Ще започна с едно малко отклонение, защото го намирам за важно. Аз съм доста скептичен човек, особено към представления, концерти и пърформанси, които говорят за пречистване на „съзнанието”, „сътворчество”, „необикновено пътуване на съзнанието”. Намирам подобни презентации по-скоро за рекламни стратегии за таргетиране на определена публика, която вероятно е с коренно противоположни на моите разбирания по „въпроса за живота, вселената и всичко останало“, затова по презумпция подлагам на съмнение постигането на подобни цели в рамките на един концерт. И все пак в тези презентации на художествени форми няма нищо лошо, защото вероятно хората с различна от моята нагласа за духовното и изкуството възприемат тези пърформанси по коренно различен начин.
И въпреки че съм далеч от източните философии и ню ейдж културата, имам усет за професионализъм, промисленост на пърформанса и постигане на даден ефект с определените художествени средства. Сетивният концерт на трио „Шамани“ (Shamani TRIO) „New Moon Ritual” („Ритуал по новолуние“), на който присъствах преди няколко дни, има всички тези достойнства. Художествената му форма е базирана отчасти на методите на сетивния лабиринт, а същината разчита на музикални картини и медитативни съзвучия, които имат за цел да въздействат не толкова с вариaтивност и оригиналност на музикалното изпълнение, колкото със създаването на определени настроения и, вероятно, медитативни състояния.
Музикантите, изпълняващи концерта, са Венци Такев – цигулка, световният шампион по бийт бокс Скилър (Skiller) и музикалният експериментатор Балкан Сайънтист (Balkan Scientist). Водеща за тях е импровизацията, с която те се справят с учудваща лекота и завиден успех. Перформативната част на концерта е дело на артисти от „Театър на сетивата” и „Институт за изследване на тишината”, които ме изненадаха приятно с идеите и находчивостта си. Музикалната и театралната част са връзвани по доста оригинален начин и се допълват чудесно, но тук ще се въздържа от повече подробности, за да не разваля преживяването за онези, които решат да посетят пърформанса. И далеч няма да сбъркат, между другото.
Основната тема на изпълнението, ако трябва да бъде изведена такава, е временното лишаване от определени сетива за сметка на други. Артистите се справят повече от добре в изграждането на наратив, на малка история, използвайки доста ограничени канали за взаимодействие с публиката или по-скоро със съ-участниците в спектакъла. И въпреки че техният пърформанс е по-скоро прелюдия към концерта, за мен той беше не по-малко важна част от преживяването. Както вече споменах, трио „Шамани“ представят концептуално инструментално изпълнение, което насочва музикалния език към сетивата, а не към разума. Или казано на човешки език, музиката има за цел да въздейства, а не да изненадва или смайва.
И въпреки усещането за непрестанна импровизация, музикалната част бива представена с висока доза вдъхновен професионализъм и умение, които гарантират на слушателя нужната увереност, че нищо, което му се предлага, не е случайно. Положително впечатление прави и фактът, че тримата музиканти не се стремят да изпъкнат и да смаят публиката с умения, а заедно насочват усилията в полза на цялостното музикално усещане.
И тук вероятно трябва да се върна към ефектите, които концертът на трио „Шамани“ предизвика у публиката, но тъй като, както вече споменах, аз съм доста далеч от светоусещането, нужно за да се възприема и коментира концерта в качеството му на духовно преживяване, ще се огранича само до едно наблюдение. Целият пърформанс беше лишен от всякакво усещане за напрежение и пренавитост, от всякакъв „творчески напън”, което с оглед на моментното състояние на алтернативната театрална и музикална сцена трябва да се възприема като голямо достойнство. Ще излъжа, ако кажа, че след края на концерта се чувствах пречистен или с по-отворени сетива, но със сигурност не бях по-напрегнат, отколкото в началото, което си е чист успех.
