Има хора, които със своя ентусиазъм и положително отношение към живота и света заразяват всички околни. Стилиян Ангелов, по-известен като Селектор Стилиян, е един от тях.
Той е сред най-ревностните разпространители на соул музиката в страната. Преди 12 години полага основите на лейбъла Лaв & Хепинес Мюзик (Love & Happiness Music) след като едва не загива при автомобилна катастрофа. Оттогава насам соул музиката става негова мисия в живота. Нещо повече, Стилиян твърди, че тя има силата да спаси света.
Какво си спомняш за началото на лейбъла, как се реши да го създадеш?
Беше 30 май 2004 г., след бенефиса на Стоичков в Барселона летях до София и оттам с кола до Варна. Возих се на задната седалка и в просъница усетих как колата се занася. Докато отворя очи, вече се бях озовал на пътя, пързаляйки се около 50 метра по гръб, с над 120 км/ч. Колата се беше разделила на две. Предната част продължи с отворени еърбеци, а задната, където седях аз, беше се превърнала в шепа ламарина.
Всичко това се случи на най-високото място на магистрала Хемус – Витиня, буквално за стотни от секундата. За щастие, инцидентът завърши само с няколко охлузни рани. Тогава осъзнах, че Господ ме е оставил жив, защото не съм си свършил мисията тук на Земята.
Физически бях на 28 г. и се преродих и фактически сега живея втори съзнателен живот. Споделям всичко това, защото то е основата и главна причина, която ме мотивира да създам лейбъла си.
Как се спря на това име?
Ал Грийн може най-добре да отговори на въпроса.
Главното, което научи през тези 12 години за музиката и музикалния бизнес?
Музиката я изучавам и ще я уча цял живот, а не само последните 12 години. За музикалния бизнес ще се придържа към мнението на най-великия и успешен продуцент за мен – Куинси Джоунс. Той казва, че вече не съществува музикална индустрия, което проличава и по музиката, която се прави в днешно време.
За музикален бизнес, особено тук в България, изобщо не можем да говорим. Музиката за мен не е бизнес, а чувство. Не съм създал лейбъла с цел печалба, а за да споделям това чувство със себеподобни.
Кога откри соул музиката? С какво те привлича тя и до днес?
Соул музиката живее в мен още когато съм бил в корема на майка ми. За всичко е виновен баща ми. Той беше истински ценител и меломан на „черната музика“, с която бях закърмен. Рей Чарлс, Отис Рединг, Джеймс Браун, Арета Франклин, Темптейшънс, Стиви Уондър, Марвин Гей, Ал Грийн, Соломон Бърк, Пърси Слейдж, Къртис Мейфилд, Уилсън Пикет, Айзък Хейс. Чувствам се богогопомазан от съдбата да израсна с тази музика, особено тук в България. Не бих казал, че соул музиката ме привлича, тя е нещо много по-значимо – аз живея за нея.
Какви хора слушат соул музика? По какво ги надушваш?
За мен соул музиката е нещо велико, което сближава всички добри и чувствителни души по целия свят. Краставите кучета се надушват отдалеч.
Моментът, в който разбра, че си призван за диджей?
Още от 4-5 годишен „ръчкам“ по касетофона. Превъртах песните напред-назад, спирах, рязах, записвах от радиото. Не харесвам думата диджей, особено в днешно време. DJ идва от Disc Jockey – диско водещ, а днес всеки втори е диджей?!
Това беше и причината да използвам прозвището „селектор“, макар че вече от 3 години насам много хора ми казват, че вече не съм само селектор, а истински диджей, който може да смесва (миксира). Тъй като не обичам да влизам в рамки, бих казал, че аз съм просто един музикален артист, който е призван да споделя музиката, която харесва.
Партито, което си правил и никога няма да забравиш?
По покана на един приятел, професионален „стрийт джаз“ танцьор и диджей – Пери Луис, имах привилегията да пускам музика в бара на най-стария джаз клуб в Лондон – „Рони Скот“. Беше велико! Имаше приятели и хора от къде ли не.
Пери беше поканил и танцьори, които заедно с всички останали окупираха дансинга за моята грууви селекция от соул, фънк и дийп буги. Спомням си, че барът имаше разрешително до 02.00 ч., след което вратите се затвориха, а вътре беше пълно с усмихнати танцуващи хора. Отзвукът за това събитие стигна чак до самолета от Истанбул до Индия.
Тогава един индиец, който е бил на партито сяда на съседна седалка до една приятелка – Ели Шербан и в разговор става въпрос, че тя е от България и той я пита и казва възторжено: „Наистина ли? Снощи ако знаеш един българин какво парти направи в „Рони Скот“, няма да повярваш. Ели му казва, че сме приятели, а на мен ми звънна да ми разкаже случката и че се гордее с мен. Никога няма да забравя този исторически момент в моята професионална кариера.
Незабравимите партита, организирани от лейбъла са много. За 12 години съм осъществил над 120 събития с международни артисти-гости и помня всяко едно от тях в детайли.
