Често може да чуем фразата: „Не може да е песен на славей, славеите пеят само нощем“. Това е само наполовина вярно. През деня пеят основно мъжките, които са част от двойка, а през нощта – тези, които не се размножават. Тази закономерност позволява на учените да изчислят броя на гнездящи двойки в дадена територия.
Въпреки че славеят е коронован с титлата цар на певците сред птиците, това далеч не е единственият вид, който има певчески дадености. Всяка птица притежава своя уникална и неповторима песен. Както и при хората, птиците имат „музикален духов инструмент“, който произвежда звук благодарение на движението на въздуха в белите дробове. В случая този въздушен поток предизвиква трептене на еластични мембрани, които създават звуковите вълни. При хората тези мембрани са гласните струни, които се намират в ларинкса.
Висотата на гласа се определя от степента на мускулно напрежение на гласните струни – колкото повече напрежение, толкова по-висок звук. Силата на гласа зависи и от плътността на тези връзки и намаляването на въздушното налягане в белите дробове. Когато налягането е по-високо, издаваме и по-силен звук. Всеки музикален инструмент, различен от източника на звук, може да има един или повече резонатори за усилване на звука.
При хората такива резонатори са фаринксът, устата, носа и трахеята. Много дълго се е смятало, че вокалният апарат на птиците е „направен“ по същия начин. Въпреки това, се оказва, че пернатите певци имат не един, а цели два ларинкса – горен, като при всички бозайници, и долен, който не е типичен за другите животни. Точно долната част играе основна роля за звука, който издават птиците. Тя има много сложна структура и е толкова различна при различните видове птици, че учените все още се борят с механизмите на работата на ларинкса.
Той има повече от един, да ги наречем еластичен, елемент, които работят независимо един от друг. Тази система е разположена в долната част на трахеята, където се намират и последните два клона на бронхите. По този начин вокалният апарат на птиците заема своето най-важно място при изпълнението на виртуозните песни.
Ритмичните звукови характеристики зависят от работата на ларинкса, който действа като един вид на стоп сигнал на пътя на звуковия сигнал и работи в сътрудничество с долния ларинкс. Вокалният апарат на птиците (ларинкса с резонатори) заема доста голяма част от тялото им и е особено характерно за птици с малки размери.
Поради това в процеса на пеене те участват с цялото си тяло. При пеене цялото тяло на птицата трепери от напрежение, шията е удължена, човката е широко отворена като фуния. Птицата пее дори с крила и опашка, които трептят в такт с трелите. Пеенето овладява цялата птица както емоционално, така и физически.
В началото на 60-те години в глас на птици са били открити ултразвукови нюанси, които човешкото ухо не възприема. Подобни звуци се срещат, например, в песента на червеношийките, синигерите и папагалите.
Птиците произвеждат звуци не само от вокалния си апарат. Те използват и другите части на тялото си: клюн, крачета, крилца и опашка. На всички е известно, че кълвачът е страхотен барабанист. За своите пролетни „концерти“ мъжкият кълвач използва не само кухите дървета, но дори и парчета желязо, ако намери такива. Щъркелите също тракат с клюн, когато изпълняват своята любовна серенада.
Известно е, че различни прищраквания с клюн заменят гласовата комуникация при птиците. Кликването с клюн широко се използва при различни хищни птици (орли, сови). То служи като знак за заплаха. Много птици издават звуци с крила като яребицата и глухарът. Въпреки това основният източник на звук при птиците е все още ларинксът.
В градски условия птиците пеят нощем не заради уличното осветление, както се предполагаше по-рано, а защото през деня е много шумно. В последно време урбанизацията и развитието на транспорта увеличиха рязко нивото на шума и се налага птиците да се конкурират с него.
Учени от университета в Шефилд изучават пеенето на градските червеношийки на 121 места в града и околностите, където обитават. Посетили всеки обект по два пъти – денем и нощем, и открили 19 места, където червеношийките пеели през нощта. Изследователите сравняват нивото на фоновия шум на различните участъци и става ясно, че където птиците пеели през нощта, той бил средно с 10 децибела по-висок.
Женската оценява качествата на мъжкия по неговото пеене, но сред градския шум е трудно да се чуе пълният репертоар. Орнитолози от Белгия откриват, че много европейски птици са започнали да пеят на по-висока честота, за да не се губи гласът им в ниските урбанистични шумове. Учените сравняват гласа на синигерите, живеещи в Брюксел и в околните гори. В репертоара на градските птици има по-високочестотни звуци.
Смята се, че някои птици са започнали да пеят по-високо, а славеите в Германия пеят толкова високо, че нарушават европейското законодателство, регулиращо шумовото замърсяване.
С магнетофон в джунглата
Един от пионерите в записването на птичите песни е Йохан Далгас Фриш. Той е роден в Сан Пауло през 1930 г. Родителите му са датски имигранти, които пристигат в Бразилия 3 години преди неговото раждане. Негов дядо по майчина линия е прочутият датски лесничей Енрико Далгас.
Още от ранна детска възраст Фриш се учлича по птиците и тяхното поведение. Баща му – Свен Фриш, е художник, който често рисува и птици, така че той от самото начало насърчава интересите на сина си. В последствие двамата влизат в професионално сътрудничество, защото бащата започва да илюстрира книгите на сина си.
Пре 1996 г. Фриш младши се дипломира като индустриален инженер, след което започва да работи на поточна линия в местния завод. През 1958 г. предприема служебно пътуване до своя работодател в Шотландия. Използва възможността да се срещне с орнитолози от Европа, които му показват записите си от птичи песни.
След завръщането си в Бразилия, Фриш започва на свой ред да записва птици. В началото използва магнетофон и самоделна картонена фуния. С течение на времето той усъвършенства уредите си и прави подвижна чиния за събиране на звуци.
През 1962 г. той издава част от записите си на плоча, обединени в албума „Птичи песни от Бразилия“. Албумът излиза едновременно в Бразилия, Лондон и Ню Йорк. В продължение на 18 последователни седмици плочата е на първо място по продажби в Бразлия. През следващата година той издава втория си албум – „Гласовете на Амазонка“, в който са включени песни на много рядък вид птица – т. нар. музикално орехче. През 1974 г. пък на компактдиск излиза албум с коледни песни, миксирани с пойни птици.
През 1964 г. в съавторство със своя баща издава книгата „Птиците на Бразилия“. Същата година Фриш започва инициатива за обявяването на планинската верига Тумук Хумак за национален парк. Тогавашният президент Коста е Силва подписва декрет, който обаче се изпълнява с голяма закъснение. Едва през 2002 г. указът влиза в сила.
През 1981 г. издава втора част на „Птиците на Бразилия“. По същото време той става един от основателите на „Сдружение за опазване на дивата природа“ в Бразилия – организация със световно признание, благодарение на която 5 октомври официално е обявен за ден на птиците в латиноамериканската държава.
През 1994 г. заедно със своя син Кристиян издава книга, посветена на прелетните птици в Бразилия. Последната му книга, излязла през 2005 г., е третата част на „Птиците на Бразилия“, която включва и секция, посветена на растенията, в които птиците гнездят. Много от илюстрациите в книгата отново са дело на бащата на Йохан Фриш, но този път са включени и рисунки на неговия син.
