Колко лица имат бежанците?
За някои те са потенциални терористи. За други самият факт, че имат различна религия и култура ги прави нежелани за социален контакт. Бежанците обаче имат и друго лице, което често не забелязваме. То е човешко и красиво, защото преди всичко това са човешки същества със свои стремежи и мечти.
Българинът Кристиян Антонов и сирийката Ниили Рифай са двойка в живота, но наред с любовта тях ги свързва и една мисия – да покажат в страната ни културата на Сирия извън войната. Така те създават проекта „Красивите лица на Сирия“. Кристиян и Ниили ни споделят повече за това как ги е свързала съдбата и в какви посоки развиват тяхната инициатива.
Крис, разкажи ми за твоята история с Ниили. Казват, че любовта изличава всички различия, съгласен ли си с това?
Крис: Напълно. Когато двама души се обичат, някак няма значение кой откъде е или каква религия изповядва. Да, с Ниили сме различни. Безспорно. Но с времето успяхме да изградим една силна връзка и да намерим допирни точки. Това, вярвам, постигнахме чрез активна комуникация, базираща се на уважение и любов. И много работа от двете страни.
Иначе с Ниили се запознахме случайно. В Интернет. Писахме си известно време във Фейсбук. По едно време решихме, че е крайно време да се видим. Излязохме на няколко срещи. Аз се опитах да я целуна, но тя не ми позволи. След три срещи нищо не се случи.
Тогава не знаех, но се оказа, че тя още не е била емоционално готова да се обвърже. След близо половин година тя официално смени статуса си на “single” и аз реших пак да пробвам. И този път нещата взеха, че се случиха. И така вече повече от година откакто сме заедно. Сега планираме сватбата си. Не сме мислили какво ще правим след нея.
В България обществото продължава да приема трудно различните хора. Имали ли сте случаи на неприемане след като станахте вече двойка?
Крис: Знаеш ли, наскоро си мислех по този въпрос. Досега лично аз не съм имал негативно изживяване заради това, че излизам с момиче от друга страна, изповядваща различна от моята религия. Обикновено на хората или им е любопитно откъде е тя, или не проявяват никакъв интерес.
На част от моето семейство им е трудно да приемат, че няма да се оженя за българка. Но си мисля, че това идва от факта, че просто не са я опознали достатъчно добре. Иначе се сещам за една забавна история с Ниили. Тя ми каза, че веднъж на някакво парти две момичета се възмущавали, че не останали свестни мъже у нас, защото чужденките ги крадели.
А истината е, че не са ни виновни чужденците за нашите си неуредици. Сами сме си виновни. Просто не искаме да си го признаем.
Ниили: Преди да срещна Крис, имах няколко инцидента, които не бяха много приятни. Но май повечето хора или не обръщат внимание на факта, че съм от Сирия, или се опитват да покажат разбиране към това, което се случва в страната ми, и да ми предложат подкрепа.
Как решихте да създадете „Красивите лица на Сирия“? Спонтанно решение ли беше или дълго го обмисляхте?
Крис: Абсолютно спонтанно решение, което се роди от един наш разговор в един бар. Мисля, че беше началото на годината. Говорехме си защо да не направим нещо за бежанците и в частност за сирийците.
Почнахме да си подмятаме идеи и след няколко месеца решихме наистина да започнем. Никой от нас не знаеше какво прави. Но и двамата бяхме твърдо убедени, че правим нещо хубаво, което ще намери подкрепа сред хората.
Ниили: Ако не беше идеята на Крис и неговата упоритост, истината е, че „Красивите лица на Сирия“ никога нямаше да се случи. Въпреки че правим почти всичко заедно, аз винаги имам чувството, че това е подарък за мен, още един начин да ми покаже, че домът може да е на повече от едно място.
Кои са осъществените ви инициативи досега? Кой е моментът от тях, който никога няма да забравите?
