Физикът и саксофонист Стефан Александър не веднъж е заявявал в публичните си лекции, а и в книгата си „Джазът на физиката“, че между Алберт Айнщайн и Джон Колтрейн има много общо. Александър също така насочи вниманието към така наречения „Кръг на Колтрейн“, който наподобява много „Кръгa на квинтите“, познат на повечето музиканти, но отнесен изцяло към новаторското творчество на Колтрейн.
През 1967 г. година Колтрейн дава рисунката си на музикантa, но и професор, Юсеф Латиф, който той полага в основата на книгата си „Тайните на гамите и съзвучията“. В своята автобиография Латиф описва музиката на Колтрейн като „духовно пътешествие“, което се полага върху „дълбоките традиции на автопсихофизическата музика“. Именно тук Александър открива „същите геометрични принципи, които са повели Айнщайн към квантовата му теория“.
И двете твърдения като че ли са на място. Блогърът и музикант Роел Холандер припомня думите на Телониъс Монк, че подсъзнателно всички музиканти са математици и допълва: „творци като Джон Колтрейн са били напълно наясно с математиката на музиката и са я прилагали в своите работи“.
Колтрейн е бил запознат с теориите на Айнщайн и обичал често да говори за тях. Дейвид Амрам дори си спомня гениалния музикант да споделя с него, че се опитва да направи нещо подобно в музиката си.
Холандер внимателно разглежда математиката при Колтрейн в две доста високонаучни есета. Едно е върху творчеството на Колтрейн като цяло „Музика и геометрия“, а друго е с по-тесен фокус и носи заглавие „Кръгът на тона“. Самият Колтрейн обаче публично рядко е коментирал интензивната теоретична работа, скрита зад най-известните му композиции, вероятно защото те сами най-добре говорят за себе си.
Предпочитал да се изразява философски и мистически, черпейки по равно от любовта си към науката и традициите на духовността. Поетичният начин на изразяване на Колтрейн е оставил на неговите интерпретатори безкрайни възможности да разглеждат Кръг му. Кларнетистът Арун Джош, например, определя: „математическите му принципи“ като „музикална система, която се свързва с Божественото“ и допълва, че открива в нея много мотиви от учението на исляма.
Пределно ясно е, че са малцина тези, които разбират напълно методите на Колтрейн, а едва ли има някой, който да е наясно с тях по-добре от него. Латиф изучавал внимателно делото му в продължение на много години, а след смъртта му през 2013 г. е признат като голям специалист и музикален ментор в световен мащаб, особено в прокарването на идеята за божествената връзка между науката и музиката. Латиф дори смята, че зад заглавието на късния шедьовър на Колтрейн “Любов Божествена“ (анг. – A Love Supreme) се крият думите „Алах Божествени“ (анг. – Allah Supreme), които авторът е кодирал поради страх от религиозна цензура.
Някой може да определи твърдението като тенденциозно, но това, което се крие в широтата на интерпретациите на музикалната теория на Колтрейн, побрана в рисунката по-горе, е всъщност дължимото признание от целия музикален свят. Според Латиф тези „музикални структури“ за Колтрейн са имали значение едновременно като научни открития и като религиозни откровения. Комбинацията между тях се превръща, по думите на Латиф, в „Сътворение в ума на един музикант, което извървява пътя от абстракцията към материята “.
