В хранителната промишленост се използва огромно количество вода. 70% от разхода на питейна вода е в сферата на земеделието, като само половината може да бъде използвана повторно. Освен вода, земеделските култури се нуждаят и от слънчева светлина, хранителни вещества и соли. Така поне стояха нещата в миналото. Бъдещето и до голяма степен настоящето са вече различни.
Въпреки все по-големия интерес към екологично чистата храна, натурални продукти без подобрители, генна модификация и пестициди, е много вероятно всички да гледаме в грешната посока. По всичко изглежда, че бъдещето на био продуктите не е свързано с усмихнати фермери с карирани ризи, които с любов отглеждат екопродукти в кокетни ферми, а лежи в обутите в латексови ръкавици ръце на технолози и инженери, които приличат повече на криминалисти на местопрестъпление, отколкото на трудолюбиви земеделци, а фермите им са всъщност високотехнологични лаборатории за производство на чиста, полезна и евтина храна.
Американската компания „Аеро фармс“ (англ. – “AeroFarms”) е показателен в това отношение пример, защото нейните собственици са измислили и приложили технология, драматично превъзхождаща отглеждането на зеленчуци по традиционния начин.
Методът им не се нуждае от почва, нито от слънчева светлина, а разходът на вода е сведен до абсолютния миниум. Нужно е само закрито помещения, като най-често се използват изоставени складове. Това означава, че с този метод растения могат да се отглеждат практически навсякъде по света, независимо от климата.
Както си му е редът, всичко започва със „стартъп“ програма, дело на Ед Харууд – професор в института по земеделие към Университета „Корнел“ в САЩ. През 2003 г. Харууд разработва система за отглеждане на култури в създаден от него синтетичен плат. При този процес не е нужно под плата да има почва, защото корените на растенията се пръскат с много ситни капки вода, пълна с хранителни вещества. Скоро след това професорът получава патент за изобретението си и основава компанията „Аеро фармс системс“, която започва да се занимава с продажбата на системи за отглеждане на растения без почва и вода. По онова време обаче начинанието е по-скоро страничен проект за Харууд и компанията не успява да генерира почти никакви печалби.
През 2011 г. Дейвид Розенбърг, собственик на компания за водоустойчив бетон, и Марк Ошима – дългогодишен търговец на хранителни продукти, твърдо убедени в неефективността на досегашните методи за производство зеленчуци, започват да търсят иновативни начини. Така попадат на „Аеро фармс системс“. Идеята на Харууд им допада и те му предлагат да инвестират в проекта, ако той ги направи съсобственици. Освен това предлагат и нов бизнес модел – Розенбърг и Ошима виждат възможност процесът да се оптимизира още и да започне търговия със самите зеленчуци.
Харууд се съгласява и така се раждат „Аеро фармс“. Тримата базират производството в Ню Джърси, преустройвайки стара леярна, нощен клуб и помещение за игра на пейнтбол, превръщайки ги във високотехнологични ферми. Днес във всяка от тях се помещават огромно количество вертикално подредени вани, в които се отглеждат моркови, краставици, картофи, но най-вече бейби зеленолистни зеленчуци, превърнали се в тяхна запазена марка. Компанията произвежда зеленчуци целогодишно и се опитва да работи само с местни клиенти, за да намалява цените за превоз до минимум.
Всяка от аерофермите е снабдена с хиляди датчици, позволяващи изключително фина настройка на ЛЕД осветлението, чрез което се контролират вкусът, текстурата, цветът и хранителните качества на отглежданите продукти. На стриктен контрол с цел оптимизация подлежат и температурата и влажността на въздуха в съоръженията.
Всичко това според хората в „Аеро Фармс“ води до невиждана ефикасност. Един квадратен метър от тяхната фермо-лаборатория е 130 пъти по-плодороден в сравнение със същата площ от полска нива. В същото време разходът на вода е 95% по-нисък, използват се и 40% по-малко торове и никакви пестициди. Освен това, култури, които по принцип се отглеждат за период между 30 и 45 дни (като зеленолистните зеленчуци, които формират по-голямата част от оборота на компанията) в тези условия са готови за 12 дни, а цените им са същите като на конкурентите им. Според Ошима най-новото им съоръжение, което беше открито през май в Нюарк, скоро ще стане най-продуктивната ферма на закрито в света.
За разлика от повечето оранжерии в света „Аеро Фармс“ има свои главен технолог, ботаник, микробиолог и електроинженер. Един от най-големите проблеми обаче се крие в това, че фермата на закрито се нуждае от големи количества електроенергия, която е не само скъпа, но и до известна степен обезсмисля спестяването на питейна вода заради големите въглеродни емисии, отделяни при нейното производство.
За да адресира този проблем компанията наема Роджър Беуол (бивш технолог по осветлението в компанията „Енерджи Фокус“). Той се заема с проектирането на осветителна ЛЕД система, изцяло съобразена с нужните на „Аеро Фармс“, която по думите на Ошима им позволява да достигнат енергийна ефективност, с каквото никой друг не може да се похвали.
Друг проблем, с който „Аеро Фармс“ се налага да се справя непрекъснато, е намирането на нужните квалифицирани кадри, за да може производството да се развива. Диксън Деспомиер, професор по микробиология в Колумбийския университет, първи започва да експериментира с вертикалното фермерство – термин, който самият той въвежда през 2000 г. Според него направата и поддържката на една вертикална ферма изисква огромни аграрни и технически познания и практически умения, които в случая с „Аеро Фармс“ почти изцяло идват от Харууд.
Самият Харууд заявява, че непрестанната нужда да се добиват нови знания се явява голяма пречка. „Най-големи трудности – разказва той, – изпитваме в намирането на хора, които да отглеждат растенията. Кой се очаква да ги обучи? Оказва, се че такива места има прекалено малко.“ В САЩ университетите, които предлагат обучение по вертикално градинарство, се броят на пръстите на една ръка.
И все пак понастоящем в „Аеро Фармс“ работят 120 души, а оборотът ѝ надхвърля 100 милиона долара. Съществуват и други компании в сектора като например „Грийн Спирит Фармс“ в Мичиган и „Ърбън Продюс“ в Калифорния. Основното предимство на вертикалните ферми си остава фактът, че те могат да произвеждат зеленчуци в климатични условия, в които доскоро това се смяташе за почти невъзможно заради високите температури и липсата на изобилие от вода. В момента компанията има девет ферми, включително в Саудитска Арабия и Китай, а плановете са броят им да нарасне до 25 в следващите 5 години.
Дали този вид лабораторно стопанство ще замени изцяло традиционното производство на зеленчуци, само време ще покаже. Едно е сигурно – колкото повече подобни на „Аеро Фамрс“ предприятия навлизат на пазара, толкова по-бързо пречките и затрудненията пред подобен род производства една по една ще отпадат.
