Парадоксално е колко малко време има работещият съвременен човек. Парадоксално, защото би трябвало да е обратното. Технологиите, благосъстоянието, увеличаващата се продължителността на живота и неговото по-добро качество би трябвало да водят до точно обратното – освобождаване на повече лично време за активните хора. Времето обаче е все по-малко, време не се купува, времето изтича, времето е пари, времето е наше.
За съжаление, само част от тези клишета са валидни вече. Преди всичко времето се купува и не е наше. В корпоративния свят времето е основна разменна монета в отношенията служител– работодател. В най-честия случай човек подписва договор за време, 40 часа на седмица, през които шефът му разполага с времето му както намери за добре. Продуктът на самата работа, независимо от нейното естество, е на заден план.
Изследванията на трудовата психология обаче недвусмислено показват, че човек не може да е продуктивен в продължение на 8 часа, а това автоматично води до скатаване, симулиране на работа и т.н. Съвременното общество, в това число и българското, разпознава този проблем, но се опитва да го решава по начин, който допълнително влошава нещата.
Мрежата е пълна със съвети, списъци, безплатни и платени системи за оптимизация на времето, но те винаги са изградени на една несправедливост. Презумпцията, че ТИ не си достатъчно организиран, че ТИ се разсейваш на първия час, че ТИ не си организираш деня още предходната вечер, че ТИ се къпеш дълго, гледаш прекалено много телевизия, четеш до късно, гледаш филми, излизаш с приятели и понякога отиваш недоспал и махмурлия на работа. Че ТИ не отговаряш на стандартите и трябва да се промениш, за да станеш стандартизиран човек.
Хайде стига! Винтчетата в машината имаме право на лично време, имаме право да не сме перфектни, имаме право да разполагаме с времето си. Който не ни харесва, има право да си потърси нови винтчета. Винаги помнете обаче, че те имат много повече нужда от добри служители, отколкото вие – от лоши шефове.
Вие не сте работата си
Набийте си това в главата. Ако не сте лекар, учител, пожарникар или нещо от този род, а работите на един компютър с едни числа, трябва да разберете, че работата ви не е вашето призвание. Да прощават счетоводителите, но изрядната фискална година може да бъде екзистенциална цел само на човек, който здраво си е объркал приоритетите в живота. Нашата, вашата, работата на близките ви не ви изчерпва като човешки същества, тя е средство, което ви помага да живеете живота, който искате. Това е и фокусът на този текст – човек трябва да се стреми да работи по-ефективно, за повече пари и да има повече време за себе си и близките си. За да бъде щастлив, на човек му нужно време да изпълнява желанията си.
Когато оная с косата дойде да си ни прибере, никой няма да си каже „ама колко добър застрахователен агент бях“, а през акъла му ще мине я „трябваше да имам още едно дете“ или „мамка му, така и не видях пирамидите“.
Време да се работи и време да не се
Въпреки казаното по-горе, бъдете съвестни професионалисти – когато работите, работете наистина. Сведете до минимум нещата, които ви разсейват – загасете фейсбук, не играйте на пасианси, залепете с тиксо устата на досадния колега. Скатавайки се от работа, крадете от собственото си време. Много по-разумно е да си свършите работата, а след това, ако е възможно, да си тръгнете по-рано. Ако не е възможно, уплътнете времето си по друг полезен за вас или фирмата начин. Дойде ли време за почивка обаче, почивайте – дори и мозъчните хирурзи могат да си изключват служебния телефон, затова и вие трябва да теглите чертата между личното време и служебното.
Трябва да намерите и други цели в живота си, освен тези в службата – хоби, спорт, изкуства, развлечения, учене на нови езици, доброволчески дейности. Пълноценният съвременен човек трябва да има време за всичко това. Ако следващия път, когато ваш приятел ви попита как сте, а вие можете да му отговорите само, че работите здраво, значи нещо при вас не е наред.
Не вярвайте на клишетата
Вярвайте на две неща – на себе си и на факти черно на бяло. Призиви от рода „дайте да дадем“, „сега ще работим повече, после рахат“, „само това и край“ са все мениджърски трикове. Вие сте наемници и трябва да се държите като такива. Незаплатените усилия няма да са ваш позитив в бъдеще, а ще напълнят нечий джоб.
Ако една компания иска да се развива, трябва да инвестира във вас, на вяра и обещания нищо не се прави. Светът е пълен с компании, започнали с големи намерения, но оставили служителите си в лепкавата посредственост. Не сте длъжни да давате нищо на кредит, а накрая да отнасяте чуждия бич.
Не вярвайте и на това, че работата ви облагородява – точно обратното е – тя ви прави уморени, изнервени, от нея затъпявате, стеснява кръга на интересите ви, разделя ви с близките ви хора. Всичко останало са манипулации, които ви държат в покорство. Вашата задача не е да се развивате като личности в работата, а в свободното си време да компенсирате нейните вреди.
