„Кино в длан“ е единственият фестивал за късометражни филми у нас, заснети с мобилни технологии. Идеята е повече хора да повярват, че с едно непретенциозно устройство може да се сътвори всичко, което може да се изрази с всякакви други художествени средства, споделя филмовият критик Александър Донев. Всъщност, „Кино в длан“ ни подбутва да вдигнем глава от мобилните телефони и да се огледаме наоколо, без да се налага да ги отлепяме от ръцете си.
Тази година е второто издание на фестивала, а наградените филми чакат своята прожекция на голям екран на 21 юни от 18:30 ч. в Дома на киното в София. Александър Донев, който е и председател на журито, отговаря на миналогодишните въпроси , но вече по различен начин.
Оправдаха ли се очакванията на „Кино в длан“ 2?
Бяха по-големи, отколкото миналата година. С моя опит знам, че второто издание винаги се прави по-трудно. В Шумен, по време на подбора на филмите, се пошегувах, че второто издание на фестивала в Кан се е провело три години след първото. Но освен организационното структуриране, наградените филми по нищо не отстъпват на миналогодишните, даже в някои отношения като разнообразие и общо ниво на професионализъм участниците във фестивала показват очевидно израстване.
Очерта ли се обща тематика във филмите?
По-категорично от миналата година и заради преобладаването на повече игрални филми на по-добро равнище, ми направи впечатление интересът на авторите към действителността, към света около тях, онова, което ги заобикаля като отношение, не толкова социално-битови проблеми, колкото въпросите на човешките взаимоотношения и общуването основно между младите. Това е много важен знак и за хората, които правят големите, професионалните филми, защото участниците в нашия фестивал са може би една от най-добрите извадки от публиката на българските филми. Авторите на „Кино в длан“ гледат българско кино, интересуват се какво се случва с него и със своите филми допълват тенденциите на професионалното кино.
Какво във филмите провокира най-силно вашето вълнение?
Това по какъв начин споделяме нашите проблеми с хората около нас и по какъв начин търсим решение за тях. Авторите на нашите филми са доста сдържани и наясно със своите възможности. Те не се занимават с абстрактни, екзистенциални проблеми, а напротив – с най-елементарното нещо: Какво значи да бъдеш приятел, как да бъдеш добър с околните и какво може да направиш за тях.
Направи ми впечатление екипът, който беше заснел филма си на турски език. Според мен това са хора, които живеят в България, но може би често пътуват, може би са решили, че турският по-добре изразява тяхната идентичност, същността на тяхната проблематика. Това, между другото, придаде друг нюанс на техния филм и го направи по-прочувствен, като същевременно разнообрази програмата на фестивала. Развълнува ме тази свобода, отказът на хората да се преструват, да се представят за по-различни от това, което са. Такава непосредственост е силно въздействаща.
Какъв е профилът на авторите на „Кино в длан“ 2?
Профилът е същият като на миналото издание. Това са млади хора, основно около 20-годишни. Но тази година имаше и малко по-зрели участници сред наградените – жена над 60-те, която е активна в самодейното движение, създателка и изпълнителка на устен фолклор. Духът, който тя е запечатала в своя филм, отвори една друга тенденция.
Впечатли ме и продукцията, която получи наградата за най-добър игрален филм, на един учител по английски език от Варна. Този филм беше изключително професионално подготвен, драматургически много добре разказан и съдържаше всички елементи на една завършена история. Впоследствие от разговора разбрахме, че този човек целенасочено е търсил източници в интерент, за да разбере как да напише своя сценарий, как да го структурира и да оформи осветлението. Показа добри професионални решения в някои доста специфични технически компоненти.
Това са хора, които нямат професионално филмово образование, но очевидно заниманието с тяхното хоби ги кара да повишават квалификацията си, да търсят допълнителна информация и да творят. Именно това е начинът – с историите, които разказваш, да стигнеш до по-широка публика, когато нивото на реализация е максимално близко до професионалното, но в същото време е запазена автентичността на емоцията и непосредствеността на изразяването.
Имат ли шанс участниците за професионално развитие в киното?
Едно от момичетата, които спечелиха първа награда, проявява желание да кандидатства в НАТФИЗ. Надявам се, че наградата е стимул да реализира професионалните си интереси. Други автори от по-младото поколение също имат потенциала. Въпрос е на структуриране на житейските планове. Това е тежка професия. Медиите експонират червените килими, прожекторите, интервютата, блясъка на звездите, но това е много малка част от професията. В крайна сметка тя е достъпна за твърде ограничен процент от хората, които се занимават с кино. На първо място трябва да имаш желание да се изразяваш с това средство и да имаш какво да кажеш. Това е основното, а всичко останало е бонус, който не е задължителен и който много рядко се случва. Удовлетворението от това, което си създал, от реакцията на хората, които са гледали твоя филм и са почувствали това, което искаш да кажеш, е истинската награда. Другото е част от мечтите.
Прожекцията в Дома на киното…
… е с вход с безплатен билет от касата. Тези филми, дори създадени на малкия дисплей на мобилния телефон, обработени на компютъра вкъщи, живеят истинския си живот на големия екран. Там се постига максималното въздействие, там се виждат много повече неща, които на малките екрани остават скрити и не позволяват пълноценното въздействие на историите и присъствието на героите. Така че колкото и малки, колкото и непретенциозни да са тези филми, техният живот изцяло следва битието и логиката на случването на големите филми.
Александър Донев към авторите на филмите:
Да разширяват кръга на своите сътрудници, защото киното не е изкуство, което може да се прави от един човек. Киното изисква екип и заради факта, че се гледа от много хора, винаги е по-добре, когато в създаването му участват повече идеи и гледни точки. Именно това ще позволи на филма да бъде достъпен, разбираем и въздействащ на колкото се може по-голяма публика.
Наградените филми ще бъдат излъчени и по радио Бинар.
