В една паралелна реалност безработицата трябва да е обвързана с коктейли, красиви плажове, проникновени мисли, намиране на себе си и изобщо – ебре, животе. Почивка. В тази действителност, обаче, трябва да си признаем, че в липсата на трудова заетост има няколко доста гадни момента.
Безработица и връзки
Имаш гадже. Доскоро сте съвместявали графика си, намирали сте време за малки жестове, а в петък романтично и изтощено сте припадали в обятията си. Изведнъж изпадаш от трудовата въртележка и постепено се превръщаш в „досадното мило“. Онова, което не разбира какъв е проблемът да поговорите по телефона в три следобед във вторник. Което чака трепетно вкъщи, измисляйки 16 нови начина да комбинира краставица с домат. Разбира се, половинката ти леко се изнервя. След всички тъпотии в офиса, иска да завари уравновесено и зряло същество, до някаква степен също толкова изморено, ама не би. Балансът в личната ви екосистема е нарушен.
Безработица и безвръзки
Или нямаш гадже. Праз голям. Ти си самостоятелен човек, който търси съучастник, а не банкомат или домашна прислужница. Но оставаш „на пазара“ и осъзнаваш – ограничават се срещите със себе си. Няма вече „не е задължително да има някой, за да изляза на кино и вечеря“. Секват доставките на суши. Липсва небрежното решение как ще изкараш петък. Остава една пулсираща безработица в главата и тя води до странни мисли за сигурността. Самочувствието ти започва да страда. Силно вярвам в максимата, че трябва първо да обикнеш себе си, за да обичаш друг. За съжаление, в момента, в който си някак прокуден от капиталистическото стадо, е с идея по-трудно.
Безработица и самоосъзнаване
Проблем в безработните хора е, че започват да се мислят за много умни. Да, сега имаш време да четеш Кант, да анализираш къдрите на Шели и някак искаш целия свят да знае това. Съответно се превръщаш в трън в задника за обкръжението си. Докато въодушевено им разказваш за последните си шамански видения, близките ти все още се изтръскват като мокро куче от офисния стрес. Ти се цупиш, че си неразбран, а те… не работят точно от духовна нищета, сещаш ли се? Трудят се, за да има как да си купуват книги, да посещават постановки и да си плащат за целия „екзистенциален смисъл на живота“.
Безработица и роднини
Връзката с ДНК тайфата винаги е силна като лиана, но понякога разбирателството е крехко като китайски порцелан. Роднините ти желаят най-доброто, безспорно. Вероятно затова реагират на положението като загрижена глутница. Ръмжат и вият. За каквото и да стане дума, ти-не-си-прав. Завършил си грешните неща, отказал си оферта за десетки левове, разлял си мляко на килима на четиригодишна възраст. Абе – безработен си. В крайна сметка не бива да им се сърдиш, наистина го правят от добро чувство.
Безработица и свободно време
Спомняш ли си как в поредната изплискала трудова седмица се закле, че само ако имаш време… То спорт, курсове по плетка и суахили, чистене, всичко ще направиш. Ето, заповядай. Сега имаш всички часове на Света. Но след още една серия на „IT crowd“, нали. Личната ти организация съмнително започва да наподобява плужек и ако преди вършеше осем неща едновременно, сега ходенето до магазина представлява твоето покоряване на личния Еверест.
Безработица и Държава
Само който не си е причинявал троицата Трудова борса – НОИ – НАП, той не знае. Изумителни са уравненията с изработено време, с прекъсвания, с всичко. Опитваш се наум да пресметнеш колко точно пари са ти удържани от Държавата и сумата доста добре покрива мечтаното Околосветско пътешествие. На другата везна мислено поставяш случаите, в които си се възползвал от болничен или направление. Сумата е достатъчна да стигнеш до Петрич, да изпушиш един джойнт, да пиеш едно кафе и да се върнеш. И докато поредният мил служител трескаво смята стажа и обяснява колко си прецакан, проституцията започва да ти се струва не чак толкова унизителна или лоша опция…
Безработица и социални контакти
Спиш до обяд и в 10 вечерта за теб животът започва. Приятелите ти едвам гледат, понеже са ги спукали от работа. Те искат да мръднете извън града за почивните дни. Ти нямаш кинти. За барове, нови запознанства и каквото и да било социализиране – забравяш. Съответно толкова се сдухваш, че дори не ти се чати. Какви социални контакти? То има ли смисъл?
Безработицата и глупостите
Това е чудесен момент да натвориш легендарни простотии. Както уточнихме, сега имаш целия пространствен континиуум. Нищо чудно да звъннеш на Петя от 9-и клас, за да я попиташ защо ти открадна червилото, ебати смотаната. Или на онзи с тъмните очи отпреди десет години, за да разбереш защо не ви се получи, нищо, че ти го заряза. Да отключиш хипохондрия също е опция. Цялото народонаселение подсмърча, но в момента ти се струва, че твоето е плод на много тежка болест. Осъзнаваш, че работата е заемала голям процент от съзнание, което в момента се вкопчва в разглеждане на всяка пора в тялото и подозира, че нещо не й е наред. Накрая стоиш между четири стени и се питаш не би ли било яко да си съвсем нормален човек, например зъботехник.
Безработицата и търсенето
Докато още пазиш свежото си чувство за хумор, някои обяви искрено могат да те развеселят. После ти става страшно. Затъваш в представите си за „хамстер в колело“ и си обещаваш, че следващата работа няма да я изтървеш. Ще пиеш зелени, червени, сини, жълти, всякакви хапчета, само и само да останеш в Матрицата. После ти минава. Спомняш си, че искаш да си индианец. После пак се сещаш за наема и скролваш ли, скролваш обяви.
Безработица и финанси
Да останеш без пари, след като нямаш работа, е почти толкова естествено, колкото да запокитиш стъклена чаша от десетия етаж и тя да се счупи. Вероятно има хора със спестявания, лично познавам някои от тях. Сигурно може и да е като по филмите, но по-често не е. По Закона за всеобщата гадост точно в този момент всички провизии се изпаряват. Пресмятайки режийните разходи, за съжаление, този път не очакваш сала „следваща заплата“. Стоиш си на самотния остров, надявайки се на добър късмет. Като цяло финикийците не са били най-ведрите пичове, искам да ви кажа.
Но пък в безработицата също има хубава част. Живеем в материален свят, факт. Без значение дали ни харесва или не. Но в същото това пространство получаваме духовна подкрепа. От хора, които просто те нарамват до някое „Извън града място“, защото си сдухан. От приятели, които предлагат да си разделят с теб хляба или просто те прегръщат. Оплетени сме в битовизми, но понякога сме си просто хора. Работещи – не, но функциониращи – да.
