Джазът е най-сладък (по Сартр) на място. Очи в очи със създателите му. Иво Кова (Ивайло Ковачев) е в основата на дуото с Матия Дзапа, към което в България – след успешни опити в Швейцария, се присъединява Теодосий Спасов.
Часове преди българската премиера на програмата им Иво разстила няколко метра нотни листа на пианото, Матия включва електронния си четец на партитури и само Теодосий стои леко настрана от суматохата. В началото дори не разбирам, че свирят неговата композиция „Нещо прекрасно“, писана за Оркестъра за народна музика на БНР. „После я свирих и със симфоничен оркестър“, си признава след първия половин час репетиции автор. Но в случая ставаме свидетели на първа подобна „камерна“ интерпретация – при това в работната стая на твореца.
Иво си спомня как преди четвърт век ми е гостувал в Джаз+ и сме слушали Петручани, а аз и не подозирам, че след минути ще преоткрия неуловимото туше на малкия голям човек в импровизацията на Иво върху „О‘Майно“.
Не се сдържам след края му да ги провокирам дали това е репетиция или са го обърнали на джем сешън. „Всичко в едно“ са единодушни и тримата.
За Иво палитрата на джаза няма нужда от етикети – дали свириш Бах, Завинул, Ковачев или Спасов – стига да си свободен в импровизациите.
Матия е предимно класически музикант, но в случая бе като влязъл под кожата на Йо Йо Ма в импровизациите му с Боби Макферин. Пунктуален в преходите, пресвири няколко пъти влизанията на кавала, изпробвайки няколко различни темпа, докато решат да съкратят един от репризите. Класическото му образование не е пречка в импровизационните моменти (убеждаваме се сами в солата му в „О‘Майно“), но уважението му към нотите е същото, без значение дали ги е писал Бетовен или в случая Спасов. Поканата им за концерта –
Снимки и видео: Владислав Христов
Звукозапис: Йордан Марков