Слязох до мазето за компоти и тогава го видях. Захвърлен, мръсен, ръждясал, със смачкан лагер и счупена вилка, на пода лежеше Той – велосипедът на моето детство. На пръв поглед старото Балканче не ставаше вече за нищо, но продължаваше да пази спомена за ваканциите на село, ожулените колена и лакти и прашните непознати пътища.
Той беше най-добрият ми приятел. С него крадяхме джанки от двора на леля Мара, състезавахме се с вятъра и бягахме надалеч, когато ми ставаше мъчно за нещо. Не помня кога го изоставих, но той все още стоеше там и ме чакаше.
Реших да заведа Балканчето на лекар. Познавам добър хирург. Казват му Дженко. Толкова е добър, че скоро моят червен приятел заживя стария си живот по нови улици, за които и самият той не беше подозирал.
Балканчето е много стар модел велосипед. Навремето се правеха в „Балкан“ – Ловеч. Заводът съществува все още, но материалната му база не е подобрявана от години. А и вече не държи правата за производство на новите модели Балканчета, които са с доста добра осъвременена концепция. Балканчето си беше едно уникално колело, което се използва и до ден днешен. Хората изпитват носталгия по него и даже го възстановяват като ретро колело. Никак не е лош велосипедът. Има здрава конструкция и е сгъваем.
Днес съществуват аналогични на Балканчето модели, но за съжаление вече не се произвеждат по оригинал. Хубавото е, че има изцяло нови части за Балканчето. Може да се сложи нова капла, алуминиева шина, добра контра – чешка или руска. Предната капла, в случая на това Балканче, е 18 цола. Задната е 20. Може да се направи с контра, със свободен венец и с малко по-добри спирачки като тези от стария модел. Като се възстанови едно колело, и най-зле поддържаното става прилично за каране. Може да се пребоядиса и да се сложи стикер „Балкан“.
Почти половината от колелета в сервиза на Дженко са за възстановяване. Преди моето Балканче за операция чакаше 60-годишно Пежо. „Мои приятели от Виетнам искат да реставрират такива велосипеди, за да ги подарят на майките си. И те ще си ги карат с любов, защото такива колела няма откъде да намериш вече. Те са с 22 цола гуми“.
Дженко обяснява, че няма специална школа за механици на велосипеди нито в България, нито другаде по света. Занаятът се практикува обикновено от бивши колоездачи. Един от сервизите му се намира в софийското училище за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“, където също така учи слепите деца да карат колело. С удоволствие ще съдейства на всеки, който иска да навлезе в професията.
Моето ново старо Балканче запази автентичния си вид – оставихме го небоядисан и с нагризана седалка, но пък му сложихме чисто нова червена верига. Другите сменени части са от нови Балканчета, така че достойно се движи по улиците. Освен на себе си, навявам хубави спомени и на повечето хора, които ни заглеждат по паркове и градини.
