Галина Лачева е анархист, просветен анархист с много сериозна теоретична подготовка, но и с голяма практика. Тук не говори за черни знамена и агресивни протести, а за практически, колективни и демократични действия на добротворни начала, чиято единствена цел е ефективна еманципация на личността от всякакви зависимости – идеологически, икономически, олигархични и държавни. Галина е контрасистемна в начина си на мислене, но се опитва да променя системата не с отказ, не отвън и не с агресивни постановки, а отвътре, с ежедневните си действа, чрез рационална мисъл с ефективни решения. Тя не търси революция, а еволюция на обществото.
Разговорът с нея беше доста дълъг, на момент клонящ към теоретични проблеми и ситуации не от вчера и не от днес. Често обаче ни отвеждаше и към чисто практически решения, случващи се в момента и даващи реални резултати. Такава беше произведената в тяхното солидарно стопанство ябълка, която ни подари след края на разговора. Чрез този символен жест тя затвърди формиралото се у нас усещане, че прилага това, в което вярва, на практика и че то носи резултати. Може би прекалено малки в глобален план, но в сферата на идеите – напълно легитимни.
В началото беше важно да разберем какво е споделената икономика и Галина Лачева отговори така:
Споделената икономика, както е видно от името ѝ, се изгражда въз основа на споделянето на определени ресурси. Въпросът е дали този процес е съчетан с други цели, различни от самото споделяне. В много от случаите при споделянето се търси взаимна материална изгода, но като се действа в индивидуален план. При скъсяването на дистанцията между индивидите се избягва намесата на посредници.
От тази гледна точка споделената икономика е доста популярно явление, особено в България в сравнение с други места по света. Тя често се асоциира с пътуването на стоп, например, но и със споделеното пътуване. То може да се осъществява с или без мисълта за финансова печалба.
Това важи и в сферата на жилищата – „кауч сърфингът“ е безплатен вариант, докато платформи като Airbnb работят като бизнес инициативи. Трябва да споменем и груповото пазаруване, което облекчава таксите, водещи до оскъпяване. Фермерските пазари са такива практики в сферата на производството и набавянето на храна, те също елиминират посредника и позволяват директна връзка с производителя.
В образователен план това са платформите за споделяне на образователни ресурси. При тези практики обаче отсъства елементът на сътрудничество между двете страни по време на създаването на продукта. Това е разликата между споделената и солидарната икономика, при втората това сътрудничество е налице.
Какъв е солидарният принцип? Когато човек чуе думата „кооператив“, веднага се сеща за близкото минало, за ТКЗС-та, за кооперации и т.н. Тук говорим за нещо различно, нали?
Генерално различно. Ако вземем по-горните примери на споделена икономика, при солидарната фермерските пазари преминават в хранителни кооперативи (хранкоопи). Солидарният хранкооп предполага да контактуваш пряко с производителя, да се произвежда на солидарен принцип. Тоест да има елемент на взаимопомощ, съобразявайки се с конкретни обстоятелства. Потребителите поръчват предварително отглеждането на продукт в приблизителни количества, които след това да закупят. В същото време може да се поделя самата работа по отглеждането, както и рисковете около нея. Това се е случвало много често в кооператива, който ние организираме вече от много години – когато реколтата е по-малко, ние получаваме по-малко. В сферата на образованието такива са родителските кооперативи.
Може ли в бъдещ момент така да се произвеждат и други стоки, да се предлагат и други услуги?
Не в бъдещ, това се случва в момента. Такъв пример са активните работнически кооперативи. Преди всичко на преден план тук се извежда демократичният принцип. При него всичко е собственост на работниците и те взимат решенията за организацията на дейността. Целта е да се елиминират всякакви йерархични структури. Всъщност основният принцип на солидарността е преодоляването и превенцията на възникването на всякакви йерархии чрез споделянето на власт и ресурси.
Така функционират и инициативите за споделена храна, с които се занимавам от доста време. Опитваме се да взимаме решения заедно с онези, които по някаква причина са попаднали в неравнопоставено положение и чието достойнство искаме да помогнем да се възвърне. Стараем се да въвлечем тези хора в самия процес на набавянето на продуктите и тяхното приготвяне, в обсъждането и разрешаването на общите проблеми. В този смисъл тук не става дума за някакъв род благотворителност. Далеч сме от онези практики, при които се раздава храна на хора, чието име дори не знаеш.
Тук вероятно основен е социализиращият фактор.
Абсолютно. Когато говорим за водещото въздействие на солидарната икономика, това е изграждането и поддържането на устойчиви общности. И то не какви да е, а реално демократични.
Какви са възможностите пред солидарната икономика, може ли тя да изземе функциите на конвенционалната? Може ли да произведе самолет, например?
Това зависи изцяло от нагласите в обществото. Независимо дали има или няма държава, важни са производителите и потребителите. Ако те се стараят да елиминират йерархичните структури, това може да се превърне в доминантната икономическа система. Държавата трябва все повече да бъде изтласквана и никой да не търси нейната намеса за собствена полза. Това може да стане чрез формиране на ценности и нагласи за демократична самоорганизация на солидарен принцип. Този тип съзнание трябва да се възпитава от много ранна възраст.
Каква е ролята на образованието тук?
В образователната сфера, когато имаме на практика доминация на държавата, всичко се решава в етатистки интерес, според който трябва да възпитаме послушковци, подчинени на политическата класа и на икономически привилегированите олигархни елементи. През вековете обаче е имало много практики, показващи, че обществото може да функционира и по друг начин.
