Годишното Прайд шествие в Брюксел тази път се проведе на 20 май и с него беше отбелязан Международният ден против хомофобията (17 май). През изминалата седмица над сградите на европейските институции се вееха многоцветни знамена. Парламентът в Брюксел също беше в цветовете на „прайда“. В социалните мрежи имаше хиляди постове и коментари в подкрепа на равенството. Няколко ЛГБТИ комитета в Европа проведоха и други събития.
Беше публикуван и нов каталог, разглеждащ състоянието на правата на ЛГБТИ хората в Европа. Изготвеният от организацията „ИЛГА-Европа“ документ ясно показва разминаванията между разписаните права на ЛГБТИ и тяхното практическо прилагане в обществото.
И докато страни като Малта, Норвегия и Обединеното кралство са оценени високо в това отношение в доклада на „ИЛГА-Европа“, разликите между тях и зле представящите се страни – Латвия, Литва и Полша, са големи. В някои части на континента животът на гей хората дори е заплашен. На 16 май тази година три френски неправителствени организации подадоха в Международния наказателен съд иск за повдигане на обвинения в геноцид срещи властите в Чечня, Русия.
Пред белгийското издание „Политико“ Радослав Стоянов, член на Българския хелзинкски комитет, наскоро даде пространно интервю, в което описва много точно какво е да се бориш за правата на хората с различна сексуална ориентация в България, които са наложени чрез членството ни в Европейския съюз. Стоянов също така разказва за случилото се по време на самия прайд, както и за „анти-гей“ парада, провеждащ се по същото време.
Радослав се бори за правата си вече в продължение на 10 години. Пътят му на активист започва още на 17-годишна възраст с превод на статии от Уикипедия, посветени на хомосексуалността. „В България нямаше много информация – заявява той, – текстовете, от които разбрах, че това е нормално и че има милиони хора като мен, бяха написани на английски.“
Чрез своето онлайн проучване Стоянов научил, че като новоприет член на ЕС, ЛГБТИ българите автоматично получават правна защита: „И така аз започнах да подавам искове, най-вече срещу медии, в Комитета за защита от дискриминацията. Ставаше дума за език на омразата и употреба на стереотипи. В повечето случаи аз излизах победител.“
В последните няколко години обаче Стоянов започва да среща трудности. В момента в българските организации, борещи се за правата на хората с различна сексуална ориентация, в политическата класа и обществото цари апатия, а това възпрепятства постигането на равни права.
Българите не се доверяват на институциите, на правителството, медиите и неправителствените организации. „Когато човек е загубил доверие в институциите – твърди Стоянов, – той не се ангажира с политическия живот, а това включва и ЛГБТИ организациите.“
Бумът на интернет приложенията , предназначени за ЛГБТИ хора, също пречи на формирането на организации и общности. Приложенията позволяват на хората да се намират, да се срещат и да формират малки групи. Успоредно с това нуждата от кафенета, барове и места за срещи намалява, а с това и възможността активисти като Стоянов да организират хората. „Хората се чувстват добре и без да се разкриват”, със съжаление споделя той.
И докато броят на хората, участващи в шествието „София Прайд“, постепенно се увеличава през годините, за да достигне до 2000 души през 2016 г., това важи и за ответната реакция. Обикновено „София Прайд“ е съпътстван от „анти-гей парад” и към него няма почти никаква политическа подкрепа.
Въпреки че посланиците на някои европейски държави на драго сърце са взимали участие в Прайда, както и някои български политици в лично качество също са заявявали подкрепа, единствено крайно националистическите партии имат ясно заявена позиция – но те са категорично против събитието. Досега „София Прайд“ е подкрепян само от три малки партии – Зелените, Българската левица и ДЕОС.
И въпреки това България не е най-негостоприемното място за ЛГБТИ хора в Европа. Докато само 27% от българите смятат, че няма нищо нередно в еднополовите връзки, 51% са заявили в проучване на Евробарометър, че подкрепят равноправието. За сравнение този процент в Румъния и Словакия е една 36.
У нас Радослав Стоянов се опитва да се бори за промяна на статуквото главно чрез медиите, но там среща трудности: „Канят ни преди всичко в онлайн медии, за да обсъждаме правата на ЛГБТИ хората, но винаги ни се налага да влизаме в дебат с крайно десни националисти. Така не получаваме възможност да изпратим положително послание, защото непрестанно сме поставени в отбранителна позиция от атаките на крайни групи.”
Въпреки всички трудности и негативни мнения десетият „София Прайд“ ще се проведе на 10 юни в столицата. Темата на изданието е „Да прогоним предразсъдъците“ и цели да предизвика по-широк обществен дебат за приемането на ЛГБТИ хората и преодоляването на съществуващите предубеждения.
Успоредно с това DMS кампания набира средства за организацията на „София Прайд 2017“ и съпътстващите го арт седмица и филмов фестивал. Желаещите да се включат в инициативата могат да изпратят SMS със съдържание DMS SOFIAPRIDE (текст на латиница с главни букви). Дарения могат да се правят и на Facebook страницата на организаторите на София Прайд, където има специален бутон точно под корицата на профила.
