Могат ли клетъчно култивираната риба и месо да нахранят света, без да се убиват животни? Критиците отхвърлят тази възможност като неестествена и я наричат „месо а ла Франкенщайн”, но участници в състезание по дегустация на месо и риба от неживотински произход в Сан Франциско смятат, че това е чудесна храна.
По широките булеварди, които се намират на юг от „Маркет стрийт” в Сан Франциско, са разположени централните офиси на известни технологични компании като „Юбер“, „БитТорент“ и „Дропбокс“. Между офисните блокове могат да бъдат открити обществени сгради за споделени работни пространства, в които технологични предприемачи и учени работят над идеите си да променят света.
В една такава сграда се помещава „Финлес Фудс“ (Finless Foods), компания за клетъчно култивирана риба, която цели да даде храна на повече от 5 000 души, без да е необходимо да се убиват животни. Тя е основана през 2016 г. от двамата приятели от университетските години Майк Селден и Брайън Уирвас.
Експериментаторите са биохимици в средата на двайсетте си години, които са приели за своя мисия да спасят океаните и да осигурят достъпна и без химически замърсители риба на масовия потребител.
„Финлес Фудс“ е първата компания, която влиза в надпреварата за позиции на пазара с продукти на клетъчното земеделие и по-специално с хранителни продукти от морски животни. През 2013 г. създателят на известното като култивирано или ин витро месо, професор Марк Пост от университета в Маастрихт, представи първия бургер с култивирано говеждо месо.
Беше сухо и анемично, но както казва Пост, „това показа, че може да бъде направено”. Три години по-късно хранителната компания „Мемфис мийтс”(Memphis Meats) със седалище в Сан Франциско създаде кюфте от сочно култивирано говеждо, последвано тази година от пържено култивирано пилешко и патешко a l’orange.
Междувременно „Хемптън крийк фудс” (Hampton Creek foods), също от Сан Франциско, смело обещава, че ще продава култивирано пилешко още в края на следващата година.
Лабораторията на Селдън и Уирвас е създадена едва през март тази година. „Оплождането на хора и всякакви други видове животни по изкуствен начин не е нещо ново, но досега не съществуваше клетъчно култивирана риба”, казва Селдън и продължава с усърдието на робот, който посвещава цялото си време на своето призвание: „Ние сме малки, но се развиваме много бързо, а инвестициите ни растат”.
Селдън се дразни от фразите „месо а ла Франкенщайн” и „лабораторно отглеждано месо”, като твърди, че те са несправедливи и неточни. Той сравнява процеса на култивиране на месните клетки с друга своя страст – варенето на бира.
Този свещен древен процес се извършва в гигантски стерилни запечатани ферментатори. Те не се различават от биореакторите, които се използват за култивиране на месо в промишлено количество. „Ако месото ни е лабораторно отглеждано месо, тогава бирата е лабораторно отглеждана бира. Ние нямаме армии от учени, които седят непрекъснато надвесени над петриеви блюда”, категоричен е Майк.
Технологията за култивиране на животински клетки първоначално е разработена за медицински нужди. Всъщност Пост, чийто първи бургер с култивирано месо бе финансиран от съоснователя на „Гугъл“ Сергей Брин, е участвал в лабораторни опити за възстановяване на сърдечна тъкан.
Един от най-ранните научни експерименти за култивиране на риба, резултатите от който бяха публикувани през 2002 г., цели тя да бъде използвана като потенциален източник на протеини за астронавтите при дълги космически пътувания.
Мотивацията на Брин да инвестира в култивирането на месо е проста: „Има три неща, които могат да се случат занапред. Първото е, че всички ще станем вегетарианци – не мисля, че това е много вероятно. Второто е, че пренебрегваме важни проблеми и това води до продължителни вреди за околната среда. И третата възможност е да направим нещо ново.”
И други известни инвеститори като Кимбал Мъск, Бил Гейтс, Ричард Брансън и традиционни месопреработвателни компании като „Тайсън фудс”(Tyson Foods) подкрепят инициативата.
Представител на „Тайсън фудс”, втория най-голям производител на пилешко, говеждо и свинско месо в света, заяви, че тяхната подкрепа е част от цялостната им стратегия да инвестират в проекти за изхранване на все по-нарастващото световно население.
Принципът за култивиране на клетки е сравнително прост. Животински клетки могат да се вземат чрез биопсия или, както казва Селдън, в случая с „Финлес”: „Ние имаме споразумение с аквариума в залива. Когато умре риба, те ми се обаждат, аз скачам в колата, отивам да я взема, нося я обратно тук и Браян я култивира”.