Вероятно тук консуматорството се приема като нещо негативно?
Аз не съм от хората, които говорят срещу потреблението. Консумеризмът, тоест превръщането на потреблението в самоцел, обаче е проблематичен. Много е важно ние да потребяваме етично произведени стоки и етично предлагани услуги. Това означава да се гарантира, че всички хора, свързани с производството, ще получат справедливо възнаграждение, но и да участват във взимането на решенията по отношение на икономическия процес. Това може да става и чрез организирането на мрежи от работническия кооперативи, които се подпомагат взаимно.
Етичното, разбира се, предполага и отговорност от екологично естество. Тези практики изобщо не са новина, въпросът е, че не са доминантни. Тук противоборството е между глобализма, алтерглобализма и протекционистките практики, които се опитват да ни затворят в граници и територии, вместо да си взаимодействаме активно. И ако при глобализма се търси най-лесния достъп до даден ресурс или работна ръка с фокус върху финансовата печалба, алтерглобализмът се опитва да запази взаимодействието в глобален план, но с елемент на екосоциална отговорност. Искам да подчертая, че тук са важни не толкова понятията (дали нещо е капиталистическа черта или не, дали е ляво или дясно), а практиките и етичните норми зад тях. В световен мащаб алтерглобалисткото движение се опитва да създаде база данни, която да помага на хората да се ориентират кои са етичните производители на всяко място по света, за да могат да предпочитат тях. Това се прави вече, но с недостатъчно разгърнат потенциал.
И тук не е толкова важно отпадането на държавните регулации и такси, а това хората да предпочитат солидарните практики и продуктите на етичното производство. Независимо от позицията си, човек трябва да поема лична отговорност.
Мисли ли солидарната икономика за задаващата се огромна вълна от безработица заради неизбежната машинизация и роботизация на производствения процес?
При положение, че сме наясно с този процес, можем да се нагаждаме към него постепенно. Той няма да се случи от днес за утре, изведнъж всичко да се роботизира и ние да изгубим източниците си на прехрана. А този процес има и своите предимства. Има много проучвания, според които това, за което всъщност ни се плаща, се извършва много по-бързо и прекарваме излишно време на работа. Човек е продуктивен в определени часове, през другото време, вместо да кибичиш, може да вършиш солидарна и доброволческа работа.
Според вас възможно ли е постепенно всички тези практики, за които говорихме, да доведат до качествена промяна?
Това вече се случва и в него няма нищо революционно. Нужно е обаче развитие в нагласите на хората. Едно е да си го говорим на теория, друго е да го извършваме на практика. Въпрос е също и на нестихващ ентусиазъм и на личен пример. Също така е нужно елиминиране на агентите, които в исторически план са доказали, че пречат, в това число и държавата. Знаем как се развиват нещата – всичко тръгва със стремеж за децентрализация и самоорганизация на обществото в политически и икономически план. В един момент обаче всичко пак се централизира и режимът отново става авторитарен с популистки пропаганди методи. Независимо дали говорим за ляв или десен политикономичеки спектър, всяко централизиране на власт и ресурси е проблематично. Хората трябва да се научат да мислят и функционират антиавторитарно, либертарно.
Кой държави са добър пример в това отношение?
Ще бъда максимално откровена. Аз съм с анархистки нагласи и за мен няма добра държава. Не можем просто да щракнем с пръсти и тя да изчезне, но трябва да се стараем да изграждаме свободно общество. За да бъдем общество от свободни индивиди, които си помагат взаимно, ние първо трябва да осъзнаем, че не ни е потребна някаква агентура, администрация, която да изземва властта, да определя правилата, без да се съобразява с огромна част от гражданите.
Вероятно си давате сметка, че за голяма част от хората доброволното лишаване от свобода и делегирането на права е по-лесният начин.
Това е важна и обсъждана тема. Твърди се, че животът е прекалено сложен и не можем да се занимаваме с всичко сами. Това е така. Въпросът обаче е в базовия принцип. На първо място човек трябва да има право да участва пряко във взимането на решенията. Едва при невъзможност и липса на експертиза ти да избереш, да делегираш правата си. А сега е точно обратното – по презумпция трябва веднъж на четири години да се откажеш от власт и пряко участие, а след това да търсиш вратички да го обърнеш обратно.
Има много съвременни начини на взимане на решения, при които се избягва йерархизацията, но хората трябва да се запознаят с тях. Затова трябва да има и алтернативно образование от граждански тип, което да ни учи да не следваме сляпо авторитети. То трябва да учи децата, че са агенти на реален демос, че са носители на демокрацията. Трябва да се отбележи и това, че в условията на пряка демокрация въпросите, по които трябва да се вземат решенията, не се спускат отгоре, а се генерират отдолу нагоре.
Накрая искам да ви попитам дали смятате, че хората са достатъчно добри по природа, за да може всичко това да се случи?
Аз съм от хората, които смятат, че водещо в природата на човека е емпатичното начало. Въпрос на възпитание е дали това ще остане така и в зрелостта, или ще бъде потиснато, за да излезе на преден план агресивният, състезателен механизъм. Агресията се активира като защитна реакция, когато човек се почувства застрашен. В антропологичната наука има достатъчно доказателства, че човешката еволюция до голяма степен се дължи на взаимопомощ. На способността ни взаимно да се допълваме, да дърпаме онези, които са по-назад, и да им даваме възможност да изявят своите таланти. Важно е да не се гледа единствено индивидуалния интерес, но да не се претопява индивидуалността, както беше по времето на псевдокомунизма, например.
