Шейсет години на сцената и само пет-шест авторски диска. Това е историята на 75-годишния Пако Сеперо, акомпанирал големите Камарон и Пако де Лусия. През септември излиза на физически носител албумът му Sueños Latinos, в които има специално парче, посветено на Камарон и на Пако де Лусия. Заедно с това за жена му Чари и Топаз, това са авторските му композиции от 13-те в албума.
Във фламенкото има традиционни ритми от всяко място, които се интерпретират както с различен текст, така и с различни трактовки. Това са алегриас от Кадис, гранаинас от Гранада, ронденяс от Ронда, фанданго от Уелва, булериас, севиянас, малагеняс, абанерас (не от Хавана – говорили сме си за мелодиите, които се връщат от Новия свят, т.н. ida y vuelta).
Сеперо е от Херес, една от столиците на фламенкото. Според него всички опити да се използва фламенкото, особено след обявяването му за световно културно наследство, биха били успешни, ако хората си дават сметка какво е фламенкото. Не само как трябва да привлича туристи или как трябва да се свири. Например в едно свое скорошно интервю Сеперо твърди как се е разсърдил на Пако де Лусия, че е отвърнал много китаристи от автентичното фламенко, предизвиквайки ги да му подражават. „Но аз си останах аз“ – гордее се, преди да добави, че когато той е акомпанирал на Камарон в Мадрид в „Торе Бермеха“, Камарон е пял по-свободно и по-бавно, отколкото с последвалия го в „сайдменството“ Пако де Лусия.
В момента Пако Сеперо работи за побратимяването на родните места на тримата, съответно– Херес, Кадис и Алхесирас. Последното му появяване във Вента Варгас (кръчмата на острова до Сан Фернандо, където се изявява Камарон) предшества официалната премиера на албума и ни дава достатъчно материал за размисъл. Какво е да не си бил никога лидер/звезда/център на медийния интерес и изведнъж да се окаже, че не само имаш какво да кажеш, но и как да го кажеш? На бара Пако Сеперо казва – „ами това е мястото да слушаш и гледаш фламенко и да пиеш най-свързаното с него вино, фино от Херес – ако го гледаш другаде, можеш да пиеш и коняк, и уиски.“ За него фламенкото е истинско, ако е „с правописни грешки“ – а не с хармонии а ла Чик Кърия и Джон Маклафлин. За него „изкуството започва когато забравиш за техниката“.
Десетилетия по-късно от създаването им, Пако Сеперо е честван и като автор на едно от знаковите парчета на Камарон – „Роса Мария“ (никога не е бил в кредитите на албумите с нея) – достатъчно е да чуем седемте секунди от хоруса, изтананикани пред микрофоните на Дуендеандо във Вента Варгас. Също и на „Канастера“.
Плейлистът ни връща и към сътрудничествата с Пако де Лусия и Камарон, но и ни запознава с разкошните оркестрации („Онуба“ и заглавната), подчертаващи елегантната му китара. Блажен трябва да си, когато на 75 почти изведнъж (след три албума в новия век) най-младите те откриват в дигиталните плейлисти. А ти си откриваш снимките от мястото, където това се случва.