Няма как да не спомена първия ми самостоятелно продуциран мултукултурен проект с великата българска народна певица Янка Рупкина с диджей Аеджас Захид от Пакистан и Любо Александров (китара) от Каба Хоро, Канада в Хоризонт.
Трудно ли се успява в промоутърската сфера в България? Кои са най-големите пречки, които срещаш?
Наистина е много трудно да се промотират некомерсиални изпълнители в България. Икономическата ситуация в страната ни допълнително усложнява задачата. Хонорарите на артистите са едни и същи за целия свят и ако например един хонорар от 1000 евро за диджей е релевантен на пазарната икономика за САЩ и развитите европейски държави, това тук се равнява на пенсията на баба ми за две години.
В комбинация с това комуникацията между отделните промоутъри и собствениците на заведения, както и организаторите на фестивали и събития е на много ниско ниво. Уж си говорим и пишем на един език, накрая все има нещо неясно и неразбрано.
Липсата на професионализъм, нехайството и безхаберието също са голяма пречка за случването на качествени неща тук в България.
Почитател си на винил културата, какви предимства има винилът пред останалите формати?
Предимството е едно и е съществено – незаменимият аналогов звук (стига и миксерът и озвучителната система да са такива).
Недостатъци също има. За един диджей сет от 5-6 часа ти е необходим поне един кейс от 60-70 плочи, които доста тежат. Като вземем предвид, че в много малко псевдо клубчета-барчета има грамофони на разположение, ако искаш да пускаш плочи, трябва да си носиш и грамофони, което прави мисията доста трудна.
Да не говорим, че това е абсолютно неоценено от публиката и най-вече от собствениците-кръчмари на заведенията. Въпреки, че вече почти всичко е дигитализирано, аз продължавам да държа на винила.
Предстои гостуването на култовия диджей Маестро, каква е историята на вашето познанство? Какво да очаква публиката на събитието?
Запознахме се с диджей Маестро още през 2007 г. по интернет и от тогава сме добри приятели. Всъщност аз бях чувал за него покрай прословутите му компилации за легендарния джаз лейбъл „Блу Ноут“. В началото на 2008 г. започнахме да си пишем и така на 1 май същата година го поканих да направи парти в кабаре-клуб Маскара в София, на което той дойде с една невероятна саксофонистка – Сузане Алт.
Маестро е и първия човек, който ми показа, че джаз музиката, освен за слушане, става и за танцуване. Притежава огромна колекция (20 000 грамофонни плочи), които му позволяват да пуска еклектична танцувална музика в стиловете латино, афро, фънк и дийп джази хаус на много високо ниво.
Всичките му партита тук в България са били емблематични и очаквам този петък, 14 юли да направи поредното такова, този път в колаборация с талантливия варненски музикант Нейко Бодуров, който ще импровизира на живо.
Какви хора са музикалните величия, разкажи ми за срещите си с тях?
За срещите със световно известни музиканти и певци мога да кажа, че най-запомнящите ми са пет. Първата беше във Варна с Джеймс Кинг – един от основателите на групата от ‘60-те Платърс.
Следващата такава беше с великия Хърби Хенкок след неговия концерт през 2010 г. в НДК. Третата – с бащата на етиопската джаз музика д-р Мулату Астатке след концерта му през 2013 г. в Истанбул.
Четвъртата беше с големия тромбонист Фред Уесли на Умбрия Джаз Фестивал, както и последната такава с Джордж Макри на Порета Соул Фестивал миналата година. Спомням си, че на срещата с Хърби направо си „глътнах езика“ и освен здрависване, не успях да обеля нито дума, докато с останалите освен че успях да си поговоря, дори и обядвах с някои от тях.
Общото и извода, който си направих след тези срещи беше, че колкото един артист е на по-високо ниво, толкова е по-земен.
В края юли ще бъдеш отново на соул фестивала в Порета, Италия. С какво се отличава той от останалите подобни събития?
От няколко години насам с приятели посещаваме този уникален по рода си соул фестивал, който тази година ще отбележи своята 30-годишина. Фестивалът е в почит на великия певец Отис Рединг и е посветен на музиката на един от градовете, дали начало на тази култура – Мемфис.
Това за мен е най-значимия фестивал за соул и ритъм енд блус музика в Европа. Директор на фестивала е Грациано Уляни – главен архитект на малкото историческо градче Порета Терме, известно още от римско време с прочутите си термални извори.
Събитието се провежда на амфитеатрална сцена в парк, носещ името на легендарния блус, соул и фънк певец Руфъс Томас. През годините кой ли не е минал от там – Руфъс Томас, Уилсън Пикет, Сам Мур (от Сам и Дейв), Букър Ти, Айзък Хейс, Соломон Бърк и мн. други величия.
Лятото тепърва започва, твоето пожелание към всички фенове на соул музиката?
Не спирайте да слушате и се наслаждавате на соул музиката, защото тя ще спаси света!
