Признаването на българите като официално малцинство в Албания на 13 октомври 2017 г. предизвика културен интерес както у нас, така и в местната албанска среда. Националното радио и телевизия на Албания съвместно с Почетното консулство на България със седалище в град Вльора снимат документален филм за отношенията между двата народа през вековете.
Една от спирките в България е Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В историческия й архив се пазят документи, датиращи от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Те свидетелстват за активната дейност на албанската диаспора в Следосвобожденска България. В София пространството между улиците „Витошка“ и „Нишка“по това време се превръща в свободна арена за решаване на културния и политически въпрос на все още неизвоювалите своята независимост албанци.
В гостилница „Цариград“ на улица „Витоша“, се е помещавала печатница „Мбротъсия“ (от алб.: „Напредък“) на видните албански дейци Кристо П. Люараси и Коста И. Требицка. През 1899 г. тя издава първия албански буквар в София и обнародва десетки заглавия, свързани с просветително-културната и национално-освободителната дейност на албанците.
„Мбротъсия“ превръща София в третия възлов център за пропагандиране на албанския въпрос наред с Истанбул и Букурещ преди 1912 г., когато Албания става независима държава. След Първата световна война печатницата е преместена в Тирана, откъдето продължава своя принос в развитието на албанската култура.
До 1908 г., когато на Конгреса в Битоля се приема единна албанска графична система, базирана изцяло на латинския, албанците използват и арабски, и гръцки, и кирилски букви. В София е била възприета азбуката на видния деец на албанското Възраждане – Сами Фрашъри, който по онова време е част от албанското сдружение в Истанбул.
Изданието (от алб.: „Шкюпея е Шкюпънис“) излиза с подзаглавие „Орган за политика и наука“. Вестникът е издаван в периода до 1911 г. от големия албански общественик в София Йосиф Багери.
Други албански печатни издания в София са двуезичното списание „Ветътима“(„Светкавицата“), вестниците „Свобода“, „Свободна Албания“, „Право“ и „Сатирически албано-гръцки вестник“.
Албанците извоюват своята независимост по време на Балканската война през 1912 г. Историческите им контакти с българите често са на фронтовата линия, воювайки срещу общия враг – Османската империя, и по-късно срещу сръбската власт във Вардарска Македония. Затова свидетелстват и записките на българския революционер Милан Матов, който споменава за общото участие на българи и албанци в Охридско-Дебърското въстание от 1913 г.
Преди тази дата видни албански и български революционери си сътрудничат в организиране на Илинденско-Преображенското въстание и редица локални бунтове. Действията на ВМРО се превръщат в истински вдъхновител за албанците в решаването на техния въпрос. Българите също не остават безучастни към албанския „копнеж“ (откъдето идва името на тяхното дружество в София – „Дъшира“) – копнеж да видят Албания свободна както всички балкански страни и особено като България.
Царска България предоставя на албанците изключителната възможност да се консолидират като народ. Оттук албанските дейци на освободителното движение се снабдяват с оръжие и боеприпаси. Печатница „Мбротъсия“ се ползва с привилегиите на цар Фердинанд, който опрощава дълговете й в критичен за нея финансов момент. Имало е предложение принц Кирил Преславски да бъде провъзгласен за крал на Албания след нейното освобождение. По онова време членове на дворцовата свита като Перикли Чилев се занимават активно с българо-албанските отношения.
Албанците, които живеят в Царство България и които се стремят към културно единство и подем на целия албански народ, както и към поддържане на духовния съюз със своите съграждани, разпокъсани от неправомерните договори за Албания, и които се намират под робството на съседните й държави, считайки, че албанското културно дружество „Дъшира“, което съществуваше по-рано, основано през 1893 г. и възстановено през 1915 г., не отговаря на новите обширни цели, които си поставят албанците в България с чувство за отговорност пред днешното положение на албанския народ, решаваме да основем Съюза на албанските културни дружества в България „Дъшира“.
Уважаеми г-не,
Натоварен със задачата от името на Албанското просветително дружество „Георг Кастриоти“ в София и от мое име, бързам да изразя нашите най-сърдечни благодарности за Вашата доброжелателност спрямо албанския народ и Кралство Албания с речта, която изнесохте на общото събрание на дружеството на 24 март 1929 г., както и навсякъде, където се чува за подема на Албания и за издигането на албанския народ в очите на чужденците. Благодарейки още веднъж, Ви молим да приемете нашите уважения.
Благодарственото писмо е адресирано до Сребрен Поппетров, който е виден деец на българското национално-освободително движение в Македония. В периода 1928-1931 г. е главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания.
Кирил е първият патриарх на Българската православна църква след възстановяването на патриаршеския й статут през 1953 година. Той е роден в семейство на албанци, живеещи в София. През 1938 г. заедно с екзарх Стефан I оглавяват българската интелигенция в протести и акции против депортирането на българските евреи в хитлеристка Германия.
Дружествата „Дъшира“ и „Герг Кастриоти“ в София продължават да съществуват до 1940 г. След Втората световна война прекратяват своята дейност, поради наложената забрана за съществуването на чужди дружества, образувани без международни културни споразумения.
Така широката обществена дейност на албанците между „Нишка“ и „Витошка“ започва да се редуцира и капсулира в семейни вечеринки, придружени от спомени за огромната помощ на българската държава към албанците.
В документалния филм „Два съседни народа“, който ще бъде излъчен по Бинар, ще чуете истории от наследниците на някогашната албанска диаспора в София.
Заглавието на филма не е избрано случайно. Въпреки че България и Албания не делят обща географска граница, в историческия си път те показват отношения, които контрират славата на Балканите като „барутния погреб на Европа“ и стават пример за добросъседство.