Крис: Досега имаме три осъществени събития – две чисто наши и едно с „Каритас“ – София. Няма да забравя първото ни събитие, прожекцията на филма “Дамаск с любов” на Мохамед Абдул Азиз. Бях супер напрегнат и не можех да си намеря място. Не знаех дали някой ще дойде и това ме изнервяше още повече.
За голямо мое щастие дойдоха доста хора. Другото събитие, което няма да забравя, е музикалната ни вечер. Дойдоха страшно много хора, повечето от които не познавах. Мисля, че почти не останаха празни места в Дома на киното. Беше страхотно, защото тогава се уверих, че от това, което правим с Ниили, има смисъл и хората го харесват.
Ниили: Първото ни събитие винаги ще си остане специално, за нас това беше нещо ново и стана след много работа, очакването беше голямо. И все моментът, който никога няма да забравя, беше по време на музикалната ни вечер, тогава музикантите поканиха всички в залата, за да попеят с тях. Плаках като малко момиченце.
Това, което ми минаваше през ума, беше, че въпреки че не можех да заведа Крис в Сирия, все пак бях успяла да пренеса част от родината си при него. Плачех и се смеех и това беше най-красивата емоция, която някога съм изпитвала – да знаем, че през онази вечер сме успели да съберем заедно сирийци, българи и хора от много други националности. Заради това всяко усилие си заслужаваше.
Приемате ли нови членове? Всеки ли може да се присъедини към вас?
Крис: Ние сме отворена книга, в която всеки може да запише името си. Освен двамата с Ниили, има още двама души, които ни помагат – Петър и Мария. Ще се радваме, ако повече хора се присъединят към нашата инициатива.
Ниили: Както казва Крис, много ще се радваме, ако все повече хора пожелаят да се включат в това, което правим. Също така сме отворени към идеи и много бихме се радвали винаги да знаем какво искат да видят хората.
Освен това всичко, което правим, е на доброволни начала, всички имаме професии и понякога е трудно да организираме нещата, така че помощта от повече хора на борда винаги е добра дошла.
По какво българският и сирийски народ си приличат?
Крис: Двата народа си приличат по много неща. И българите и сирийците обичат живота, обичат да се забавляват. И двата народа обичат много храната, която играе важна роля и в двете култури. И ние, и те сме силно патриархални, но жената е на изключителна почит.
Ниили: Мисля, че една голяма прилика се крие в това, че сирийците и българите споделят сходни ценности като семейството и традициите. Въпреки че нашите обичаи са различни, и двата народа много държим на тях.
Първото нещо, което забелязах и заобичах у българите, е това колко топли са те, след като веднъж опознаят човека, и колко лесно е да се сближиш с тях. Вярвам, че това прави живота на сирийците в Българя по-лесен, защото ние също обичаме хората. Освен това, както каза Крис, и двете страни имат чудесен вкус за храната и имат огромно културно минало.
Кое е красивото лице на Сирия, което все остава непознато за хората в България?
Крис: Хората. Те са прекрасни. И докато не се срещнете с тях, било на наше събитие или случайно на улицата, няма как да разберете.
Ниили: Не бих мога да бъда по-съгласна с Крис. За съжаление, това, което виждаме по медиите не може да ни представи истинското лице на сирийските хора. Повечето от нас са образовани, възпитани и отворени към света.
Повечето от нас са честни, трудолюбиви и позитивни хора. Това може и да не става ясно в началото, защото, когато всеки от нас пристига тук, е изтощен до краен предел и не може да покаже истинската си същност.
Оставете ни да поемем малко въздух, поговорете с нас и чак тогава разберете дали сме такива чудовища, каквито медиите ни описват.
Мислите ли, че опознаването на една култура е най-добрият начин да се избавим от страха и недоверието?
Крис: Безспорно това е един от начините да прогоним страха и предразсъдъците. Културата е прозорец към душата на една нация. Отваряйки се за нея, ние отваряме сърцата си за едно богатство, за една непозната красота.
Ниили: Както каза и Крис, това не е единственият начин. Тя може да е начало на разговора или начин, чрез който да се покажат основните и най-важни за даден народ ценности. Лично аз се влюбих в България и хората тук заради удивителната култура.