Под „култивира” той има предвид храненето на клетките в разтвор на соли, въглехидрати и протеини. „Типичното време за делене на клетките при повечето животни е около 24 часа”, казва той.
Най-голямото предизвикателство е в това да направим процеса достатъчно достъпен, да увеличим производството и да бъдем на конкурентни цени. Необходимо е да се намери алтернатива на животинския серум – обикновено фетален телешки серум, който сега се използва за стартиране на клетъчното делене.
„Той струва около 500 долара за литър и това е напълно против стремежа на нашата компания”, споделя Селдън. „Опитваме се да създадем храна, без да вредим на животните, а това е един вид правене на обратното. Освен това животинският серум варира от партида на партида.”
Междувременно „Финлес фудс” споделя работно пространство с различни млади компании, които търсят биотехнологични решения на световните проблеми. „Клара Фуудс“ (Clara Foods) например е създала първото яйце от неживотински произход.
Видени през микроскопа, клетките на риба, които се развиват в стъкленица с бистра розова течност, наподобяват оттичането на водата и остатъчната кръв при размразяването на свинско месо. На дъното на стъкленицата се оформя малко парче риба.
Селдън, Пост и другите, които се занимават с култивирането на месо, са уверени, че ще разрешат проблема със серума. Той осигурява протеини, наречени растежни фактори. „Ние се опитваме да открием кои фактори са най-важни за растежа на рибните клетки”, казва Селдън. „Финлес фудс” съобщават, че ще пуснат на пазара изкуствено култивирана риба тон в края на 2019 г.
Пост е по-сдържан. Той твърди, че е щастлив с продукта си, но трябва да минат поне три години от продажбата му. Освен че работи върху създаването на собствена алтернатива на серум, професорът се опитва да открие заместител на говеждия колаген, който използва, „за да могат клетките да се намерят една с друга и да образуват влакна”.
В същото време високотехнологичните протеини на растителна основа започват да дават на култивираното месо шанс да си възвърне вложените пари. „Бионд Мийт“ (Beyond Meat), производител на такова месо в Лос Анджелис, прави пилешки ленти основно от грахов протеин, както и бургери с култивирано говеждо, които „кървят” сок от цвекло, когато ги захапеш.
Бил Гейтс, който опитал тяхното тако, си помислил, че яде нещо истинско. В същото време вегетарианският бургер завладя Силициевата долина и се предлага в много ресторанти на САЩ. Този необичаен продукт съдържа мазнини с растителен произход и „кърви”.
Тайната на това се крие в хема съставката, която заедно с белтъка глобин образуват съединението хемоглобин, червения пигмент в кръвта, и се съдържа обилно в месото. Тази съставка обаче може да се получи и от растения. Именно растителната хема прави говеждото „да цапа”, „да кърви” и да има вкус на сладко месо.
В очите на традиционните месопреработватели вегетарианската храна никога няма да има масова привлекателност. Търсенето на месо и риба е един от начините да се провери това. „Въпросът е кой продукт може да задоволи желанието на населението за месо?”, пита Пост.
„Култивираното месо е факт и производството му нараства. Скоро то ще покрие цялата гама от месо и месни продукти. Постигането на тази цел ще бъде много по-трудно чрез протеини на растителна основа.”
Китайското правителство инвестира 300 млн. долара в култивирано месо от Израел. САЩ може да са сред най-месоядните страни в света, но тъй като китайската икономика се разраства, най-гъсто населената страна в света ги настига.
Изследване на обществената нагласа към култивираното месо показва обаче, че само една трета от анкетираните са готови да го ядат редовно вместо традиционно произведеното месо. Основните притеснения на потребителите са свързани с цената, вкуса и неговата неестественост.
Месото с неживотински произход има много по-философско значение. По думите на Пост, при експеримент с 16 души, всички опитали продукта му били съгласни, че това е месо.
Въпреки това Арнот Фишер, асоцииран професор по потребителско поведение в университета Вагенинген в Холандия, е установил, че „в съзнанието на много хора клетъчно култивираното месо е някъде в сивата гранична зона, където се възприема и като месо, и като немесо. Хората го свързват с някои свойства на месото, но и с някои свойства на заместителите на месото.”
Той смята, че новите кулинарни възможности, които предлага култивираното месо, трябва да бъдат добре проучени и че това месо не бива да бъде възприемано само като заместител на колбаси и бургери.
Потребителските нагласи са единствения фактор, който ще подскаже доколко трудът на хора като Майк и Брайън е бил в правилна посока. Дотогава изразът „Пуснали са прясна риба в магазина!“, остава актуален.
