Гатанката не е задължително с еднозначен отговор. Измисленото от Теодосий Спасов име на спонтанното му трио с Ерол Ракипов и Любомир Господинов е последното доказателство за това. Играта (свиренето) са не по-малко важни от самия отговор – очакван, но и неочакван. Творците затова са творци – да предлагат не само отговори, а и да (си) задават въпроси. Теодосий (към Любо): „Къде си се крил през цялото това време?“. Любо (към Теодосий): „Как се намерихме във финала, при това в двуглас?“ Ерол (към Теодосий): „Как ти идват такива заглавия?“ (в случая – „Пачули, па не чули“).
Опитът им за летене (по и за Йордан Радичков) бе повече от успешен. Остава въпросът „как ще пресвирим всичко това, ако направим концерт?“ Соловите им композиции са по-скоро реминисценции. Теодосий сънува своите родители, Ерол разказва за най-трагично известната аржентинка – Алфонсина, която влиза завинаги в морето, а Любо превръща фолк-латиното си в уолк/фолктино. И понеже не им се свършва, финалните тонове ги повтарят, докато стигнат най-подходящите и след едно „я пак“ се появяват няколко „още веднъж“.
Посветиха това преживяване на петата годишнина на Бинар. Вие сте свидетели на предисторията – случайната среща на Ерол с Теодосий и последвалото чукане на дърво. Премиерата на документалния филм за тях е на 14 август вечерта – естествено, тук, в Бинар, а ако случайно не сте изгледали по друг повод трейлъра към него – ето го пак:
