Хипарите винаги са разцепвали българското обществото на две. От пълно отхвърляне и неразбиране, през приемане с насмешка до приветстване по улиците, когато се разхождат с шарените си дрехи и накити.
Едно от малкото гнезденца на дяволската музика в столицата – Делта Блус Бар, в момента приютява фотоизложбата „Младежката контракултура в България на 70-те и 80-те“. Срещаме се с Роберт Леви, пряк участник в хипи движението от онези времена, за да ни разкаже повече за експозицията.
Да се появи фотоизложба за контракултурата в България е рядко срещано нещо, защо?
Тази изложба вече беше показвана преди три години в СУ „Свети Климент Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“ и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, както и в Кюстендил. Може да приемем, че се случва рядко, поради няколко фактора – хората, пребивавали в някоя от контракултурните общности, са малцинство и не всички имат снимков архив.
Как се стигна до тази идея?
Идеята е на доц. Михаил Груев, д-р Боян Гюзелев и Нели Недева-Воева. Благодарен съм им, че ме поканиха да участвам заедно с тях. Впоследствие доц. Груев написа много интересна студия върху контракултурата.
Коя е съвременната контракултура, която може да променя мисленето на цели поколения? Има ли изобщо такава?
Затруднявам се да отговоря на този въпрос, защото аз в известен смисъл съм останал в моята хипи субкултура на 80-те. Може би грънджът на поколението Х имаше потенциала да промени нещата и в известен смисъл го направи. Но отзвукът му в България беше слаб.
Мислиш ли, че контракултурите се намират в криза?
По-скоро в България са в криза, доколкото по обясними причини политическото взима връх над социалното и културното. Затова у нас контракултурата има по-скоро политически измерения.
Младият човек е бунтуваща се личност, в какво си приличат и в какво се различават бунтът през тоталитарния режим и бунтът сега?
При тоталитарния режим бунтът беше за свобода (доколкото контракултурата е осъзнат бунт, не съм убеден, че беше напълно такъв). Сега бунтът е за справедливост. Което също в някакъв смисъл е за свобода.
Има ли моди в контракултурите? Доколко хипарството в страната ни е социална поза и доколко естествена реакция на бунт и недоволство?
Всяко поколение има своя бунт, който върви ръка за ръка с модата – в музиката, облеклото, изкуството. Българското хипарство беше част от едно от първите глобални движения. Но, както във всяка друга страна, имаше своите характерни особености. Ние, например, винаги сме приличали по-скоро на битници, отколкото на хипита.
Как разпознаваш истинския хипар от фалшивия?
Никога не ми се е налагало да ги различавам. Ако някой не е бил истински, то той по естествен начин изпадаше от общността, най-често сам се оттегляше.
Какво си спомняш от първия си Джулай морнинг?
Опияняващото (и в алкохолния смисъл) чувство на общост и свобода.
„Старите хипари извадиха китари…“ в днешните реалности какво е продължението на това изречение?
… и никога не ги прибраха.
Щом има стари хипари, има ли и млади хипари? Кой ще поеме шафетата?
Има, но са малко. И това е съвсем естествено. Хипитата бяха заменени от пънк, после дойдоха метъли, готик, ню уейв, емо и т. н. Всяко поколение създава своя собствена субкултура и собствен бунт.
