![Южна Албания.](https://files.binar.bg/files/media/2017/08/more-660x440.jpg)
„Албанските реотани“ не са това, което бяха. През 2016 г. приходите от чуждестранни туристи в Албания достигат 1.5 милиарда евро, като през 2017 г. рекордната сума се очаква да бъде надхвърлена. Българите са последният балкански народ, за когото Албания продължава да бъде екзотична и непозната дестинация, основно заради насажданите стереотипи, и в никакъв случай поради географската отдалеченост на страната. Дели ни една държава – на юг Гърция, а на запад Македония.
За „страната на орлите“, както е известна в местния фолклор, сме ви разказвали неведнъж във връзка с българските общности в Албания. Сега ви предлагаме вместо етноложки поглед един многолик маршрут, който няма да срещнете в туристическите агенции. И понеже най-известното място за почивка през лятото в Албания е крайбрежният град Саранда, нашето пътуване ще започне оттам като опорна точка и ще обхване южните и югозападните части на страната.
Маршрутът Бутринт-Саранда-Гирокастра-Берат разкрива пластове от различни исторически епохи, свързани с влиянието на античната цивилизация, венецианците, Византия, Българското царство и Османската империя. Този район е част от списъка на ЮНЕСКО (UNESCO) за световно наследство.
![Водите на Йонийско море.](https://files.binar.bg/files/media/2017/08/saranda-2.jpg)
Саранда е едно от главните пристанища на Албания в Йонийско море.
Името на града е свързано с Голямата базилика „Св. Четиридесет мъченици“ (гр. Άγιοι Σαράντα, алб. Sarandë), построена през VI в. на върха на планината. Легендата разказва, че след тежко корабоплаване 40 легионери акостират в Саранда. Римските войници попадат в плен на местното православно население, което ги принуждава да променят религията си. След отказ те са заплашени да бъдат съблечени голи и удавени в лодки, пълни със студена вода. В дните преди екзекуцията един от войниците умира и остават 39. За да бъде запазена хармоничната цялост на пожертването в името на Бог, легионерите убеждават един от слугите да се присъедини към тяхната жертвоготовност. Така и се случва. Базиликата е построен в чест на римските войници, обявени по-късно за светци от самата православна църква. Всъщност, историята на града отразява съдбата на цяла Албания през Средновековието.
![Крайбрежие, Саранда.](https://files.binar.bg/files/media/2017/08/saranda-beach.jpg)
Заради своята геополитическа позиция територията на страната попада периодично под набезите на Рим и Константинопол за надмощие в региона. Борбата за интереси на Великите сили е засвидетелствана в множеството средновековени културни паметници.
На хълма над града се намира и крепостта на кожухарите – „Лъкуръс“ (алб. Kalaja e Lëkurësit), откъдето се очертава цялостна гледка към кристалните води на Средиземноморието.
![Изглед от крепостта "Лъкуръс".](https://files.binar.bg/files/media/2017/08/klekures.jpg)
До Саранда има фериботна връзка до разположения наблизо гръцки остров Корфу. До морския град може да се стигне и през сухопътния пропускателен пункт „Сагяда“ (Sagiada) на гръцката граница и съответно „Кяф Ботa“ (алб. Qafë Botë) от албанска страна.
Античният град-музей Бутринт е част от списъка на ЮНЕСКО.
Той се намира на 30 км югоизточно от Саранда. Според римския поет Вергилий Бутрин (алб. Butrint) е новата Троя, основана от троянците след разселенията им от Мала Азия. Според албански и английски археолози през IV век преди Христа селището е укрепено и градът се превръща в светилище, свързано с култа към Бога на медицината Асклепий.
![Национален парк "Бутринт".](https://files.binar.bg/files/media/2017/08/butrint-1.jpg)
През средните векове Бутринт е под контрола на Византия и продължава да се развива като културен и геостратегически център. По-късно в продължение на четири века градът е владение на венецианците. Те изграждат стройна система от укрепителни стени и крепост в триъгълна форма, руини от които и днес могат да бъдат видени. Окончателното Бутрин пада в ръцете на османците при управлението на Сюлейман Великолепни. Венецианската крепост е реконструирана с цел защита от чужди нашественици по канала Вивар от Али паша Янински или както е познат в албанската историография Али паша Тепелена. Фамилното име е свързано с родното място на османския военачалник – село Бечищ (алб. Beçisht), район Тепелена (алб. Tepelenë). Градът със същото име се намира на 85 км на север от Саранда в посока Гирокастра.
![Амфитеатър, Бутринт.](https://files.binar.bg/files/media/2017/08/butrint.jpg)
Освен Националния парк „Бутринт“ с добре запазената си архитектура и историческа стойност, може да посетите близката пещера „Бутринт“. До нея се стига или по пътя Саранда-Бутринт или с лодка, която тръгва от града.
Сюри И Калтър е най-известният карстов извор в Албания.
Той се намира в долината между Саранда и „каменния“ град Гирокастра (на 25 км на север от Саранда). В превод означава Синьото око, а е наречен така заради овалната си форма и кристалните си води. Дълбочината му достига 45 метра. Сюри И Калтър (алб. Syri i kaltër) тече по продължението на река Бистрица, единствената в Албания, която не се влива в Адриатическо, а в Йонийско море.
Името на реката е със славянски произход и означава „бистър, чист“. Всъщност, доближавайки се до вътрешността на страната, все по-често започват да се срещат славянските топоними. Това се дължи на историческото съжителство на българи и албанци по тези територии.
