Тишинавтика – сетивен концерт във Второ студио на БНР. Гледайте на живо в петък от 19:30 ч. по радио Бинар.
Михаил Димов е от онзи тип хора, които наричаме светли. Попаднеш ли близо до него, няма как да не усетиш добрата му аура. А това е много важно за всеки създаващ нови визии, възприятия и пространства.
Срещаме се с Михаил ден преди едно уникално по рода си събитие – сетивния концерт Тишинавтика в БНР, за да ни разкаже повече за тишината и за звуците, които я изпълват.
Ти си сред създателите на Института за изследване на тишината, каква е основната идея на това начинание? Кои „учени” работят в института?
Институтът за изследване на тишината е създаден, за да изследва своя обект съвсем буквално. Навлизането в пространството отвъд думите е само началото, нататък институтът създава и развива свои уникални научно-поетични методи, с които изследователите–тишинавти навлизат в дълбините на тишината, която се оказва дълбока, многомерна и неописуема с думи материя…
По какво може да се познае един тишинавт и може ли всеки човек да стане такъв?
На практика всеки, който реши да утихне като премине през портала отвъд думите, е вече тишинавт. Но тишината е твърде необятна, дълбока и плашеща, и самотните изследователи са малко. Тишинавтите от института навлизат в нея заедно. Те могат да бъдат оподобени на група изследователи на океана, отправили се на пътуване в дълбините му…
Разкажи ми как се роди Островът на тишинавтите? Помага ли природата за по-доброто изследване на тишината?
Островът на тишинавтите вече две години е лятната резиденция на института, разположена на територията на големия остров в средата на язовир Голям Беглик в Родопите.
Като част от фестивала „Беглика“ тя привлича към института нови изследователи и ученици. Всъщност природата е най-големият учител що се отнася до тишината.
Защо голяма част от хората се плашат от тишината?
Поради нейната безграничност. Ние сме като малки деца, вкопчени в своите граници и всяко излизане от тях ни се струва опасно и плашещо. Рано или късно обаче всеки трябва да се срещне с безграничното. Ние сме направени от неговата субстанция. То е нашият истински дом.
Каква роля играе музиката при опознаване на тишината? Как подбираш музикантите, с които да работиш?
Всяка тишина се предхожда (и следхожда) от звук и всеки звук се предхожда (и следхожда) от тишина. Звукът/музиката и тишината са двете страни на едно цяло. Музиката е батискафът (подводният кораб), с който се спускаме към дълбините на тишината.
Всички музиканти, с които работим, са тишинавти, които идват при нас сами, водени от интереса си в изследването на собствените си дълбини.
Има ли методи, чрез които да се отворят и пречистят сетивата на съвременния човек, живеещ в прекалено забързано и натоварено ежедневие?
Има и за щастие те са лесно достъпни. Най-простият от тях е да се спрете на едно място за няколко минути, където и да сте. Като затворите очи, да осъзнаете богатството на звуковия пейзаж, който ни заобикаля – колко много звуци, колко много присъствия, светове, жизнени траектории – от пиленцето, което пее на близкото дърво, до моториста, който форсира мотора си в далечината, през фона на постоянния тътен на града.
Едновременно се случват толкова много събития, за които най-често не осъзнаваме – лекият вятър, температурата на въздуха, мирисът на автомобилни газове… Когато отворите очите си, светът ще ви се види друг и това е защото вътре в самите вас нещо се е случило…
Според теб съществува една по-дълбока и фина реалност, която е тук постоянно, но остава невъзприета и непонятна. Какви са причините за това?
Разбира се. Търсенето на контакт с тази реалност и установяването на постоянно общуване с нея придават смисъл на живота ми. Цялата ми работа в изкуството е опит да споделя съкровеното усещане за присъствието на тази реалност.
Това, което ни отделя от нея, е нейната деликатност – ние все още вибрираме на твърде грубо ниво – емоционално и ментално, иначе казано сме в плен на лошите/грубите си мисли и чувства. Като слонове в стъкларски магазин сме. Ако не бяхме невинни поради незнание и неосъзнатост, някой ден много щяхме да се срамуваме от поведението си.
Би ли казал, че все по-рядко се срещаме със себе си? Лично ти как постигаш тези срещи?
Претрупани от външните стимули, удобствата и забавленията на големия град и подгонени от дълбоки страхове, ние се откъсваме от връзката със собствените си дълбини, ставаме плитки и неосъзнати.
Аз намирам връзка със себе си в тишинавтиката и практиките на Института за изследване на тишината – спектакли, пътувания, концерти.
Каква е историята на Театъра на сетивата, по какво се различава от театъра в салоните, с който сме свикнали?
Театърът на сетивата възниква по идея на колумбийския антрополог Енрике Варгас, който впрочем ще дойде за втори път в България в края на юли, привлечен от виталността и иновативността на нашата работа тук.
Разликата между традиционния театър и Театъра на сетивата е във въвличането на всички сетива във втория, докато обичайният театър си служи само със зрението и слуха. Също така съществува разлика в броя на публиката и степента на въвличането й в самото действие.
На практика в Театъра на сетивата зрителят става активен участник, сътворец и герой в една „пиеса“, случваща се само за него тук и сега. Това е едно дълбоко лично и съкровено преживяване.
Също така обичайният театър се случва вътре в сградите на театрите, а театърът на сетивата може да се случи практически навсякъде – изоставени читалища, фабрики, празни пространства в молове, нови бизнес сгради, подземия, острови, хижи, части домове, улици. Този театър черпи вдъхновение и извлича сюжети от самото пространство – такова, каквото е и където и да е.
Как протича един спектакъл? Има ли публика или всички са участници в експеримента?
В действителност публика в класическия смисъл на думата няма – има съучастници и сътворци, но също така има и много ясна структура. Обикновено съотношението между участниците-актьори и участниците-публика е много близко до 1/1.
Най-често публиката влиза един по един или на малки групи в предварително приготвена инсталация, която ние наричаме Лабиринт и докато пътува през нея, се среща с героите на спектакъла, с които влиза във взаимодействие и личен, често съкровен контакт.
Ефектът от подобен спектакъл е много силен и остава трайно не само в ума, но и в паметта на физическото тяло на зрителя-участник.
На 30 юни предстои сетивен концерт – Тишинавтика във 2-ро студио на БНР. Какво да очакват присъстващите?
Потапяне в собствените си дълбини. Пътуване в космоса на пространството вътре в нас самите. Имплозия…
