Сатиричен театър „Алеко Константинов “ откри своя нов сезон с постановка, която бихме могли да наречем модерна класика. „Кради по-малко!“ на италианския драматург Дарио Фо не се поставя за първи път на сцената на този столичен театър. Първата премиера е от 1970 г., тогава неин режисьор е Гриша Островски, а главната женска роля на Еней се изпълнява от Невена Коканова и Мариана Аламанчева.
И сега почти 50 години по-късно в друго време и друг свят Ивайло Христов отново се връща към текста на Фо. В главната роля този път е Йорданка Стефанова, а премиерата се състоя на 2 октомври.
Постановката всъщност предлага много от онова, което зрителят би трябвало да очаква, когато стане дума за Сатиричния театър. Преди всичко случващото се на сцената е смешно. Действието се разполага около преместването на едно гробище, а това, което започва като спокоен ден за мрачно-смешните негови служители, бързо се превръща в абсурдна поредица от комични съвпадения и недоразумения, които завършват в манастир, преустроен като клиника за душевно болни. В центъра на събитията попада Еней – леко глупава и много доверчива гробарка със съмнителни способности на екстрасенс.
Основната тежест на постановката пада върху изпълнителката й Йорданка Стефанова и тя се представя чудесно. Различните етапи, през които преминава образът ѝ са живи, достоверни и най-важното – смешни. Към зрителя успешно и с голяма доза хумор и закачки е изпратено посланието, че понякога онези малко смешни, малко нелепи хора се оказват (често против волята си) катализаторите на промяната. Че чудаците са онези случайно попаднали на пътя камъчета, които преобръщат колата.
Смешни епизоди в постановката разчитат предимно на ситуационни скечове-обърквания, подплатени със запомнящи се реплики. Трябва обаче да се отбележи, че в иначе добрия превод (дело на Светозар Златаров) и адаптация на постановката са се промушили и няколко стари вица, които правят впечатление като по-скоро ненужни застраховки по отношение на достъпността на текста. Доминиращото през повечето време ведро настроение е заслуга и на целия актьорски състав, който в голямата си част е от трупата на „Сатирата“. Добри са и кабаретно-песенните моменти, плавно втъкани в действието и превърнали се в нещо като запазена марка на театъра през последните няколко години.
За щастие обаче достойнствата на постановката не се ограничават само с комедията, абсурда, смеха и свежата актьорска игра. Ивайло Христов е успял да поизтупа праха от този почти половинвековен текст и да го поднесе по начин, който пряко кореспондира с настоящето ни тук и сега.
Тенденциите в социално критичните постановки в момента са те да са насочени към по-скоро конкретни проблеми, безспорно не маловажни, но частни и дори абстрактни – екологията, отчуждението, консуматорското общество, дезинформация. И на този фон като че ли малко са постановките, които се осмеляват да извеждат директни социално-политически послания, не в смисъла на политиканстване, не като партийни лупинги, а под формата на един чисто човешки призив – „крадете по-малко!“.
В този смисъл Сатиричен театър „Алеко Константинов“ се връща към една малко позабравена своя обществена роля – чрез сатиричното, ироничното и премерено смешното да посочва конкретни социални проблеми и тенденции. Да ни припомня, че ако действителността, в която живеем, не ни убие, то тя със сигурност ще ни подлуди дотолкова, че всички да се нуждаем от една „лека трепанацийка“ .
Много приятна изненада е режисьорското решение за края на постановката. Чрез него Ивайло Христов поставя светлината на прожекторите не само върху онези, които не искат да крадат по-малко, но и върху онези, които не спират да ги търпят. Именно това в последна сметка се обособява като основна проблематика на постановката. Лошото е само в това, че тази проблеми биват посочвани вече повече от половин век, но все още май никой не се е вслушал в гласа на сатириците.
