Азиатците са известни с дисциплината, стриктния си морален кодекс и трудолюбие. През последните десетилетия Южна Корея, Япония и Китай се превърнаха и в синоними на огромен икономически растеж. Не е трудно да се изведе причинно-следствена връзка между двете неща – един дисциплиниран род, независимо кой е той, неминуемо ще постигне високи резултати. В последно време обаче се случиха и доста тревожни събития, които обърнаха световното внимание към една по-мрачна страна на азиатското и най-вече японското трудолюбие и професионализъм.
Преди около месец японските инспектори по труда бяха принудени да признаят, че смъртта на 31-годишна журналистка е настъпила вследствие на преработване. Официално становище е, че Мива Садо е починала от сърдечна недостатъчност през 2013 г., след като ѝ се наложило да даде 159 часа допълнителен труд в рамките на един месец за обществената японска телевизия „Ен Ейч Кей“. Информацията бе оповестена едва сега заради дълго разследване, но и за да се запази честта на семейството на Садо.
Според японското правителство през 2016 г. повече от 2 000 японци са отнели собствения си живот вследствие на стрес от преработване, а десетки са починали от инфаркти, инсулти и други здравословни проблеми вследствие на непрестанна работа. Според данни, изнесени миналата година и отнасящи се за периода декември 2015 – януари 2016, 22.7% от компаниите в Япония са признали, че служителите им са работили извънредно средно с по около 80 часа на месец. Това са две допълнителните седмици работа на месечна база, равносилни на 12-часов работен ден всеки ден, което крие сериозни рискове за психическото и физическото здраве.
Тази ситуация предизвика голям обществен дебат в страната. Японският премиер Шиндзо Абе дори направи изявление, в което разкритикува работната етика, която кара хората да работят до скъсване, дори когато това очевидно вреди на продуктивността им. „Кароши“ или работата до смърт е тясно свързана с едни друг аспект на японската, а и на азиатката съвременност – манталитетът на „наемния служител“ или „надничаря”.
През 70-те с големия икономически бум на страната хората особено в големите градове започват да обвързват личната си чест и достойнство с професионалните си успехи. Това бързо прераства в смесване между личното и служебното пространство и служителите започват да възприемат компанията, за която работят, като свое семейство, приемайки нейните успехи или неуспех за свои лични.
През 90-те години и началото на новия век Япония влиза в няколко икономически рецесии, които се отразяват негативно на бизнеса, а това неминуемо започва да се рефлектира и върху служителите. Те започват да работят все повече и повече, за да компенсират лошите резултати, което в даден момент започва да кара хората буквално да заспиват от умора по улиците, както можете да видите във видеото по-горе.
Умората и така наречения „бърнаут“ или емоционално прегаряне заради професионален стрес водят след себе си и много други негативни последици. През последното десетилетие не само в Япония, но и в други развити азиатски страни се наблюдава бум на употребата на синтетични наркотици, най-вече на метамфетамин. В Тайланд го наричат „яба” – лудият наркотик, защото прави употребяващите го хиперактивни. В Тайланд, Южна Корея и Япония метамфетаминът и другите синтетични наркотици, които възбуждат, се използват все повече и повече от работещи хора над средното ниво, защото им помагат временно да издържат на нечовешкия ритъм. Естествено, в дългосрочен план това води до още по-тежки проблеми. Депресията и породените от нея самоубийства са огромен проблем за страните в региона.
Епидемията от самоубийства е толкова голяма, че в Южна Корея през последните години започват да процъфтяват компании, които предлагат фалшиви погребения. На клиентите им се предоставя възможност да изживеят собственото си погребение, за да преодолеят травмата и да не отнемат живота си наистина. По време на тези церемонии се събират роднините на човека, които го оплакват, извършват се съответните погребални обреди и живият се полага за кратко с ковчег в земята. Доколко тази практика работи наистина е трудно да се каже, но нужда от нея и големият интерес са повече от симптоматични.
Към проблема с преработването в Азия няма как да не прибавим огромната гъстота на населението в градовете и стремглавата урбанизация, замърсяването на въздуха и малките пространства за живеене. Все фактори, които допълнително оказват негативно влияние върху психическото и физическото здраве.
Вероятно в края е удачно да се направи и един паралел с България. Според актуално проучване на Изследователски център „Тренд“ 49% от сънародниците ни са на мнение, че у нас не може да се преуспее с честен труд. Това вероятно е показателно за отношението ни към работа. Трябва да се отбележи и че според проучване на БАН от 2013 г. около 90% смятат, че са намерили баланса между работа и семейство, а 50% от 1300 анкетирани заявяват, че рядко са преживявали конфликт между професионалната заетост и живота у дома.
