Пчелите винаги са били положителни герои в природата. Те създават блага, работливи са, дават пример със своята доброта. И както в живота се случва, точно тези герои най-често пострадват.
Крилатите помощници
Установено е, че една трета от цялата храна за изхранването на хората зависи от пчелното опрашване и гибелта на пчелите и другите опрашители е сериозно предупреждение за човечеството, че екологичното здраве на планетата е застрашено. Пчелите са основен опрашител на 80% от растенията. Но как да ги опазим, след като отвсякъде са заобиколени с какви ли не химически препарати, използвани в селското стопанство?
Преди броени дни производителите на мед в Ямболско алармираха, че ще загубят голяма част от кошерите си. Около 30% от пчелните семейства в областта са унищожени през последната година, съобщиха от браншовата организация. Пчеларите в региона настояват за контрол при пръскането с пестициди.
Липсва контрол при третирането на площите. Един от големите проблеми е нарушаването на връзката между пчеларите и земеделските производители. Ситуацията е сходна и в останалите региони на страната.
От какво измират пчелите?
Неоникотиноидните пестициди са безспорно враг номер 1 на пчелите. Най-често тези отровни вещества се използват за обработване на семена. След засяването на семената, заедно с развитието на растението, във всички негови части със соковете се разнасят и неоникотиноидите.
Събирайки нектар и прашец, както и когато утоляват жаждата си с гутационната течност на растението, пчелите и другите опрашители са изложени на въздействието на отровите. Ако пчелите са поели голямо количество неоникотиноиди, те умират.
В случай, че то не е достатъчно да ги убие веднага, отровата въздейства на нервната им система и пчелите губят възможност да се ориентират. Вследствие на това те не могат да се върнат в кошера, загубват се и отново краят е фатален.
Френската национална агенция за здравна сигурност публикува заключенията си относно рисковете от субстанциите в инсектицидите, базирани на неоникотиноиди, за пчелите и за други насекоми. Според доклада, ако липсват подходящи мерки за управление, използването им причинява тежки отрицателни последици за различните видове опрашители.
Положението в България
Ето как експертите на „Грийнпийс“ описват ситуацията: „В края на 2013 г. влиза забрана за използване на неоникотиноидите имидаклоприд, тиаметоксам и клотианидин на територията на ЕС. В чл. 53 от Регламент (ЕО) 1107/2009 обаче се предвижда възможност за дерогация (изключение от правилото) от забраната за използване на неоникотиноидите.
Възползвайки се от тази вратичка в законодателството, през 2015 г. тихомълком, със заповед на изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) са били внесени малки количества неоникотиноиди, което е останало неизвестно за пчеларската общност.
Всички внесени пестициди са предназначени за слънчоглед и царевица за борба с основните вредители при тях – телен червей и сив царевичен хоботник. Понеже кампанията за внос на неоникотиноиди през 2015 г. е минала успешно, апетитът на производителите на царевица и слънчоглед е нараснал многократно. За 2016 г. вече се разрешава употребата на значително по-големи количества неоникотиноиди в 23 административни области (почти в цялата страна)“.
Да, фактите, изнесени от природозащитната организация, не са никак приятни. Какво обаче следва от тях?
Новите реалности
В края на януари 2017 г. изтече двегодишният мораториум на Европейската комисия върху употребата на опасни за пчелите пестициди. На теория забраната е в сила до вземането на друго решение, но на практика през 2017 г. ЕК позволява на всяка държава членка сама да реши дали да използва в селското си стопанство неоникотиноидните пестициди. Предстои България и останалите страни от ЕС да предоставят становище по въпроса в Министерството на земеделието, а след това и в Брюксел.
Европейската агенция за безопасност на храните е издала препоръка за окончателна забрана на два особено вредни химикала, които са неоникотиноидни пестициди. Мораториум обаче все още няма на този етап заради силния натиск на корпорациите.
Пчеларите отвръщат на удара
Незавидното положение, в което са поставени пчелите, няма как да остане без реакция от страна на техните стопани. Обединеният Български пчеларски съюз организира на 7 април пред Министерски съвет голям национален протест срещу употребата на неоникотиноидните пестициди в страната.
В свое изявление към обществеността пчеларите казват: „На 27 март 2017 г. изпълнителният директор на БАБХ д-р Дамян Илиев подписа три заповеди, с които разрешава контролирана и ограничена употреба на трите забранени с мораториум в ЕС неоникотиноидни инсектицида. Искаме пълна забрана на въпросните вещества в България, както е направено във Франция“.
Корпоративните интереси ли ще надделеят или желанието да бъде запазен животът на пчелите? И колко ще платим за меда на човешката жестокост? Това са въпроси с много неизвестни. Иска ми се да завърша текста по-оптимистично, перифразирайки прословутата фраза на Мечо Пух: „Колкото повече пчели, толкова повече здраве за хората“.
