Никога не е в повече да се обръща внимание на живота и развитието на една музикална тема. Концертът за Аранхуес на испанския композитор от средата на миналия век Хоакин Родриго е в основата на албума на Майлз Дейвис от 1960-а Sketches of Spain, който от своя страна е причина Чик Кърия да сътвори джаз-стандарта Spain. Какво става между рождената ми 1960-а и днес, когато и Биг-бендът на БНР прави своя версия на Sketches of Spain?
В биографията на Майлз, когато става дума за негативната реакция на автора Родригес към джаз-изпълнението на творбата му, резкият отговор на тромпетиста е: „Да видим какво ще каже след първия чек с авторските права“. Няма писмени свидетелства за реакцията на Родриго, но благодарение на един от най-продаваните дискове на Майлз интересът към него далеч надхвърля този в затворената към света Испания по времето на Франко и на намаляващата класическа аудитория.
Колкото до Чик, няма да забравя срещата ни в гримьорната му по етажите на НДК, малко преди да се обърне към слушателите на предстоящия нулев брой на Джаз+ преди почти четвърт век. Чаках търпеливо реда си след незабравимите Данчо Рупчев и Людмил Георгиев и директно изстрелях нещата, които ме интересуваха – историята на „испанските“ му теми – Румбата на Армандо, Фиестата и най-вече Испания. „Разбира се, че не бях и чувал оригинала на концерта на Аранхуес“ – откровено си призна Чик. „Цитирах версията на Майлз, а фламенко-темата (на Spain) я доразвих на следващата година (Fiesta).
Плейлистът на Дуенде започва с алтернативна версия на адажиото от Аранхуес на Майлз и включва версии от албуми, вдъхновени от и посветени на Sketches of Spain с участието на джазмени от всякакви стилове – от повлияни от рока като Лари Кориел през работещи със симфонични оркестри като Орбърт Дейвис и Никълас Пайтън до афро-кубинско ориентирани перкусионисти като Алекс Акуня. Извън класациите оставям вокализите на Суингъл Сингърс, галисийската гайда на Кристина Пато, ливанския уд на Раби Абу-Халил и колумбийската арфа на Едмар Кастаньеда. От фламенкосите не пропускам баса на „кръстника“ Карлес Бенавент и китарата на Педро Хавиер Гонсалес. Пако и Джон ги оставям към версиите на Spain, където още ни радват Мичел Камило и Томатито, Боби Макферин, Гари Бъртън и Манхатън Трансфер. И после защо нощта била млада? Наслаждението от оригинала в изпълнение на Пако казва всичко:
