Може ли една многохилядна столица да се превърне в зелен рай? Разбира се – стига населението й да го пожелае.
На полянка близо до центъра на Осло скални пчели събират прашец от влакнести теменужки, паяци плетат мрежи между плюскавичета, а сирфидни мухи прелитат край жълти маргаритки и бял равнец.
Подобна пасторална сцена обикновено свързваме с някогашното село, а не с града на бъдещето. Тя е част от експеримент, който се провежда с цел да бъде преодолян спадът на пчелните популации, а биоразнообразието да заеме централно място в градското планиране на норвежката столица.
От миналата година общинското ръководство в Осло е създало повече от 10 ливади. Ботаници провеждат семинари за засаждане и окосяване, а градинари заменят своите подредени градини и екзотични растения с треви и диви цветя, за да привличат опрашители.
Всичко това е свързано с национална стратегия, която включва мерки за насърчаване на частни градинари, за да отглеждат диви цветя, с което да се завърнат и насекомите в града. Неправителствената организация „Биби“ съдейства на хората, които притежават пчелни кошери.
Ентусиазмът на участниците изненада дори някои от най-пламенните поддръжници на кампанията. „Повече от 60 души излязоха в дъжда миналия уикенд”, казва Кристина Бюреке, ботаник в природонаучния музей, която е написала част от плана за отглеждане на растенията в ливадите на Осло. „Трябва да са изглеждали малко налудничаво всички онези хора, взиращи се в тревата на поляната.”
Въпреки че биологичното разнообразие се свързва обикновено с тропическите гори, този северен град, който ще се бори за Зелена столица на Европа за 2019 г. е дом на 13 156 различни вида растения и животни.
Доскоро обаче градът беше по-известен с усилията да се заличи фактът, че неговият основен източник на средства е петролът. Осло си постави впечатляващите цели да бъдат намалени наполовина въглеродните емисии до 2020 г., да се рециклират отпадъците и да се насърчи използването на чист транспорт чрез данъчни облекчения, безплатно таксуване, безплатни такси за изминат път и използване на автобусните пътища.
Темата за биоразнообразието излезе напред в политическия дневен ред откакто малката Зелена партия стана решаващ фактор в коалиционното управление на града преди две години. Зелените защитават сенокосните ливади, за да опазят някои от най-застрашените видове в Осло във време, когато населението на града расте по-бързо, отколкото във всяка друга европейска столица.
„Ние знаем, че трябва да опазваме и възстановяваме биологичното разнообразие дори когато изграждаме нови домове. В град, който расте бързо, е важно също да се живее добре. Това означава отлично състояние на зелените площи”, казва заместник-кметът Лан Мари Берг от Зелената партия. „Бихме искали да прехвърлим уменията, които имаме, към други градове.”
В продължение на векове в Норвегия и в много други страни ливадите били използвани за отглеждане на фуражни растения за селскостопанските животни. Тревните площи се развиват върху бедна на хранителни вещества земя, която е неподходяща за продължителна масова паша.
От друга страна годишният цикъл на косене и растеж осигурява изобилие от насекоми, растения, гъби, птици, малки бозайници и диви тревопасни като елени, които пасат по тези слънчеви места.
Естествените ливади обаче намаляват, което се дължи на разширяването на индустриалното земеделие и използването на земята за сгради. Според ботаниците в съседна Дания почти не са останали ливади.
Във Великобритания се наблюдава същия спад. 24 % от 4000 застрашени вида, отбелязани в Червения списък на Осло, зависят от ливадите, които правителството реши да възстанови в десетки пилотни парцели.
Този брой непрекъснато расте. Норвежкият съвет за биоразнообразие (Сабима) лобира пред правителството да предостави на земеделските производители бюджет за поддържане на ливади и други екологично важни райони. Вече има 32 от тези горещи точки на биологичното разнообразие. Очаква се през следващото десетилетие те да станат 100.
„Осло може да се разглежда като модел, защото ние знаем какво богатство притежаваме и как да го опазим”, споделя биологът и поддръжник на идеята Анна Бликс по време на дъждовната кампания в парка Тойен. „Нямаме много застрашени бозайници в ливадите, но броят на важните растения и насекоми, изложени на риск, е голям.”
Освен икономическите ползи, които идват от опрашителите, според нея природата вероятно ще стане по-устойчива на бурите и покачващите се температури. „Все повече се твърди, че биоразнообразието е от решаващо значение за действията срещу промените в климата и ерозията”.
Цената е ниска, защото някои от тревите в ливадите са плевели, които биха заселили мястото без намесата на човека. Проектът има и техническа страна, която включва избора на подходяща бедна почва и култивирането на видове в оранжерии, за да се увеличи екологичното богатство, така че пчелите и другите опрашители да могат да съществуват през по-голяма част от годината.
„Все повече хора, предимно млади, питат как могат да се включат в кампаниите. За мен най-положителната тенденция е, че студентите се интересуват повече от практическата биология, отколкото от лабораторните изследвания на ДНК.”, с гордост казва Бюреке.
Сега стотици любители биолози помагат на учените за националното преброяване и локализиране на видовете. Има дълъг път за изминаване. Добрите практики в Осло не могат да решат по-големите проблеми в селските райони, причинени от пестицидите и промишленото земеделие.
Онези, които искат да защитят екологичното богатство на Осло, знаят, че е по-важно да се предотврати изсичането на горите и да се намали зависимостта на нацията от изкопаеми горива. В сравнение със затревените площи в градските паркове, ливадите в града са малки, но тяхната стойност не е само въпрос на размер или пари, смятат биолозите.
„Когато отида в ливадите, се чувствам изпълнена с живот. Виждам дейността и комплексния характер на природата, устройството на малките и големите видове. Това е най-добрият начин да се облекчи стресът. Много по-добър от медитацията и лекарствата”, твърди Бюреке.
Какво от опита на Осло можем да приложим в София? Като начало едва ли много. Но защо да не опитаме, започвайки отнякъде. Добри примери не липсват. Остава да им подадем ръка.
