За настоящия текст взимамe повод от един доста актуален въпрос, поставен от публициста Ник Билтън в материал, оповестяващ предстоящия край на социалните мрежи. Въпросът, който съвсем основателно поставя Билтън, е: „Когато за последен път сте влезли в някоя социална мрежа, особено Фейсбук, а след като сте я затворили, сте се почувствали щастливи?“ Много отдавна, нали?
Вероятно да се мисли, че от утре социалните мрежи или медии, както е модерно да ги наричаме сега, ще изчезнат, е наивно заради огромните капитали, които се преразпределят благодарение на тях. Сигурно е обаче, че промяна рано или късно ще настъпи.
Нуждата от тази промяна се корени в отговора на поставения от Билтън въпрос – не, социалните мрежи вече не ни правят щастливи. Показателна за това е рязката промяна на поведението на потребителите в тях. В нашата страна Фейсбук безспорно е най-популярната мрежа и именно в нея тенденциите са най-осезаеми, защото Фейсбук вече не е:
Мрежата на свободата
През последните няколко години Фейсбук се отказа от своето най-голямо достойнство – демократичността при разпространение на съдържанието. Вероятно си спомняте времето когато, докато си разглеждате стена, изведнъж ви се появява снимка от рождения ден на милия ви братовчед Стамат, с когото не сте се виждали от 5 години и с когото никога преди това не сте си писали. Е, сега такива неща почти не ви се случват, защото Фейсбук вече решава ултимативно чий фийд да ви показва и чий не. Колкото повече интеракции имате с някого, толкова по-често ще му виждате котетата, които качва.
От друга страна мрежата е майка за едно съдържание и мащеха за друго – предпочита видео и снимки, но да са си ваши, хич не харесва шернатите от други сайтове, особено ако са на конкуренцията. Освен това Фейсбук е умен и знае какво харесвате и какво не. Той иска от вас да лайквате, затова ви пробутва все едно и също по тематика съдържание. Това означава следното – веднъж харесал снимка на Стамат, цяла седмица Стамат, веднъж споделил пост на „Си Ен Ен“, цял месец новини от „Си Ен Ен“. При това Фейсбук в последно време не знае никаква мяра и тези тенденции могат да доведат до стряскащо еднообразие във фийда.
Този процес до известна степен е естествен. Хората имат средно по около 350 приятели във Фейсбук като при младите хора числото вероятно е поне двойно. Няма как мрежата да ви показва всичко, което приятелите ви качват или споделят. Разбираемо е, че съдържанието се филтрира, но начинът, по който това става в момента, просто не е достатъчно добър, защото е, така да се каже, пазарен.
Това до голяма степен обяснява казаното от Билтън, според когото Фейсбук се държи с нас като с хора със зависимост, тоест държи се като наркотик, защото иска непрестанно да сме вътре, да лайкваме и да споделяме. Ето как мотивира тезата си анализаторът:
„Телефонът ви вибрира десетки пъти на час, получава известия за лайковете, коментарите и шеровете на вашите постове. Целта на медията е непрестанно да ви засмуква обратно при себе си, за да изглежда статистиката още по-добре през следващото тримесечие и да им донесе още повече печалби. Шон Паркър, един от най-ранните инвеститори и първи президент на компанията, наскоро призна, че всички още от самото начало са били наясно, че отражението на Фейсбук върху човешката психика е подобно на това при наркотиците. В мозъка ни се отделя по малко допамин всеки път, когато някой коментира, хареса или сподели наш пост или снимка. Това, според Паркър, е търсен и целенасочен ефект и социалните мрежи се възползват от тази черта на човешката психология. Попитан дали съжалява, че е създал подобно нещо, Паркър отговоря положително.”
Потребителите обаче като че ли започват да изтрезняват и отношението им към мрежата става все по-студено. Хората харесват, споделят и коментират все по-малко. Фейсбук отчита това и реакцията му е повече от красноречива – той се опитва да се комерсиализира. Отдалечавайки се от една друга своя иманентна характеристика – тази на:
Безплатна мрежа
Фейсбук отдавна не е безплатен в истинския смисъл на думата – нито за фирмите и медиите, които го използват с комерсиални цели, нито за потребителите, които използват съдържанието му. Едните плащат с пари, другите – с време и данни. В една или друга степен това е било така през повечето време от живота на мрежата, но в последно време нещата стават все по-агресивни – потребителите виждат все повече реклами, при това локални и съобразени с техните данни и предпочитания. От друга страна медиите са почти буквално принудени да плащат, за да може съдържанието им да достига на хора, които вече са харесали техните страници.
Тази хард пазарно ориентиран курс, по който е поел Фейсбук, вероятно рано или късно ще кулминира в разделянето на фийда ви на две. Промяната вече се прилага тестово в шест държави (Боливия, Камбоджа, Гватемала, Сърбия, Словакия и Шри Ланка) и се изразява в това, че потребителите ще получат две стени – едната с „лично“ съдържание на техни приятели и втора с „медийно съдържание“. Това на теория изглежда добра идея, но има уловка. Медии и компании, който са склонни да плащат за разпространение, получават възможността да прескачат в „личния“ фийд.
Това са много лоши новини за независимите и некомерсиални медии, които предлагат малко, но качествено, непазарно ориентирано и непартийно съдържание. В същото време възможността да се купува достъп до „личните“ стени на хората е добре дошла за пропагандните медии, обслужващи икономически и политически интереси, които имат солиден финансов гръб. Именно комерсиализацията на социалните мрежи ги превръща в инструмент на политическа пропаганда, дезинформация и моделиране на политическата обстановка – неща, с които в България може би все още не сме се сблъскали напълно, но в държави като САЩ и Русия са вече неоспорим факт.
Истината, че е социалните мрежи са на път да се провалят именно в своето най-първично и основно предназначение:
Да свързват хората
Да, Фейсбук е мрежа, но отделните сегменти в нея функционират по начин, подобен на реалния живот – хората общуват само с подобни на тях хора. Социалните мрежи не могат да преодолеят различието помежду ни. В опасенията си Билнът стига дори по-далеч, давайки пример с политиката на Тръмп, който активно използва социалните медии, за да формира и обслужва полярни мнения в американското общество, но и за да предизвиква челни сблъсъци между определени групи хора. Ето я и мрачната прогноза на анализатора:
„Когато вижда как всичко това се случва пред очите му в реалността, човек си задава въпроса какво прави с живота си. Ние всички (американци- бел. пр.) опитахме (неуспешно) да проведем диалог през множество социални платформи, но всички опити бързо се превръщаха в хор от истерични крясъци, а самите ние започнахме да се нахвърляме на напълно непознати хора само защото техните убеждения се различават от нашите. Преди доста години един високопоставен служител във Фейсбук ми каза, че основната причина, поради която хората приключват приятелствата си в социалната мрежа, е разногласие по дадена тема. След това уж на шега добави: „Кой знае, ако продължаваме така, може след време хората да се окажат само с няколко приятели във Фейсбук.“
Вероятно това няма да се случи, но е повече от очевидно, че Фейсбук разочарова все повече и повече хора. Парадоксално или не, обаче вие вероятно сте достигнали до този материал именно чрез въпросната социална медия, защото съдържанието у нас стига до хората единствено и само чрез синия сайт. Това е така, защото в момента в България той няма алтернатива – хубав или лош, това е – засега друго няма. Ако обаче скоро нещата наистина станат невъзможни, всички ще трябва да мигрираме виртуално. Въпросът обаче е накъде?
