Ранно утро е, край паметника на Съветската армия има суетене. Под няколко шатри хора, облечени в народни носии, мелят домати, чушки и моркови.
Предстои ни да бъдем свидетели на уникално събитие – приготвянето на 1,2 тона лютеница, която ще бъде раздадена на посетителите на първия по рода си Фестивал на розовия домат.
Къде обаче може да се направи такова огромно количество лютеница, ако не в Юнашкия казан? Той е изработен от 78 кг специална медицинска стомана с диаметър 150 см и дълбочина 20 см. Представлява възстановка на традиционен съд от 18 век. Има възможност за приготвяне на 2800 порции наведнъж. Тиганът е една от запазените марки на Национална академия „Кулинарен историк“, чиито създател е Ангел Ангелов.
Родолюбивият българин е избрал за своя мисия да запознава хората с истинската храна – тази на нашите баби, запазена от поколения наред. Да си кулинарен историк всъщност не е професия, а начин на живот.
Ангел и неговите приятели, подпомагащи това благородно начинание, са избродили стотици населени места в страната в търсене на автентични рецепти, които да пресъздадат в оригиналния им вид в днешно време.
Голяма част от храните нямат аналози в представите ни за това как изгледа една храна и какъв вкус има. Според кулинарните историци, за съжаление, в страната ни немалко хора предпочитат да консумират аналози на чужди кухни.
Академията има амбициозен план – да възстанови рецепти отпреди 1700 години, ястия, които са приготвяли римляните, траките, византийците, българите от Първото и Второто българско царство и османското владичество по нашите земи. Разбира се, това няма как да се получи без автентичните съдове за готвене.
Кулинарните историци вече са успели да пресъздадат глинена тенджера под налягане отпреди 700 години в четири варианта. За да е близко до рецептите от миналото, Ангел е прегледал десетки исторически книги. Сред тях е книгата на Петко Славейков на ястията, както са се готвили в Цариград, с много интересни, забравени рецепти.
В „Илиада“ например е открил древен начин за приготвяне на ципура. По думите му, в римската кухня се е използвал един много лют и солен сос, приготвен от изгнили рибешки вътрешности. Обяснимо защо, кулинарните ентусиасти все още не са го възстановили. В същото време Юнашкият тиган не спира своето пътешествие из България вече пета година.
След приготвянето на първия 1 милион порции кулинарите са спрели да изчисляват бройката им. Какви ли не гозби са правени в тигана, но винаги от сърце, както обича сам да казва Ангел: „Готвиш ли, пей! Бъди радостен, за да се радват и тези, които ще го ядат“.
„През септември на гайдарското надсвирване „Златна българска гайда“ в Юнашкия тиган приготвихме рецепта от времето на траките. Тя съдържа лимец, люта черна ряпа, бакла, свинско месо, зелеви листа, чесън, лук и сладки корени“, разкрива малко тайни от кухнята Ангел.
Освен Академия „Кулинарен историк“, той е в основата на още кулинарни начинания, сред които са „Музей на хляба и традиционните храни“ и „Хлебна къща“ в Копривщица.
Още през първия месец от създаването на къщата са й гостували над 1800 деца от София и Ботевград.
„Разказахме им приказката за пътя на хляба от зрънцето до филийката. Опитаха горещи питки, печени и месени пред тях, месиха сами и усетиха атмосферата при създаване на хляба. Опознаха историята на Копривщица, рисуваха баници, питки и стари фурни. А през декември ще им разкажем приказката за Коледния бъдник и кравайчетата“, с гордост казва кулинарният историк за работата си с деца. Докато си говорим, той разбърква лютеницата, а тя вече къкри в Юнашкия тиган.
Ангел слага през точно определено време по една цепеница в огъня. „Само бъркането не е достатъчно, за да стане вкусна лютеницата, нужно е да си приятел с огъня, да знаеш как се поддържа тази стихия“, твърди Ангел.
Само преди броени дни той се завърна от поредното си кулинарно пътешествие. Тази път целта му е била да проучи традициите на монасите в Атон.
Те му доверяват някой от своите тайни за приготвяне на хляб по стари рецепти. Ангел получава и много скъп дар, който да донесе в България. Отец Азарий от Зографския манастир му подарява сушен квас, захванат на Кръстовден.
Този квас се е захваща всяка година с водата, с която се измива кръста по време на ритуала Въздвижение на светия кръст Господен. После най-грижовно се поддържа до следващия Кръстовден. С него и до днес в Гърция се прави просфори – хляба, който ще бъде предложен на Господнята трапеза по време на светата литургия.