Много от нещата, които в началото може да изглеждат странни или различни, започват да има много повече смисъл, когато разбереш от какво са породени.
Каква е причината в страната ни има такова голямо предубеждение към бежанците, защо все още много хора ги гледат под лупа?
Крис: Според мен голяма част от проблемите идват от липсата на информация или по-скоро от липсата на интерес от страна на повечето българи към случващото в Сирия и други проблемни зони. Хората не знаят почти нищо и затова е лесно да им се втълпят определени съждения, които са в интерес на определени хора.
Чрез събитията, които правим, искаме да покажем, че сирийците са хора като нас и не бива да гледаме с недоверие към тях или да ги мразим. Важно е да се знае, че тези хора не са тук по собствено желание, а защото са били принудени, насилствено. Тези хора бягат от войната, знаейки твърде добре, че ако останат в собствената си страна, ще умрат. Те не идват у нас на почивка.
Повечето от хората се издържат сами и не разчитат на смешните помощи от държавата (които са много по-малко, отколкото някои хора твърдят). Тук идват образовани хора с професии, които имат желание да се интегрират, но много често самите ние ги спираме, водени от предразсъдъци и страх, лишени от логична обосновка.
Отделно, че и темата за бежанците се използва за политически цели точно толкова успешно, колкото и темата за ромската интеграция. И съзнателно се насажда страх с цел да се извлекат дивиденти. А от това най-потърпевши са самите хора, на които им се отказва правото да водят нормален живот.
Ниили: Не бих могла да знам каква е причината за това, но смятам, че много хора са изплашени и това е нормално. Различността може да е вълнуваща, но и много плашеща. Ако никога досега не си имал възможността да срещнеш човек от определена националност, а новините или някакъв достоверен според теб източник ти казват, че тези хора са опасни, ти със сигурност ще го повярваш. Да мразиш е много по-лесно, отколкото да обичаш.
Какво бихте казали на някой, за когото всички бежанци са терористи?
Крис: Да дойде на нашите събития. Да се заговори с бежанците, които ги посещават. Да чуе техните истории. Защото е много лесно да стоим отстрани и да мразим. Но ако този човек даде шанс на бежанците, тогава ще види, че всъщност не сме толкова различни, особено що се отнася до манталитет.
Ниили: Още преди скорошните събития в Сирия, в България имаше много сирийци, независимо дали те са дошли, за да учат и впоследствие са останали или пък са започнали някакъв бизнес и са се установили. Има редица примери за успели сирийци в България и те са известни на много хора.
Истината е, че е изключително лесно да мразиш и да се страхуваш от това, което не познаваш. Преди да започнем да съдим цял народ, не бива да забравяме, че във всяка нация има лоши примери, които не трябва да се превръщат в единственото, което забелязваме в нея.
Както има добри и лоши българи, така има добри и лоши сирийци. Бих ги помолила да помислят върху това и да се опитат да опознаят човека пред себе си, преди да започна да го съдят.
На 11 октомври започва Месецът на бежанците. Към кого е насочена тази инициатива и какво ще бъде вашето участие в нея?
Крис: Кампанията е насочена към всички, но най-вече към българите, искащи да се докоснат до непознати и далечни култури. Ние, както и другите участници, сме подготвили много и разнообразни неща, които искаме да покажем.
“Красивите лица на Сирия” ще се включат с две събития – Междукултурна вечер, посветена на Сирия, Ирак и Афганистан, която организираме съвместно с „Каритас“ – София. Тя ще се проведе на 11 октомври от 18:30 в A Hub, намиращ се на ул. Христо Белчев №3.
Ще има много храна, музика, танци, пеене и един социален експеримент, който кръстихме speed meeting или бързи срещи.
Второто ни събитие ще бъде на 26-ти пак на същото място. Тогава ще прожектираме отново “Дамаск с любов” поради големия интерес към филма. Всеки е добре дошъл и на двете събития. Винаги се радваме да видим нови лица.
