Дни преди издаването на третото си EP Събкалчър Сейдж (анг. – Subculture Sage) са сбъднатата мечта на лондонския независим клубен музикант. Преди месец забиха на фестивала „Гластънбъри“, а високи оценки за музиката им идват отвсякъде – никой на върха на новата вълна музикална журналистика на Острова (Rinse FM, Clash, BBC 6 Music, SBTV и др.) не си позволява да пропусне нов сингъл на дуото. В България са идвали три пъти и половина – два пъти като хедлайнери на родопския вносен мини-фест Meadows In The Mountains и веднъж по покана на Фалшименто за Grounded In Sofia през октомври. За половинка броим един рокендрол момент по учебник отпреди месец – стрийт партито на Subculture Sounds в Пловдив, което дълго ще се помни. A докато стягат багажа за лайва им по случай 5 години Радио Бинар утре вечер в Маймунарника, се чуваме с него и другата половина от дуета – Хайпмен Сейдж – за да си поговорим за новото им EP, затварянето на клубове и Игра на тронове, разбира се.
Къде най-далеч от Лондон те отведе музиката ти?
Имаме доста концерти извън Англия, но със сигурност България е най-далечното място, където сме свирили.
Какво значи “независим артист” днес, през 2017 г.? До каква степен сте независими?
Сами си движим проекта.Работим здраво, за да изкараме парите, нужни за записи и снимки на клипове и всичко друго около музиката. Това значи независим – да разчиташ единствено на себе си.
В новото ви EP – Take3 – чуваме класически хип-хоп звук, поне от първите два сингъла. Това значи ли, че 90-те официално се завръщат?
От известно време май е така, след като големи артисти като Action Bronson и Joey Bada$$ гледат в тази посока. Но винаги ги има и онези нотки от златните времена.
Във вторник вечер ще свирите на място, което скоро може да бъде закрито. Какво ще посъветваш феновете, които не искат любимите им места за музика да затварят (в Лондон имате опит с това напоследък)?
Да, много места за музика затвориха в Лондон и е много тъжно. Но можете да направите нещо и да го предотвратите. Стига достатъчно хора да надигнат глас за спасяването му. Силата е в бройката, такива са времената. Макар че в Лондон остана отворен само един голям клуб и нито един от по-хубавите, но по-малки такива.
Светът, в който живеем днес, е този от „Игра на тронове“ или този от „Туин Пийкс“?
Хаха, да, май е по малко и от двата. И все пак, може би е повече този от „Игра на тронове“ – богатите управляват всичко и прецакват всички наред, дори себе си. Но и героите се надигат от пепелта.
