След близо 2,5 години в Лондон с Асен решихме да се запишем в близкия до нас фитнес клуб.
Ако мислите, че там отиваш и си търчиш безнаказано по пътеката или си караш колелото, дрънкайки по телефона, бъркате. Има строга процедура по допускането ви в клуба – нищо, че вече сте сключили договор с клаузи, достойни за споразумение при купуване на имот за над 2 милиона паунда. Първо се минава на MOT, което е като технически преглед за автомобил, но за хора, а после имаш едночасова практика с фитнес инструктор. Целта е да се убедят, че няма да им умреш изневиделица в залата и после близките ти да ги осъдят верно за 2 млн паунда.
Та, след 20-дневни перипетии относно кои сме ние – Асен Арсен (от Венгер явно се подвеждат) ли е, Ейсън ли е, Аасен ли е, аз Лилуана ли съм, Лилиена, Илуана или Илиена съм (от Iliyana Dimitrova – бел.ред.), най-после записаха правилно имената ни и картите ни за достъп проработиха.
Разбира се, това не спря целия персонал да изпада в астматични кризи, опитвайки се да произнесе името ми, което явно се оказва непосилна задача, и за фитнес инструкторите си оставам Лилуана форевър… Асен вече се обръща само на Арсен, предупредени сте, ако случайно не реагира на поздравите ви някой път.
Влизам за едночасовия медицински преглед. След 10-минутни въпроси за настоящия ми лайфстайл на момчето му се прииска рЕзко да извика линейка за всеки случай. На отговора ми „пушите ли“ реагира с усмивка, на „колко на ден“ усмивката се скри, а като минахме през количеството вода, което пия и часовете сън на 24 часа, се поразтрепери и попита сигурна ли съм, че скоро не съм била хоспитализирана. Със страх ми взе кръв два пъти, мери кръвно, пулс, холестерол, кислород и някакви мастни индекси там. Представете си разочарованието му, когато не можа да ме закове с „Ужасно е състоянието ви“, а беше принуден да промълви: „Противно на очакванията ми всичките ви показатели са отлични, дали не ме послъгахте за цигарите и храненето?“ Отговорих гордо: „Не!“ и съжалих, че нямам българското знаме, за да направя един почетен тур из залата, развявайки го.
След прегледа дойде и инструктажът по фитнес. Посочих му целите си: 4-5 кг надолу и яка коремна преса. „Но вие сте в нормите за височината си!“, каза. Удостоих го с мил поглед, казващ: „Човече, аз вашите норми ги знам, но полите в гардероба ми друго мислят“, и той се предаде.
Омрънкях света, разбира се, и мисля, че това момче е прекадило с тамян след мен. То не бяха: „Оф, това с гиричките необходимо ли е?“, „Тая пътека по-бавничко не може ли да се движи“, „Бая скучничко е да правиш едно и също десет минути, а въобще не ви завиждам, че цял ден сте тук“.
В края на тренировката фитнес инструкторът ми препоръча да се съсредоточа върху зумбата, класовете по боди комбат и каране на колело в група, за да изразходвам и без това излишната си енергия. Подозирам, че просто искаше да ме прати на занимания, провеждащи се възможно най-далече от него, тоест – на долния етаж и при затворени врати.
Арсен току що се прибра. Ще е трудно с фитнеса, басейнчето, дълбоко 1,20 м изглежда все по-реалистична перспектива за нас. 
Илияна Димитрова
