Идеята за гарантиране на всеобщ минимален доход за всеки има своите очевидни недостатъци, но и едно преимущество, което не може да бъде пренебрегнато. Тя утвърждава принципа, че всеки гражданин е пълноправен член на обществото и има право на дял от колективните блага.
Тази идея е занимавала множество радикални мислители в продължение на повече от 5 века, като основите ѝ са положени от сър Томас Мор в неговото съчинение „Утопия“. Тя обаче набира сила и в съвремието заради вълненията около понижаването на стандарта на живот, концентрацията на богатството и заплашващата ни масова безработица заради технологични нововъведения.
В продължение на половин хилядолетие всеобщият минимален доход си остава нищо вече от утопична мечта, защото е орисан винаги да се разбива в скалите на реалността. Основните възражения са по отношение на принципа и начина на разпределение и се побират в два основи въпроса:
Защо хората трябва да получава пари за нищо? Как можем да си го позволим?
И въпреки това е възможно да се създаде модел за минимален доход, който да запази основните му ползи, но и да ограничи недостатъците му. В Аляска подобен модел работи добре през последните 30 години.
През 1976 г. избирателите в Аляска приемат конституционни промени, за да открият постоянни инвестиционни фондове, финансирани от лихвите на данъците върху добива на петрол. Няколко години по-късно Държавният борсов фонд на Аляска започва да изплаща дивиденти на всеки регистриран гражданин.
В зависимост от представянето на борсовия фонд годишната печалба на глава от населението през последните 10 години е между 878 и 2,072 долара. Подобно практика, въпреки различното си название, е именно всеобщ доход, който се получава независимо от социалното положение и благосъстоянието на гражданите.
Моделът не довежда до повсеместна леност, каквито са опасенията на неговите критици. Въпреки големите залежи на природни богатства, Аляска не е сред най-богатите щати в САЩ по отношение на брутен продукт на глава от населението. И все пак, благодарение на годишният доход тя е един от щатите с най-голямо икономическо равенство между гражданите и с най-ниските нива на крайна бедност.
Миналия месец собственикът на Фейсбук Марк Зукърбърг посети Аляска и се изказа ласкаво за специалната програма на щата, която според него „давала добър урок на останалата част от страната.“
Подобно на други предприемачи от Силициевата долина, Зукърбърг смята, че скоро хиляди работни места ще бъдат закрити заради новите технологии, като автономните автомобили, например. В един такъв свят, твърди той, ни се налага да създадем нов социален договор. Минималният доход може да е част от решението.
Има хора, които смятат, че Аляска е специален случай, защото тя просто разпределя благата от своето изобилие на петрол. Въпреки това е възможно да се намерят начини за получаване на подобни дивиденти и на други места. Като наемите от общинската и държавната собственост, например, или държавните такси върху финансовите транзакции. Има обаче още един източник на средства, който на Марк Зукърбърг му е до болка познат – данните. Ако, както казват някои, данните са петролът на новото време, може и вече да сме открили източника на приходи на 21 век. Данните могат да изпълняват същата роля за света, каквато петролът изпълнява за Аляска.
Загрижеността за маргинализираните хора в обществото е достойна за уважение. За разлика от повечето от нас, Зукърбърг има влиянието да превърне тези думи в дела. Той ръководи една от най-печелившите компании и вече е създал дигитална съкровищница, чрез която може да се даде пример на двумилиярдната глобална потребителска маса на Фейсбук.
Би трябвало той да последва собствените си думи и да основе фонд на Фейсбук, чрез който да проведе широкомащабен експеримент, свързан с всеобщия минимален доход. Той би трябвало да насърчи и други предприятия, работещи основно с данни, като например Гугъл, да правят същото.
Най-големият капитал на Фейсбук са данните, които потребителите (много често несъзнателно) предоставят безплатно. Същите тези данни по-късно биват продадени на компании с цел персонализация на рекламите. Изглежда честно Фейсбук да се нагърби с по-голям социален ангажимент и да започне да споделя печалбите от тези огромни колективно генерирани ресурси.
Несъмнено акционерите на социалната мрежа никак няма да харесат идеята. Не бива да забравяме обаче, че в ранните години на Фейсбук Зукърбърг твърдеше, че идеята му е да оказва положително влияние върху обществото, а не да създава компания. Освен това, един такъв филантропски жест може да се окаже маркетинговият ход на века. Потребителите на социалната медия могат да продължават да си разменят снимки на сладки котенца, но и ще знаят, че дори и по този начин допринасят за социална кауза.
Подобна размяна на данни срещу всеобщ минимален доход е проста и ясна. Тя би следвало да допадне на разбиранията на компаниите от Силициевата долина. Болшинството технологични предприемачи се отнасят с подозрение към намеси от страна на правителството. Няма обаче правило, което изрично да определя, че само правителствата мога да организират всеобщ минимален доход.
„Трябва да обмисляме идеи като всеобщия минимален доход, които могат да създадат финансов буфер, позволяващ на всички да опитват нови неща“ – заяви Зукърбърг в поздравителен адрес към завършващите Харвард през май тази година.
Е, Марк, време е да опиташ нещо ново.
Джон Торнхил, редактор във „Файненшъл тайм“. Пълнят текст на статията можете да намерите тук.
