Какво сърце и каква добрина трябва да има в човек, че освен за четири собствени деца да се грижи и за трийсетина наркозависими? Това си помислих, когато се срещнах с отец Георги Фотакиев от храм „Св. Цар Борис“ във варненския квартал Аспарухово. От близо 20 години свещеникът е приел за своя мисия да помага на зависимите от наркотици и алкохол.
В началото отец Георги ходи по домовете на нуждаещите се или ги настанява в своя собствен дом, при миряни от енорията или в самия двор на храма.
Постепенно от уста на уста мълвата за благородното му дело се разнася и желаещите да се лекуват в църквата стават толкова много, че няма къде да нощуват.
Така с общи усилия и финансови средства започва изграждането на Православен център за духовно обгрижване на наркозависими „Св. Благоверен Боян Енравота – първомъченик български“. През 2004 г. центърът е открит.
Регистрирано е и сдружение „Отвори очи“. Негови членове стават бивши зависими, техни роднини, енориаши и много хора с готовност да помогнат. Екип от 10 специалисти работи ежедневно и се грижи за здравето на настанените в центъра хора. За духовната част отговаря отец Георги.
Като основа на своята методика той е взаимствал някои от прийомите на руския свещеник и духовник-невропатолог отец Анатолий Берестов, основател на първия църковен център за лечение на наркомании в Москва.
И резултатите не закъсняват – спасените животи от година на година се увеличават, благодарностите за неговия труд и отдаденост също. Публикуваме писмото на една майка на наркозависим, който се е преборил за живота си в Православния център:
„Казвам се Елена В. Александрова от гр. София, по професия съм акушерка.
Пиша това писмо в знак на благодарност към отец Георги Фотакиев от гр. Варна – храм „Св. цар Борис“ в кв. Аспарухово. Отец Георги Фотакиев е образован млад човек с голямо сърце, който с помощта на Бога помага на наркозависими младежи.
За 4-5 години е постигнал впечатляващи резултати – защото това, което е невъзможно за нас човеците, е възможно за Бог.
Синът ни Николай беше добър ученик, възпитано дете, знае езици, от малък е научен на труд и вяра в доброто. Започнал е с наркотиците в казармата и когато научихме, вече беше студент. Съдбата на едно семейство с подобен проблем е много тъжна – родителите и близките се отчайват, много е трудно да се признае проблема, всичките ти мечти, желания и планове рухват. Борбата е дълга и трудна. Лекари, психолози, отделяне от средата, клиники, комуни, групи по взаимопомощ – но все без успех. Липсваше разбиране за същността на проблема.
Системата на отец Георги се основава на много любов и зачитане личността на младежите. Кара ги да си повярват, да осъзнаят грешния начин на живот и да обърнат поглед към забравени личности. Така заместват дрогата с вяра и любов, изгражда се нова ценностна система чрез доброто възпитание на църквата, което ни е липсвало на всички.
Всеки трябва да си зададе въпроса: „Защо нашите деца (само в кв. „Люлин“ в гр. София са 2 000) се дрогират?“ Може би е виновно обществото, което създава консуматори. Радио, телевизия, компютри – отвсякъде огромна, но необработена и необяснима информация, която младежите грешно разбират, а родителите в борбата за хляба нямат време да обърнат внимание.
Липсва доброто възпитание на църквата и така се тръгва по грешния път. Трябва непременно да си от групата на „печените“, за да не си „мухльото“, трябва да говориш хулигански, да си по модата и все повече да се перчиш, а така стигаш и до дрогата. Това вече те прави много важен – но само в собствените ти очи.
Трябва да си зададем и друг въпрос: „Защо в комуните успяват в лечението на наркозависими само в 2-3%, а отец Анатолий Берестов в Москва, както и отец Георги Фотакиев от Варна – успяват в над 80%?” Може би усилията на всички трябва да се обединят в борбата срещу злото.
Дано никой не изпита ужаса на една майка, която чака сина си наркоман, но не знае дали ще се прибере, дали ще отиде в затвора или ще й съобщят, че е намерен мъртъв зад някоя будка за вестници.
Благодаря на Бога, че съществува човек като Отец Георги!
Благодаря на екипа психолози, които работят с момчетата и момичетата!
Благодаря и на целия състав от храм „Св. Цар Борис“!
Вие спасявате човешки живот!
С уважение,
Е. Александрова“
След такива думи е трудно да бъде казано каквото ѝ да било. Остава ни да се надяваме, че в бъдеще ще има все повече свещеници като отец Георги Фотакиев, които да подават ръка на наркозависимите.
Дано и институциите им помагат, защото това е общо дело. Както гласи любимата фраза на отец Георги: „Само ти можеш, но не можеш сам“.
Към края на разговора ни свещеникът поглежда часовника си и заявява с усмивка: „Стана обед, ще трябва да побързам, че в къщи ме чакат четири гладни гърла“. Казваме си „до нови срещи“. Малко преди да излезе от портата на храма, отец Георги се спира и с поглед към небето се прекръства.
Това е един от онези моменти, които остават завинаги в съзнанието на човек, и когато е паднал духом, изплуват, за да го вдигнат на крака.