Търгувайте с време, а не с пари
Когато човек се справя добре с работата си, трябва рано или късно да получи нещо в замяна. Обикновено това са дребни или не толкова дребни повишения на заплатата, които обаче честно идват и с повече отговорности. Всеки човек може да използва това като свое предимство – вие сте добър професионалист, продавайте се правилно. Когато ви предложат повишение, приемете, но поискайте да работите в петък до обяд или да не давате дежурства, за сметка на по-малко или дори никакво увеличение. Така ще имате повече време за себе си, ще работите по-добре и след време пак ще получите повишение, вместо да работите като вол следващите 6 месеца, да прегорите и да се провалите.
Стремете се към гъвкаво работно време
Гъвкавото работно време не означава нито почасова работа, нито по-малко резултати. То означава оптимизация на времето. Ако сте по-продуктивни сутрин, защо да не отивате на работа в 7 и да си тръгвате в 15 часа? Каквото от това, че всички идват в 9? Целта ви е да помогнете на шефа си да разбере, че не е важно кога правите нещо, а колко добре го правите. Макар и работещи хора, вие сте свободни същества, а не роби и можете да разполагате с личното и служебното си време както сметнете за добре, стига да си вършите работата.
Не работете повече, отколкото трябва
Каква е причина да работите повече, отколкото ви се плаща? За да направите добро впечатление, за да се подмажете, защото така трябва, за да ви повишат? Единствено повишението, което ще ви донесе облага, може да е някакъв стимул. Ако не сте сигурни, че ще го получите, не трябва да работите за трима. Никой началник няма да ви плати, без да работите, затова вие не трябва да работите, без да ви се плаща. Раболепието не може да ви донесе нищо хубаво – след като нещата са пазарни, дръжте се пазарно. Естествено, винаги има изключения, но ако системно правите неща, която не са ваша работа, трябва да си поискате парите.
Също така е изключително глупаво да вършите работата на колегите си. Те може и да са некадърни и да завличат целия екип, но това не е ваша работа. Ако екипът ви се проваля заради некадърността на ваш колега, значи някой отгоре не си е свършил работа, назначавайки неспособен човек. Ако вършите нечия друга работа, няма да получите повече пари, затова или не го правете, или поискайте своето.
Работете за себе си
Това трябва да се разбира в преносен и буквален смисъл. Ако на този етап не можете да направите така, че сами да сте си шефове, или професията ви е такава, че винаги ще работите за някой друг, е добре търсите онези малки победи, които ще ви донесат малки автономии. Всички работни правила са написани от някого и вие можете да лавирате между тях, те не са свещени скрижали. Ако всичките ви колеги си взимат по час и половина за обяд, вие сте свободни да хапнете за 15 минути в офиса и да си тръгнете час по-рано. Когато постигнете резултати, дръжте на тях, използвайте ги и нямайте свян. Скромността е за хора, които нямат други качества – бъдете професионалисти и очаквайте същото в замяна.
Опитвайте се и максимално да се развивате, да научавате нови неща и да се предизвиквате. Тъй като в България компаниите, които инвестират в допълнителна квалификация на своите служители, са малко, вие сами трябва да се развивате. Всяко новопридобито умине е инструмент, който ще ви помага да работите по-бързо, по-ефективно и ще ви осигурява повече време.
*За любознателните
И един съвет как по-лесно да постигнете целите си – затворете устата на средния мениджмънт. В повечето компании положението винаги е било „царят разрешава, пъдарят не дава“. Пъдарите са онези не точно работници и не точно шефове, чиято работа е другите да си гледат работата.
Подобни меринджеи, които в повечето случаи са нищо повече от празнодумци, се обособяват като една от главните тежести на икономиката в световен мащаб. През миналата година например, в САЩ са работили около 28 милиона средни мениджъри, което прави по 1 мениджър на всеки 4,7 служители. И какво работят тези хора? В повечето случай дават зор на останалите и извършват дребни секретарски задачи – от тях не зависи нищо, те не могат да взимат решения, в най-добрия случай са релейни станции между вас и истинските шефове. Освен това, в напечени ситуации те винаги предават отговорността надолу или нагоре по веригата, за да останат сухи. А най-големият им страх е някой да не се провикне, че „царят е гол“, тоест че те всъщност не правят нищо съществено.
В интерес на всеки служител е да се еманципира от дишащата във врата му хрътка, да обясни на истинския си работодател, че има глава на раменете си и може сам да се организира. Вашият основен коз тук, разбира се, са добрите резултати. Когато меринджеят ви попита защо от 11 до 12 не сте били на работното си място, вие му кажете, че сте свърши работата преди това и сте имали нужда от почивка, а после го попитайте той в чий нос е бъркал през това време.
