изпитана, че почти всяка реплика на централните персонажи кореспондира с преживявания от личния живот на гледащия. В същото време филмът настоява да бъде възприеман като постмодерна трансформация на старозаветни и новозаветни текстове, в която същите тези герои могат да бъдат възприемани и като образи, освободени от всякаква психологическа дълбочина, простираща се извън жестовостта на религиозните им архетипи.
Визуалната реализация на филма следва напълно гореспоменатата жанрова разцепеност. В дадени моменти „Майка!“ напълно преднамерено избира бавния, естетски подход, за да прескочи скоро след това в динамични, почти екшън сцени на каданс и да завърши във визуален стил, граничещ с претенцията и почти театралната бутафория. Тонът на филма е не по-малко разнороден – драматичните, тягостните и психологически напрегнатите моменти бързо биват заменяни от комични или абсурдни епизоди, които вместо да те насърчават да инвестираш емоционално в героите, както си правил няколко минути по-рано, те карат да изпитваш неудобство, гледайки.
За да не звучат нещата прекалено отвлечени, трябва все пак да се насочим и към сюжета на филма. Влюбена двойка живее в къща, която наскоро е изгоряла почти до основи, и се опитва да изгради живота си наново в нея. Къщата е целият им свят в буквален и метафоричен смисъл. Тя е отдадена на ремонта (съживяването е най-точната дума) на къщата, по-млада е от него и отчаяно иска дете. Той е успешен поет в творческа криза, кабинетът е неговото светилище и въпреки че е добър, любящ и също иска дете, творчеството е неговият живот. Една вечер на вратата им се появя странен лекар, а малко след това и още по-странната му съпруга, след което нещата в къщата се обръщат с краката на горе.
Дотук нищо ниво, нито изненадващо. За щастие, филмът далеч не е само това. За да продължа обаче, трябва да разкрия части от сюжета, което би развалило гледано на някои зрители, така че:
Всъщност „Майка!“ прави един доста успешен каламбур от библейски мотиви. Първата част на филма, като разделителната линия между двете е дебело подчертана визуално и тематично, е трактовка на моменти от Стария Завет. Съвсем директно представя къщата (света) на двойката като серафическата райска градина, сътворена в началото на филма, за да могат по-късно двамата натрапници да внесат забранената ябълка – идеята за плътта, секса и детето, което в крайна сметка се превръща в техен плот. Това води до унищожаването на рая за двамата. А след това се стига и до братоубийството на Каин, което също е недвусмислено показано във филма. Първата част на филма завършва със зачатието на детето, което трябва да изкупи греха и да се превърне в спасител на малкия свят на двамата.
Втората част, в която нещата много бързо ескалират и човек започва да се чуди какво точно гледа (казано в положителен смисъл), се насочва изцяло към теми от Новия Завет. Тук Той е представен директно като Бог Отец, като създателя на Света, който обаче се интересува повече от акта на сътворението, отколкото от съдбата на своите творения. Детето е едно към едно Бог Син, който е принесен в жертва и дори физически погълнат от вярващите (представени като полуделите фенове на писателя), за да изкупи греховете и да позволи на цикъла да започне отначало. Изкушавам се, за да завърша триадата, да определя Нея като Светия Дух, който вдъхва живот на целия свят (къщата) и това далеч няма да е без основание, но няма да е достатъчно изчерпателно.
Тя е олицетворение и на Майката! земя, на животворящата сила, която е нужна на Него, но тук вече в ролята му на Бога Слънце, и без която творческата му огнена сила би била невъзможна. Тя е представена и като олицетворение на безкористната и готовата на саможертва любов, превръщайки се в завършен символ на християнството, но и на природата по принцип. Саможертвата ѝ в края на филма и възраждането на света след това прибира в образа ѝ също така и символиката на Бог Син и на Бог Отец.
Объркано е, знам, но филмът държи да е така. Към тези трактовки трябва да прибавим и задължителни, но в случая добре изведени екологични препратки, политическа и социална критика, както и сатирата към религиозния фанатизъм. Филмът се занимава и с ролите на мъжа и жената в съвременния свят, тоест опитва се да се държи адекватно и по феминистките въпроси, подхождайки през темата за суверенността на женската телесност.
Темите са наистина много и вероятно се чудите как един филм може да ги побере всичките. И аз се чудя същото, но ето на – „Майка!“ успява, та дори и става за гледане, а краят не е съвсем предвидим. Може би няма да хареса на всеки, но поне няма да ви остави безразлични, така че гледайте „Майка!“, пък макар и с удивителна.