Гирокастра е типичен пример за търговски град от османски стил.
Градът е разположен на 60 км северно от Саранда и е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Името му (алб. Gjirokastër) произхожда от гръцката дума за сребро и се вписва тематично в местната архитектура – сиво-бели калдъръмени улици и къщи-кули с каменни покривни плочи, които след дъжд блестят като сребро. В ранната историография се споменава и племето аргир, което е обитавало земите наоколо. Разбира се, този факт не променя значението на произхода на града.
![Старият пазар.](https://files.binar.bg/files/media/2017/08/gjirokaster-1.jpg)
Гирокастра се развива като важно административно звено. През XVI, когато е център на един от османските санджаци в Албания, градът процъфтява и се разширява извън крепостните стени. Днес там могат да се видят над 500 исторически сгради. Но най-впечатляваща остава архитектурата на къщите – израз на истинско каменоделско изкуство. Всяка от тях е построена изцяло от камък. Външните стени представляват наредени един върху друг каменни блокове, нарязани в квадратна форма, без да бъдат използвани кал, вар или хоросан. Неслучайно Гирокастра е известен като „каменния град“.
!["Каменният" град.](https://files.binar.bg/files/media/2017/08/gjirokaster-2-660x440.jpg)
Освен с различните си исторически пластове в архитектурен аспект, Албания е любопитна страна и от културно-религиозна гледна точка. На нейната територия са съхранени едни от най-старите християнски паметници на Балканите. През Средновековието северните територии на Албания са под влиянието на Католическата църква, а южните – на Православната.
Приемането на исляма на един по-късен етап е свързано с асимилационната политика на Османската империя в Югоизточна Европа. Фактът обаче, че днес по-голям процент от албанците са мюсюлмани се дължи на важно историческо обстоятелство. За разлика от българите, албанците никога не са изповядвали обща държавна религия, която да ги консолидира като народ.
![Крепостта "Гирокастра".](https://files.binar.bg/files/media/2017/08/gjirokaster-castle.jpg)
Албания се появява за първи път на политическата карта едва през 1912 г., когато немалка част от населението вече е приела исляма. Освободителната борба на албанците срещу Високата порта не започва с възстановяване на независима църква, а именно с утвърждаването на единен писмен албански език. Той е основният идентификационен белег за всички албанци по Балканите, говорещи на различни албански диалекти и пишещи на различни азбучни системи. И днес албанците нямат официална религия. Приблизително 70% от тях са мюсюлмани, 20% – католици и 10% са православни християни.
![Берат.](https://files.binar.bg/files/media/2017/08/berat.jpg)
Берат е пряко свързан с влиянието на Българската православна църква.
Градът е разположен от двете страни на река Осъм. Намира се на 160 км на север от Гирокастра. Обявен е за град музей и също е включен в списъка за световно културно и природно наследство.
Берат (алб. Berat) е неразделна част от Първото и Второто българско царство и съответно от Охридската архиепископия. Това е последният български „Бели град“, както е старобългарското му наименование. Характеризира се с добре запазен църковен комплекс с множество църкви, където учениците на Кирил и Методий извършват своята просветителна дейност. В Берат се съхраняват мощите на Свети Горазд и Свети Ангеларий.
![Църквата "Света Троица" в крепостта "Берат".](https://files.binar.bg/files/media/2017/08/berat-5-660x440.jpg)
На хълма се издига една от най-големите крепости в Албания, която представлява своеобразен каменен архив на различни исторически епохи. Бератската крепост е свързана с легендата за планините Томор и Шпираг. Те били двама братя гиганти, които се влюбили в една и съща девойка. В стремежа да спечелят сърцето й, те започнали да се карат, а боговете се разгневили и ги превърнали в камъни. Момичето се огорчило и започнало да плаче, а от сълзите й потекла река Осъм, която разделя града между двете планини.
![Храмът "Успение Богородично", където се намира и музеят "Онуфрий".](https://files.binar.bg/files/media/2017/08/onufri.jpg)
Най-известният културен паметник, свързан с града, е Пурпурният бератски кодекс. Той е един от четирите най-стари сборници от старинни ръкописи в света. Смята се, че е създаден през VI в. и е оценяван като една от основните книги на източната църковна литература. Кодексът е изписан със сребърни букви върху хартия с пурпурен цвят, откъдето взима и името си.
По пътя между Гирокастра и Берат се намира „българският“ град Балш.
През XX в. в Балш (алб. Ballsh) австрийски войници откриват надпис, в който в превод от старогръцки се чете: „Покръсти се българският владетел Борис, наречен Михаил заедно с дадения му от Бога народ 6374 (= 866)“. Надписът от Балш е единственият епиграфски каменен надпис, който свидетелства за покръстването на българите.
!["Осъм" е най-големият речен каньон в Албания. Намира се в област Берат. (алб. Kanionet e Osumit).](https://files.binar.bg/files/media/2017/08/kanionet-e-osumit.jpg)
Това е една малка част от близката и непозната Албания и то само от южната и югозападната й част. Следващите пъти ще ви разкажем за забележителностите в Централна Албания и ще стигнем и до прелестите в Северна Албания.
Ако сте решили да предприемете това пътуване от юг на север и стигнете до Берат, най-бързият маршрут до България е през Македония. От Берат през град Елбасан и до албано-македонската граница „Кяф Тана“ (алб. Qafë Thanë) са приблизително 130 км. А целият маршрут може да бъде реализиран за 7 дни.