Има какви ли не блогъри – кулинарни, здравни, литературни, но винените се броят на пръсти. Един от най-известните сред тях е Мария Чалиева. Можете да я видите по винените дегустации да пише нещо в тефтерчето си, а на лицето й е неизменната усмивка.
Мария не само дегустира, но и събира материал за следващата статия в своя блог. Само седмица след Балканския винен фестивал я търсим за да сподели своите открития, както и да ни разкрие някои от дегустационните си хватки.
Фестивалът се превръща в един от създалите си добро име винени форуми. Какви са твоите наблюдения за развитието му през годините?
Балканският винен фестивал е едно от най-интересните винени събития у нас. Имаме възможност да се запознаем с вината на съседите ни, които са много интересни и все по-добри. Тази година участваха няколко нови и беше интересно да опитам вината им.
Що се отнася до програмата – тази година беше най-силната, много силни майсторски класове и лекции, съобразени с интересите на потребителите и развитието на пазара. От към публика – нямам данни за конкретния брой посетители, но моето впечатление е, че посетителите не се увеличават.
Събираме се все едни и същи хора, дори вече се познаваме лично. Може би организаторите трябва да намерят нови канали и подходи за комуникация, за да стигнат до нови публики.
Доколко медалите оправдават качеството на вината, до каква степен да им вярваме?
Може би трябва да изясним системата за оценяваме на вината на такива форуми. Всеки такъв форум си има специфика, но най-общо оценяването се провежда при „сляпа дегустация“, т.е. никой от оценяващите не знае кое вино опитва или от коя държава е то.
Така че, когато едно вино спечели медал, най-малкото знаем, че то е впечатлило журито и при това съвсем обективно. Разбира се, най-важното от всичко са нашите лични предпочитания и ако те не съвпадат с медалите, в това няма нищо лошо.
Тазгодишните приятни изненади на фестивала?
Белите вина на гръцката винарна Monemvasia winery! Хрущящо свежи, с интензивен вкус и много дълъг послевкус, който разкрива виното пласт след пласт. Много впечатляващи и изящно направени вина, няма как да не ги запомниш.
След модата на розетата и оранжевите вина, каква е в момента винената мода?
Ох, опасявам се, че вече са модерни цветните вина – синьо, зелено и други подобни измишльотини. Разбирам, че са интересни и забавни, особено на младите, които тепърва развиват интерес към виното.
Истината е, че извън цвета (наистина необичаен, искрящо син, като течност за чистачки), това са посредствени вина, на основата на шардоне, само че доста скъпи. Ако не беше интригуващият им цвят, никога не бихте си и помислили да дадете 30 лв. за абсолютно незабележително вино.
В страната ни се правят и чудесни млади вина, защо все още не могат да преборят популярността на френските божолета?
Имам приятели във винения бизнес, които смятат, че божолето не е истинско вино. Тоест смятат го за вино – непретенциозно, несериозно, за забавление и за купон. До голяма степен божолето е точно това. И си мисля, че наистина трябва да си Франция – страната най-престижен производител на вино, за да създадеш и наложиш концепцията божоле – пълна противоположност на сериозното вино. Те просто няма какво и на кого да доказват.
Никога не трябва да забравяме, че на пръв поглед забавното божоле е подкрепено със солиден маркетинг. Нещо, което липсва на българските версии. Те са колебливи в посланията си, казват нещо като: „Имаме тук едно младо вино, нещо като божоле, но не съвсем…“ За конкурентен пазар, пренаситен с марки, какъвто е виненият, посланието трябва да е доста по-фокусирано.
Къде е България на балканската винена карта? С какво изпреварваме съседите си и в какво имаме да ги догонваме?
Можем само да гледаме какво прави Гърция и да си водим записки. Нямам предвид само това, че са родени търговци, или маркетинга, или винения туризъм. Работата им с местните сортове и техните интерпретации на класическите сортове е забележителна. Успяват да постигнат това, към което всички се стремим – автентична винена идентичност.
Румъния се развива много добре, но това, че ни изпреварва, едва ли е изненада за някой.
Добрата новина е, че у нас нещата се развиват повече от обнадеждаващо и тепърва ще чуваме за български винени успехи.
Има ли все още винени спорове на Балканите, като например чий сорт е маврудът?
Има, разбира се, но според мен не са нужни. Чийто и да е маврудът, българската или гръцката му интерпретация са толкова различни и интересни, че е безпредметно да ги сравняваме. Смисълът е да се наслаждаваме и на двете, та нали точно различните интерпретации обогатяват сорта. Е, и нашите преживявания.
Наскоро си поговорих с един от най-известните български енолози точно по тези въпроси и той сподели, че на генетично ниво сортовете в средиземноморския регион са много близки. Според него почти всички червени сортове са братовчеди. И това мен като консенсусен човек много ме успокои. Тоест, няма нужда от състезания и надцакване, а по-скоро сравняване на различни версии.
