Преди да завземе френч тъча в частта ню суинг ретро джаз мюзет, Карл Зеро минава през рок-критиката и пънка, откъдето идва артистично-нихилистичният му псевдоним. Рисува за редакцията на „Шарли Ебдо“, води в „Радио Нова“ в първите му години, а парижкото „Нова“ бе действително нещо ново и различно, най-вече в уърлд и джаза.
В зората на кариерата му Телерама оприличава външния му вид на гинеколог заради очилата и на разсилен заради облеклото. По-късно в „Канал+“, без да е журналист, смесва жанровете както му харесва и прави шаржови интервюта с един от военачалниците, победили съветската армия в Афганистан, Масуд, но също и с пакистанския премиер Беназир Бхуто и с американския антисистемен режисьор Майкъл Муур.
Карл Зеро като режисьор има успехи в документалното и пародийното кино с „неофициалните“ биографични филми „в кожата на“ Ширак, Саркози, Кастро, Хилари, Ким Чен-Ир и Путин, излъчвани по „Арте“. Скоро бе и премиерата на филма му за „Арте“, посветен на поп-легендата Клод Франсоа, автор на песента Comme d’habitude, приписвана грешно на Франк Синатра заради английската му версия My Way. Филмът е част от поредица, в която Карл Зеро нищи тъмните страни от живота на Ив Монтан, като прехода му от сталинист в рейгънист. За RMC (бившето „Радио Монте Карло“, но вече като ТВ) Карл Зеро прави документални филми за престъпници като нациста Рудолф Хес или наркотрафиканта Ел Чапо.
В музиката Карл Зеро е също толкова антисистемен и с убийствено чувство за хумор, особено като пародира акценти – немски в испанския или френски в италианския. В последния албум, от който е по-голямата част на плейлиста ни, е и гаврата с новоруските (Поверил) в мамбо-стил, „претендиращ“ също като радиото и калашника да е руско/съветско откритие.
Началните два диска на Карл Зеро са за един от любимите инди-лейбъли, „Наив“. Songs for cabriolets and otros tipos de vehiculos е с англо-испанска заигравка в заглавието, рецидивирала и в последния за исторически-ориентираните издатели „Фремо&Асосие“ – Songs for moonlight swim and otros tipos de ocupaciones.
Ще слушаме „гавъри“ на арабски с конгоанско-френския рапър Абд Ел Малик, гръцки, италиански, испански, португалски. Както и реге заедно с бандата на Боб Марли. Ще се връщаме към филм на Карлос Саура – „Да отгледаш гарвани“, към блуз на Оскар Бентън и в бразилски прочит на Серж Генсбур. На 17 февруари т.г. един тъп радиоводещ прочита от фалшив сайт фалшива новина за смъртта му и на 2 март Карл Зеро е длъжен да съобщи, че намира за страхотно да научи толкова късно за смъртта си:
