Има дати, които човечеството е добре да не забравя. Една такава дата е 26 април 1986 г. – денят, в който се случва аварията в Чернобилската атомна централа. По време на планов експеримент става грешка, която предизвиква експлозия в един от блоковете.
Инцидентът предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, които преминават над части от Съветския съюз, Източна Европа и Скандинавия.
След ядрената катастрофа в Чернобил са замърсени 42% от територията на Европа (без Русия, Украйна и Беларус, които са по-силно засегнати). Трудно е да се каже колко точно са преките и косвените жертви на трагедията.
Според доклад на „Грийнпийс“ от 2006 г., аварията е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. В проучването на организацията се посочва също, че хората, които живеят в района, продължават да ядат и да пият храни с опасно високи нива на радиация.
„Силно замърсена и неподходяща за живот е 30-километровата забранена зона“ около Чернобилската АЕЦ, се казва в документа. И докато хората могат да се преселят далеч от централата, животните нямат такава възможност.
Стотици кучета скитат в безлюдния призрачен град Припят в района на злополучната атомна централа. Това са потомците на изоставените домашни любимци, принудени да се грижат сами за себе си след евакуацията на 120 000 души далеч от централата и нейните радиоактивни облаци.
Макар че кучетата оцеляват повече от 30 години в отцепената 30-километрова зона въпреки високите нива на радиация, днес те са изложени на риск от едно от най-разпространените заболявания в природата – бесът.
В района с отровените от радиацията земи били изпратени войници, за да застрелят оцелелите кучета. Въпреки това голям брой от четириногите намерили спасение в недостъпните гори.
В резултат на това се появили нови поколения, застрашени от вируса на бесa, който е ендемичен при дивите животни.
Инфектираните кучета обаче са пряка заплаха за хилядите работници, които се завръщат в украинската атомна централа, затова е в ход мисия за борба с болестта, както и за хуманно намаляване на популацията от диви кучета.
Международната организация за защита на животните „Четири лапи“ съвместно с американската фондация „Чисто бъдеще” са изпратили експерти, които да ваксинират и кастрират 120 кучета, живеещи в околностите на Припят.
Джули Сандърс, директор на отдела за домашни любимци в „Четири лапи”, разказва: „Бесът не е опасен само за животните, но и за хората. Чрез ваксинирането на бездомните кучета ние ще защитим и 3 500-те работници от атомната централа, които контактуват с кучетата и се грижат за тях.
Като кастрираме кучетата, ние постигаме дългосрочно намаляване на популацията им и подобряваме тяхното състояние. Това е важно, защото, ако се увеличи броят им, шансовете им за оцеляване значително намаляват, заради липсата на храна и подслон през изключително студените зими“.
По думите й след отцепването на зоната кучетата са избягали в околните гори, но вълчите глутници, както и недостигът на храна, са ги принудили да се върнат в изоставения град в близост до централата. „Там работниците започнаха да хранят кучетата и те останаха в града”, споделя Сандърс.
Животните ще бъдат уловени, ваксинирани и подложени на цялостна медицинска проверка и после пуснати отново на свобода.
Всяко куче ще бъде старателно почистено, преди да бъде прегледано. Ще бъдат взети и строги мерки за здравето и сигурността на екипа. Членовете му ще трябва да носят специално облекло, за да се предпазят от високата радиация в зоната.
„Задължително е да носим подходящи дрехи, за да сме сигурни, че екипът ще бъде защитен от поражения”, обяснява Лукас Хиксън, съосновател на фондацията „Чисто бъдеще”.
А какво се случва с дивите видове, които са останали в района на аварията?
Според списание „Кърънт байолъджи“, се наблюдава забележителен обрат в природата. Наблюденията карат учените да смятат, че радиационното замърсяване не пречи на дивия свят да процъфтява. В района е пълно с лосове, елени, лисици и вълци.
Специалистите обръщат внимание на благоприятния ефект от човешкото отсъствие върху популациите на диви бозайници. „Когато хората не са наоколо, природата процъфтява – дори на мястото на най-сериозната ядрена авария в света. Напълно е възможно броят на дивите животни в Чернобил сега да е по-голям, отколкото преди инцидента“, твърди Джим Смит от университета на Портсмут във Великобритания.
