Пролетта е сезонът на прераждането и добрите дела. Това е времето на благородните инициативи. Една кампания, която Бинар подкрепи с най-голямо удоволствие е „Да съберем 1000 детски книги за българските библиотеки“. Потърсих Николета Руева, която е част от инициативата, за да поговорим за детските книги и благотворителността.
Николета завършва Книгоиздаване в СУ „Св. Климент Охридски”. В момента работи в читАлнЯта, в Градската градина на София. Съавтор е на блога за детски книги „Алиса в чизми“. За книгите казва, че са единственото нещо, успяло да задържи интереса й най-дълго.
Преди броени дни беше Международният ден на детската книга. Какви са наблюденията ти върху българските детски книги, които се издават в момента?
Втори април е добър повод да направим преглед на детските книги у нас. Изборът на книжния пазар в България вече е огромен. Самата аз допреди няколко години недоволствах, че има липса на опреден тип книги за деца. Сега не мога да го правя. Страхотни неща се появяват от „Точица“, „Рибка“, „Артлайн“, „Лист“ и др.
Мислиш ли, че компютърните игри и интернет могат да изместят хартиените книги от детското ежедневие?
В изолирани случай може би, но общата картина показва, че книгата не може да изчезне като медия. Интернетът и игрите са бързи и забавни, постоянно се променят, но авторитет се търси винаги в книгата. А всяко дете има нужда от авторитет понякога.
Какви са начините за привличане интереса на децата към книгите? Какво би посъветвала родителите им?
Бих ги посъветвала да представят четенето като вълнуващо и интересно преживяване и да осигуряват подходяща среда то да се случва регулярно. Сетих се за нещо, което рекламистът Луис Басат разказа по време на лекцията си в Софийския университет миналата есен. Като по-малки неговите деца го питали дали могат да гледат още и още телевизия, а той набързо се съгласил. Но задал малко условие – за всеки час пред екрана да прекарват и час в четене. Добие ли се навик, той става традиция.
Нужни ли са детските книги в света на възрастните?
Като възрастни изборът е изцяло наш. В моя свят са нужни, за да запазвам детското у себе си и да изживявам неща, които няма как да ми се случат (по очевидни причини). Приключенията, шаренията, усещанията от срещата с детска книга си остават незаменими.
Това е и причината преди няколко години да създам в съавторство блога за детски книги „Алиса в чизми“ – да споделям какво ми харесва в детските книги по начин, който ми харесва.
Как се роди идеята за събирането на 1000 детски книги? Към какви дарители е насочена кампанията?
Идеята се роди съвместно с Фондация „Глобални библиотеки“, с която отскоро си партнираме. Решихме да използваме за отправна и крайна точка двата големи книжни празника през април – 2-ри (Международния ден на детската книга) и 23-ти (Световния ден на книгата и авторското право).
Кампанията е насочена към всички, които имат отношение към четенето и книгата, и желаят да помогнат в популяризирането им.
Била си част от много кампании, свикнали ли сме да даряваме или още имаме скрупули в това отношение?
Май повечето хора нямат проблеми да даряват. Виждала съм с книгите си да си разделят малки деца, които тепърва ще създават читателски навици, но и възрастни, чиято култура е отдавна оформена. Да се дава е хубаво, дори самото усещане, че с нещо можеш да се разделиш, е приятно. Аз редовно го правя и не само с книги.
В интернет ерата, в която живеем, библиотеките за много хора се превръщат в нещо архаично. Какво мислиш по този въпрос?
Може би, защото никой не се интересува от достоверността на информацията. Точно в интернет ерата библиотеката е по-важна от всякога заради библиотекаря, който се явява портиер, свръзка, учител.
Кои са трите книги, които би препоръчала на всяко дете?
Разбира се, че тези, които развинтиха моята глава като малка: „Емил и тримата близнаци“ от Ерих Кестнер, „Братята с лъвски сърца“ от Астрид Линдгрен и „Библия за деца“.