Знаете ли, че ако пием по една чаша вино всяка вечер, за целия си живот като възрастни ще успеем да изпием към 4000 бутилки. Ами само в България всяка година на пазара излизат повече вина. Мисълта ми е, че има твърде много бутилки да се опитат, а разполагаме с твърде малко дни. Трябва да се фокусираме върху същественото и да оставим споровете на… ами, на любителите на спорове.
С кои местни сортове страната ни може да е интересна на чуждестранните потребители?
От червените – рубин, широка мелнишка лоза, мавруд. От белите – димят и тамянка имат голям потенциал.
През последните няколко години имаме успешни опити за винен туризъм, кои са добрите посоки, в които може да поеме този бранш?
Необходимо е собствениците на изби и местният бизнес – винари, хотелиери, производители на храна, в едни и същи райони да работят заедно за привличането на туристи. И усилията им да са обединени с туристически агенции и дори авиокомпании. Има такива положителни примери, като този в Мелник и съм убедена, че ще имаме и други такива.
Качественото вино върви с качествена храна, започна ли да се повишава културата на хранене в страната ни?
Стъпили сме на правилния път. Сега остава да го извървим.
Какви са предизвикателствата да пишеш за вино? Как изобщо се реши да станеш винен блогър?
Много пъти съм разказвала тази история – който ме познава, знае добре колко много обичам да говоря за вино. Оказа се обаче, че има сериозен проблем. На всичките ми приятели им писна от говорене, те бяха много щастливи просто да си пием заедно. Така че, наложи се да направя блог, за да има с кого да говоря и споделям.
Слава Богу, покрай блога намерих много нови приятели, също заразени от винен вирус, с които тази тема не ни омръзва. Е, сигурно има и нещо общо с многобройните бутилки, които сме изпили заедно. Едно е сигурно, най-хубавото на виното е споделянето му.
Каква е стратегията ти на дегустиране, когато попаднеш сред много вина?
Много е важно да си отпочинал и наспал се. Важно е да има малко планиране и да се пропуснат купони, напивания, силови тренировки предния ден.
В деня на дегустирането закусете добре. Трябва ви добра доза бавни въглехидрати, протеини и мазнини в стомаха, за да удържите на напрежението. Кафе и препечена филийка няма да свършат работа, по скоро предвидете английска закуска. Много е важно да сте хидратиран през цялото време, това ще повиши издръжливостта на рецепторите ви и на мозъчната дейност също. Така че, прекъсвайте дегустациите и пийте вода. Много вода.
И сега най-приятната и важна част – дегустацията. Може да си разделите вината и да пробвате първо бели, после червени. И аз до скоро го правех. Но се оказа, че ако сменяте бяло и червено, рецепторите се рестартират и можете да регистрирате вкусове и аромати по-дълго време. А това в такива дни е от стратегическа важност.
Друга стратегия – информирайте се предварително възможно най-подробно за събитието. Ако ви интересува даден сорт или регион, започнете с това. Например шардоне – започнете от Северна България и се придвижвайте на юг, за да изследвате как се представя сорта.
И сега лошата новина – съжалявам, но ако искате да опитате повече вина ще се наложи да плюете. Да, има специални съдове за целта. Е, от някое изключително вино може и да отпиете глъдка, но трябва да остане това. И не, не се притеснявайте, накрая пак ще сте точно толкова пияни и весели, колкото всичките ви приятели, но ще имате повече записки в тефтерчето си.
От последната голяма дегустация се завърнах с 64 описания на вина, т.е. небцето ми е успявало да различи вкусове и аромати за доста дълго време. Това е моето предизвикателство към вас – надминете ме!
Първият ти съвет към неопитния дегустатор?
Оставете ума си отворен за всякакви стилове, вкусове и асоциации. Няма правилен, няма грешен отговор. Не сте на състезание. Игнорирайте винените сноби. Наслаждавайте се. Заведете приятел и изпийте всичко.
Българското вино, с което не бихме се изложили пред нито един познавач от чужбина?
Има толкова много, ама наистина фантастични български вина. Повече не искам да чувам „ама за българско вино това е много хубаво“. БГ вината могат да бъдат равностойни на всяко друго вино и не заслужават да ги подценяваме и да ги слагаме в отделна категория. Сред моите любимци са:
Salla Estate Каберне Фран – истинска красавица.
Марян Резерва – поезия в бутилка.
Merlot Private Reserve на Братанови – има странното свойство да изчезва мигновено от бутилката, толкова е пивко.
Драгомир Рубин Резерва – сериозна вино.
РеДарк на Дамяница – зад изпипаната работа на винарите се долавя някаква бунтарско-дивашка нотка в него, която страшно ме привлича.
Виница Мавруд на Загрей – още едно вино, което изчезва мистериозно бързо, може би сублимира и насища етера с любов и вдъхновение.
