Ник Кейв е от онези противоречиви артисти, мнението за които винаги се е люшкало от „осанна“ до „разпни го“. Обожаван от едни и ненавиждан от други, той е фронтмен, който няма аналог в музикалния свят. На своите концерти, приличащи по-скоро на ритуали, Ник се сродява с публиката посредством благословии и заклинания. В текстовете на песните си той говори за тъмната страна на човешката природа, но въпреки това винаги ни оставя по един лъч светлина, за да излезем от мрака.
Ето какво споделя фотографът Методи Лицев (негови са снимките в тази галерия) за своя досег до магията, наречена Ник Кейв:
“Вече бях ходил на негови концерти и смятах, че това е напълно достатъчно, за да бъда кален с известна доза невъзмутимост, която просто е обещала да заведе сърцето си на луна парк. Даже като превенция срещу разочарование си бях постлал удобни очаквания за някаква кахърна тегоба предвид ужасната загуба на Ник в личен план преди две години. Да – бях погребал жив Ник до гушата, колкото да може да си пее.
На концерта в Белград обаче се случи нещо съвсем различно. Вместо един размазан статичен Ник, мрънкащ хлевоусти баладки, той кацна сред нас, хвана ни за ръце, та ни поведе и развъртя по мрачните небесни катакомби на своето творчество. На моменти ни изтупа така рязко, че преобърна празнотата ни с хастара навън. Светото причастие, което извършваше с всевъзможно много хора, до които имаше досег, превърна това изживяване в действителен и неметафоричен катарзис.
Усещането на това душевно цунами от и към Ник е нещо, което остава неразбрано за тези, които не са били живи свидетели на негов концерт. Възвисяващите текстове и пълната всеотдайност на останалите от групата от своя страна превърнаха това събитие в ритуал, чиято цялост прегърна и целуна цялата публика – човешки и сакрално като самия живот.“
