Няма незасегнати, когато по света има екологична катастрофа. Това, че не е в страната, която обитаваме, не значи, че не сме пряко пострадали от нея. В България сме свикнали управляващите да си затварят очите за екологичните проблеми, но дали това положение е само в нашата държава?
Ярослав Кродулец, ръководител на полското дружество за защита на птиците (OTOP), разказва за трагичното опустошаване на Беловежката гора, която е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Беше време, не много отдавна, когато пътят на село Наревка отвеждаше своите туристи дълбоко в сърцето на Беловежката гора – там, където биха могли да се почувстват като в напълно друг свят и в друго време. Тук, на границата между Полша и Беларус, се намира жива, дишаща реликва от древността – най-голямата оцеляла част от девствената гора, която някога покривала Европейската равнина и я превръщала в море от буйна зеленина, от Атлантическия океан чак до Урал.
Това е европейският „Йелоустоун”. Гората е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство и е обявена за специално защитена зона от ЕС по „Натура 2000”, под нейна защита е най-добре запазената горска екосистема и последната широколистна вековна гора в цяла Европа.
Рай за биоразнообразието – единствен на този континент, дом на богата фауна и флора, включително и на най-голямата популация на европейски бизони (зубър) в Европа, гората се разпростира на площ 150 000 хектара. Населяват я над 20 000 животински вида, от които 250 птици и 62 бозайници.
Но както пише Джон Милтън в „Изгубеният рай”, човешкият ум може „от рая да направи ад”. Днес пътят на Наревка е като път към ада. Мащабът на опустошението, причинено от човека през последните години, е ужасяващ. Изсечени са огромни площи гора и разрушителният ефект върху околната среда е докъдето поглед стига.
В някои райони нищо не е признато за достатъчно екологично важно, за да избегне резачката на екзекутора. На едно място величествен 150-годишен гигантски смърч е отсечен до пън. Ако беше оставен да съществува като изсъхнало дърво, той би намерил „живот след смъртта”, осигурявайки биологичното разнообразие за редица горски организми за век напред.
Малко по-нататък може да преброите пръстените върху пъна на повален 80-годишен дъб. Това, което е останало, е напълно безполезно – дънерите на дърветата покрай горските пътища са белязани със зловещи символи, жестоките белези на смъртта.
В продължение на векове това, което осигурявало богатството на Беловежката гора, били естествените процеси, които протичали с много малка човешка намеса, особено в сравнение с други европейски гори. Въпреки това само една трета от полската зона е официално защитена като национален парк. Останалите две трети са обект на нарастващо лош контрол от страна на държавната служба Управление на горите.
Полското дружество за защита на птиците (OTOP) прави всичко възможно, за да спре този държавно спонсориран вандализъм. Това е битка, която се води повече от десетилетие. През 2008 г. интензивният добив на дърва от гората принуждава Европейската комисия да започне официален ”структуриран диалог”(пилотен за ЕС) с Полша.
След преговорите е намерен компромис – сечта е ограничена и намалена до ниво, необходимо за задоволяване нуждите на местната общност от дървен материал. До 2013 г., успокоена от постигнатия резултат, Комисията прекратява процедурата по преговорите.
През март 2016 г. кутията на Пандора е отворена отново. След смяната на правителството новото Министерство на околната среда приема изменение на Плана за управление на горите. За беловежката горска област е одобрено трикратно увеличение на добива на дървен материал. Това увеличение – очевидно нарушение на споразумението от 2013 г. – е силно критикувано от най-важните научни органи и институции, отговорни за опазването на природата в Полша.
Решението предизвиква и обществено недоволство – повече от 160 000 души подписват жалба за защита на гората. OTOP, като част от коалиция, включваща седем национални и международни неправителствени организации, реагира незабавно, като подава съдебна жалба до Европейската комисия, за да предупреди, че Полша нарушава член 6 от Директивата за местообитанията.
Въпреки че Европейската комисия започва официална процедура по нарушението през юни, полските власти бездействат. Няколко месеца по-късно, през септември, Генералната дирекция за държавните гори, оторизиран орган на Министерството на околната среда, издава решение за премахване на ограниченията за сечта и за започване на добив на дървесина, съгласно измененията в лесоустройствения план.
От края на миналата година, в мащаб, за който трудно може да се повярва, се унищожава целостта на Беловежката гора. Невъзможно е да се преувеличи степента на биоразнообразието, което губим всеки ден.
Реално ние сме в състояние на екологична катастрофа, споделя Кродулец. Огромни участъци от тази някога приказно хубава гора приличат на място, претърпяло природно бедствие. Но природата няма нищо общо с това, то е плод на човешки вандализъм.
През последните седмици коалицията, в която участва и OTOP, отново напомни на ЮНЕСКО за унищожаването на гората. Тя призова Комисията да започне незабавно втората стъпка от процедурата за нарушението и да издаде официално мотивирано становище. Ситуацията показва ясно, че Полша не обръща внимание на опасенията на Комисията, затова случаят трябва да бъде отнесен до съда, ако е необходимо.
Трагедията на Беловежката гора е не само в опустошаването на природата, но и в унищожаването на паметта и убиването на надеждата. Докато „националният парк” е официално защитен, изсичането се случва в райони, специално предоставени за защита на световно признати институции като Европейската комисия („Натура 2000“), ЮНЕСКО (програма „Световно наследство“ и програма „Човекът и биосферата“).
Дали светът може да стои и да гледа мълчаливо изчезването на тези райони? Какъв ще бъде шансът за останалата част от нашата планета? Ако Джон Милтън пишеше „Изгубеният рай” днес, със сигурност щеше да оплаче унищожаването на Беловежката гора и изгубването на рая.
