Докато някои държави в Северна Америка строят цинични стени, за да се пазят от уж незаконната емиграция, други съседни на тях държави създават друг тип „стени“ – които да защитават морските обитатели в Тихия океан.
Става дума за Мексико, който официално създаде най-големия воден резерват в Северна Америка. Той се намира в Пасифика, с размерите на приблизително една България и половина е и се оформя около четири необитаеми вулканични острова. Целта на огромния резерват е да се запазят стотици морски видове, сред които китове, скатове, морски костенурки и др. Районът, в който се намира резерватът, се нарича Баха Калифорния (исп. Baja California, което буквално означава „Долна Калифорния“), но заради своето голямо биоразнообразие е известен още като „Галапагос на Северна Америка“.
На 24 ноември 2017 г. президентът на Мексико Енрике Пеня Нието направи официално обръщение, в което заяви, че в изпълнение на дадено по-рано обещание трансформира около 150 хиляди квадратни километра морска площ в резерват. Видеото, което виждате по-горе, е споделено именно на стената на президента в Туитър. Узаконяването на резервата се случва година след като голяма територия от мексиканското крайбрежие беше обявена за част от световното наследство на ЮНЕСКО.
И преди намиращите се на около 390 км от Баха Калифорния необитаеми вулканични острови бяха със статут на резервати, но защитената зона се простираше едва на десет километра навътре в океана. Тази малка зона не предлагаше достатъчна защита на застрашените морски видове. Редките акули, китове, скатове и други морски обитатели често попадаха в комерсиални води и ставаха жертви на незаконния риболов и замърсяването. След действията на президента обаче риболовът вече ще бъде забранен в цялата защитена територия.
В допълнение декретът на мексиканския президент забранява добива на природни ресурси в крайбрежните зони на резервата, както и застрояването с хотели. Единствено мексиканската армия ще използва малка част от островите. В своето обръщение Нието допълва, че военноморските сили „ще разположат оборудване, с което ще може да се осъществява наблюдение в реално време, ще организират екологични обучения с рибари и ще санкционират всички нарушители“.
Според Алехандро дел Мазо Маза, представител на Мексиканския национален комитет за защита на природните области, целта на декрета е да се осигури максимална защита на световното природно наследство. Той също така е израз на силното убеждение от страна на мексиканските власти, че комерсиалният риболов в подобни защитени резервати трябва да бъде забранен. Представителите на риболовния бранш очаквано посрещат новия закон с недоволство и критики, заявявайки, че той ще засегне 7% от мексиканските кораби, които ловят риба тон в Тихия океан.
Забраната обаче има и положителна страна за комерсиалния риболов в дългосрочен план. Тъй като въпросното водно пространство се намира на кръстопът между две океански течения, водите около островите са събирателна точка в размножителния период на много видове. Надеждите са това ново екологично убежище да помогне на популациите да се възстановят от щетите, които комерсиалният риболов им е нанесъл през последните десетилетия. Това означава повишаване на рибната популация, която неминуемо рано или късно ще напусне защитената зона и ще навлезе в комерсиални води, в които отново може да стане обект на риболов.
Подобен ефект вече се наблюдава в Галапагос, след като през 1998 г. еквадорското правителство напълно забрани риболова в областта. Очаква се защитеният статут на водната зона да благоприятства допълнително и гмуркаческата индустрия за любители в Мексико, която вече генерира печалби от 15 милиона долара годишно.
