Тези, които поне са чували за култовия британски комик Еди Изард, могат да си обяснят причината заглавието тук да е такова. Изард редовно излиза с дамски дрехи, маникюр и грим, като много от скечовете му в шоуто Dress To Kill са пряко свързани с това. В България идва с представлението си Force Majeur, което е в типичния му стил – вербални еквилибристики по исторически теми и прекрасен усет за импровизация.
Изард неведнъж е признавал, че порди своята дислексия няма как да подготви изряден сценарий, който да следва на всяко шоу от турнетата си. Така че до голяма степен се доверява на моментния си усет и, разбира се, на реакциите на публиката. Шеги на религиозни теми вървят в един държави, а в други най-голям хит са политическите му скечове. Разбира се, става дума за великолепно боравене с езика – шоуто е на английски, но комикът борави превъзходно с френски и немски, които включва в арсенала си при необходимост и с рядкото си умение да балансира между абсурда а ла Даниил Хармс и леко Уди Алънските псевдоневротични коментари.
Трети април, топла понеделнишка вечер. Всичко започва с прекрасен сет от хитове от всички периоди на Дейвид Боуи, което е още едно доказателство за стил и изискан усет за финото. Ако не сте били свидетели дори онлайн на представление на комик от такъв ранг, няма как да си представите дълго one man show, което да е истинско представление и наслада за почитателите на високоинтелектуалния хумор. Бях предубеден, признавам, че нация, чиито хумор се базира на „Шоуто на Слави Трифонов“ и „Шоуто на Канала“ има голяма вероятност да прояви лош вкус, но Зала 1 в НДК беше абсолютно запълнена, а аудиторията реагираше изключително точно и в правилните моменти на изискания хумор на Еди Изард.
Няма да се опитвам да ви преразказвам шоуто, ще е нелепо. Но понеже наистина няма как да станете свидетели на точно същото представление (наистина всеки път е различно, а дори шоутата от същото турне са записвани само частично), ще го кажа така: изисква се неповторим талант да съчетаеш в едно стенд-ап чудо мнението си за Ричард Лъвското сърце (който според него е Дейвид Бекъм сред кралете, въпреки че говорел на френски), любимите му християни и отношението на Бог към сина му (нарича го на галено Джизи Кризи от Джийзъс Крайст), Чарлз I, мъченикът Стивън (който беше протагоност, антагонист, но като цяло страдалец в няколко истории), Пилето (което също се появяваше многократно в ненаподобима звукова интерпретация)… И любимите теми на Изард – „Властелинът на пръстените“ (Гандалф е любител на лулите, затова е толкова мъдър) и „Междузвездни войни“ (един много специален Дарт Вейдър). Кратък бис и отново Дейвид Боуи, докато публиката интелигентно и с мускулна треска на корема от смях излиза навън в сякаш дразнещо обикновената реалност.
Добре, ето все пак нещо за всички пропуснали (от друго представление, но все пак същото турне):
https://youtu.be/r6n6yvZjVsQ
