Каквото и да говорим, Северна Корея продължава да бъде terra incognita за останалия свят. Понякога обаче управляващата диктатура допуска грешки и до нас достига информация какво точно се случва в тази страна. Такъв е случаят с филма на Виталий Мански „Под слънцето“.
Години наред режисьорът води преговори с правителството на Северна Корея. В крайна сметка е поканен да заснеме филм за живота на едно момиче и неговото семейство в годината, в която малката се подготвя за участие в празненствата по случай рождения ден на Ким Чен-Ир, наричан – Ден на изгряващата звезда.
Мански е от малкото хора, допуснати от севернокорейските власти да документират живота на техните поданици. За реализацията на филма съдейства самото руско министерство на културата, като убеждава Северна Корея да стане копродуцент. Режисьорът има право да избере героите си, но от предварително зададена група хора.
В последствие обаче, се оказва, че всяка вечер трябва да предоставя материала на властите, които му връщат само определени сцени. Мански решава да играе ва банк и да изнесе кадрите, като тайно снима с две карти за памет. В резултат вместо пропаганден филм за щастливо севернокорейско семейство се е получил разобличителна творба за ежедневието на тоталитарната държава. Появата на филма е посрещнато с остра статия от руския заместник-министър на културата Михайл Швидкой.
По думите на Мански, осем московски кина са отказали да показват „Под слънцето“ по указание на руските власти, които изпълняват изискване на Пхенян. Предлагаме ви интервю на режисьора за Руската служба на БиБиСи (BBC).
Как приехте новината, че кината са отказали да показват вашия филм?
Поначало разпространението на филма в Русия не е много широко и съглашателството на руските културни ведомства има по-скоро символичен характер, но според мен точно в този символизъм е проблемът. Филмът вече е показан на много места, откраднат е от пирати и е достъпен на руските зрители на много места. А че властите искат да подчертаят, че играят по свирката на севернокорейските другари, е много симптоматично и повече от огорчително.
С какво се обясняват трудностите за получаване на удостоверение за разпространение?
Преди всичко с голямата и неразривна дружба на Руската федерация и сегашния режим в Северна Корея. Знам, че представители на Северна Корея са изпращали официални дипломатически ноти до нашето МВнР, петиции до Министерството на културата. Руската страна обещала, че филмът няма да се показва в Русия. Но в крайна сметка успяхме. Нямаха право да ми откажат.
Хората, които се опитваха да забранят, разбраха, че намеренията ми са твърди и отказите ще доведат до конфликти и отзвук. Защото сега какъв е фонът? Разговори за нашия министър на културата, за научните му степени, за заместниците му, които са в затвора… Предполагам, че да ми издадат удостоверение за разпространение е по-малкото зло в сравнение с още един скандал.
Какво толкова има във филма?
Всеки поглед към Северна Корея, който се различава от официалния, е неприемлив за този режим. Ние се опитахме да покажем, доколкото е възможно, как е устроена тази система, това общество, и, разбира се, това предизвиква определено раздразнение сред севернокорейските другари. Но филмът е полезен за Русия, той ще послужи като предупреждение.
Тоест, вие провеждате паралели между нашия режим и севернокорейския?
Не провеждам специално. Но ми се иска тези, които ще гледат филма, да разберат нещо. Иска ми се нещо да променя в съзнанието на зрителите.
Как ви разрешиха да снимате там?
Това беше много дълъг процес на безкрайни съгласувания и изисквания от тяхна страна, понякога направо абсурдни. Ние намерихме аргументация, която им се стори приемлива. Снимахме обикновено семейство, което живее в Пхенян, живота им. За съжаление, можахме да заснемем само две от заплануваните експедиции. После просто ни изгониха от страната.
Защо?
Без обяснения. Добре че не ни вкараха в затвора. Не мисля, че са имали преки доводи или обвинения, които са довели до решението да прекратят снимките. По-скоро са се натрупали подозрения, че ще снимаме не това, което трябва. И ни прецакаха, казано по руски. По-точно ни изхвърлиха от страната.
Има ли шансове този филм да стане успешен в Русия или всичко ще се изчерпа с ограниченото разпространение?
В Южна Корея филмът беше показан в 150 киносалона, в Германия – в 35 или 40, в Полша – в 25, дори в Чехия – в 22. А в Русия, където филмът има освен познавателно значение също и особено актуално звучене, едва се наброяват 20 кина. Това, разбира се, говори за много тясното му, неадекватно занижено разпространение.
Абсолютно съм убеден, че в Русия филмът би могъл да прозвучи много по-гръмко. Съвършено очевидно е, че само допреди три години, допреди украинските събития и последствията от тях, всички основни телевизионни канали щяха да се борят за филма и ние щяхме да избираме къде, кога и кой да го показва.
Днес обаче никакви предложения от руски телевизионни канали не постъпват, а 20 арткиносалона на страна със 145 милиона население са, така да се каже, клубна дистрибуция. Разбира се, всичко това е още една характеристика на процесите, протичащи в Русия.
Филмът вече беше показан в много страни. Как го възприемат зрителите извън Русия?
Филмът има много широко разпространение по света, вече беше показан в САЩ, Канада, Южна Корея, Германия, Полша, сега излиза в Япония, в Латвия. Навсякъде премина достатъчно успешно и киносалоните продължаваха договорите за прожекцията му. В някои страни мина по телевизията, сега върви по Netfix, който я определи в топ-10 на своите премиери.
Интересът и вниманието към филма, включително от страна на пресата и професионалната общност, са достатъчно високи. Всъщност филмът осъществи много добър контакт с аудиторията. Но в Русия този филм, според мене, е най-важен и най-ценен, защото за разлика от други страни по света тук той има особено актуално звучене.
За никого не е тайна, че в Русия протичат определени процеси, които обръщат страната в един вид обратно движение: към съветското минало, а оттам, току-виж, и към севернокорейското състояние. Макар да съм абсолютно убеден, че Русия никога няма да стане Северна Корея, самият факт на това обръщане е много симптоматичен и повече от тревожен.
По ваш адрес прозвучаха обвинения, че след окончателния монтаж и прожекцията на филма вашите корейски колеги-кинематографисти са можели сериозно да пострадат от властите в КНДР. Известно ли ви е нещо за съдбата им?
В страна, където липсва какъвто и да е закон, с хората може да се случи всичко, независимо дали е имало филм или е нямало. Но в конкретния случай хората, които се снимаха във филма, както и тези, които осигуряваха снимките, са живи и здрави. Не мога да кажа доколко са щастливи, но продължават да функционират на местата си.
Започнаха активно да използват героите на филма като инструменти на севернокорейската пропаганда, а момиченцето се превърна в символ на абсолютно щастливото севернокорейско детство. Дори й беше възложено да връчи цветя на лидера на нацията на церемонията по закриването на конгреса на Корейската работническа партия, който за първи път през последните 30 години се състоя в Пхенян. Всъщност тя стана най-популярното дете на многомилионната севернокорейска нация.
От севернокорейска страна достигна ли до вас някаква реакция след премиерата на филма? Някакви претенции или заплахи?
Разбира се, имаше. Диапазонът на това, което постъпваше от КНДР, е доста широк, но не бих искал да коментирам сега.
Превод от руски: Албена Стаменова
Последната прожекция на „Под слънцето“ като част от СФФ ще бъде на 23 март от 13.15 часа в Дом на киното.
