Александра Рамирез е един от малкото млади артисти, за които можем да кажем, че е забелязан от ценителите извън страната ни. Тя завършва магистратура „Живопис“ в НХА и се впуска в рисуването с цялата си отдаденост и енергия.
Като повечето съвременни артисти, едно поле на изява не й е достатъчно, затова Александра развива таланта си в модата и дизайна. В своите творби тя не се страхува да експериментира, както и смело да използва цветовете. По този начин за няколко години успява да си създаде ревностно следваща я публика и да изгради свой уникален стил на изразяване. Успехите не закъсняват.
Предстои й за първи път участие в „Арт Базел“ в Швейцария през юни, а в края на юли ще открие самостоятелна изложба в Сарагоса. До 8 юни обаче нейните картини могат да бъдат видени в София, на изложбата й „Берлински нощи“ в бар „Ателието“.
За проекта си Александра казва: „Берлин е там, където ще се връщам отново и винаги ще се чувствам вкъщи сред тълпата непознати. Ще откривам новите малки чудеса на всяка улица и всеки квартал, в хората и в сградите, и най-вече във въздуха на града. „Берлински нощи“ през моя поглед представя картини от няколко гостувания до града.
Преоткриването на нощния живот прави паралел към абсолютната свобода на бъдеш този, който си, там, където искаш и точно когато го искаш. Няма задръжки, но има условия – в клубовете е забранено да се снима, затова използвах паметта и скиците“.
Срещаме се с Александра за да ни разкаже за Берлин и защо този град е толкова важен за творчеството й.
Нощен Берлин – какви са цветовете с които го асоциираш? Можеш ли да наречеш себе си нощна птица?
Берлин всякога е цветен и точно това е, което ме грабна. Разнообразието под всякаква форма е пистата на свободата – гледаш и не можеш да си избереш чак. Не съм точно нощна птица, въпреки че обичам да излизам, но много зависи къде. Нощен Берлин е черно-бял с ярки цветни контрасти – няма полутонове, няма преход, всичко е една голяма крайност, насищане на привличащи се противоположности.
Мислиш ли някога да направиш „Берлински дни”? Какво всъщност се случва в Берлин през деня?
Започнала съм серията, но едва ли ще се казва така. Берлинските картини са период, чието удължаване ми носи безкрайно удоволствие, както и всяко посещение там. Берлин е изключително динамичен град и през деня, и през нощта. Аз съм само наблюдател, който констатира факти, пречупени през лична гледна точка и техника, така, както го чувствам.
Берлин за теб е? Опиши го с няколко думи?
Движение, контраст, динамика, спокойствие, вдъхновение.
С какво те привлича този град?
С всичко. Нали знаете, някои неща просто се случват, предпочитам да не им противостоя. Берлин ме прие по начин, който не бях очаквала.
Как би описала средата там, какви хора срещаш в Берлин?
Средата е много отворена, много разнообразна. Има абсолютно всякакви хора, които по мои наблюдения успяват да живеят в много добре балансирана хармония, въпреки екзистенциалните различия помежду им. За мен отношението на групи хора с крайни виждания един към друг беше много ценен урок по толерантност, любов и уважение.
По какво разбираш кои са истинските хора на изкуството, и кои са отишли само за да се „тагнат”?
Усещам го. Не могат да ме заблудят или излъжат, може би защото за мен е ясно, че те НЕ СА нещото, което биха искали или демонстрират. Голяма част от „истинските“ по-скоро се крият, защото им е неудобно да бъдат център на внимание, те имат нужда от своето уединение, за да вършат своите неща.
Други пък обичат да се показват, да досаждат и да се натрапват – това ги зарежда, вниманието ги вдъхновява. Но нито единият от двата вида не става автоматично добър или лош артист. Това много зависи от самия индивид – някои хора на изкуството са във вихъра си на публични места, други потъват от срам. Аз лично гледам работата – тя е най-големият съдник за качествата на някого.
Имаш ли си любимо местенце в града, което винаги посещаваш?
Да, но предпочитам да го запазя за себе си.
Каква е разликата между берлинските и софийските нощи?
Със сигурност интензивността и наситеността откъм разнообразни събития. Берлин е магнит за много туристи, за мен това е един малък минус, защото доста голяма част от тях не се съобразяват с локалната сцена. В София има по-голяма пропускливост за тематични събития, което според мен се дължи на липсата на достатъчно публика.
Трудно ли е на един български творец да привлече внимание да бъде оценен в Берлин? Какъв е твоят начин да бъдеш забелязана?
Ако ще го смятаме откъм трудност – навсякъде е еднакво. Просто трябва да познаваш сцената, хората, галериите, събитията. Да знаеш какво се случва, какво е интересно, какво се търси. Различно е за София, за Берлин, за Милано и за Ню Йорк. Аз правя това, което обичам и дава смисъл на съществуването ми, като се старая да го поднеса по интересен за локалната публика начин.
Какъв съвет би дала на творците, които тепърва ще пробват да пробият в Берлин?
Да бъдат себе си. Берлинчани много мразят фалшиви хора с изкуствени претенции и лъжлив напудрен образ. Както и аз впрочем, просто ги надушвам. Но и там има такива, естествено. Все пак е най-добре винаги да слушате себе си и да давате най-доброто, на което сте способни в момента и да не спирате да надграждате в сферата, която сте си избрали. Търсете непрестанно нови възможности.
Би ли заживяла завинаги в чужбина? Какво те задържа още в България?
Абсолютно. Аз не живея за твърде дълго на едно място, затова е най-добре да не правя такива планове. Най-добре ще ми бъде ако съм на няколко места едновременно. В момента тук ме задържа работата ми към списание EVA, ателието ми и приятелят ми.
Твоята мечта, свързана с Берлин?
Да се върна обратно. Има толкова неизследвани места, но не бързам, защото усещам, че ще има още завръщания, сбогувания и мечти.
Фотографии: Владислав Христов
