Малко след отбелязването на един век от първия запис на джас (Original Dixieland Jass Band), в блога на Библиотеката на Конгреса излезе статия пълна с факти, предразполагащи към размисъл. Бих могъл да синтезирам по-важните въпроси така, запазвайки оригиналните илюстрации:
– Дори датата да е 26 февруари, почти никой не разбира за това преди нововъзникналият печатен бюлетин на издателите от Victor Talking Machine Co да го отбележи чак през май. Т.е. нуждата от синергия между различните типове медии е от типа „по-добре късно, отколкото никога“.
– Дори и дотогава подобна музика да се е свирила на много места, интересът към нея не е бил достатъчен, за да се заговори за стил или поне ново явление в музиката. Но традиционалистите от Victor усещат потенциала в младата аудитория на бандата, изявяваща се в модерните кръчми. В техния случай „Риск печели“.
– Дори терминът Jass да е с неясен (с произход със сигурност на границите с „приличието“), фактът, че от сцената бендлидерът призовава „Джас-кайте, момчета“ го прави достатъчно привлекателен. Оттам до благопристойното двойно z има една крачка. „Малка крачка за човека, голяма крачка за американската култура“, ако трябва да перифразираме единия от двамата известни Армстронг.
– Дори и материалът да не е пълен със славословия, а снимката да е по-скоро нелепа за времето си, не е зле да се напомни, че няма лоша реклама. Откъдето до джаза като таргетиран маркетингов продукт има само една стъпка – глобалното покриване на нуждата от запълване на програмите на радиото, възникнало малко по-късно. Сигурно и затова парчетата не са станали хитове.
В заключение – първите успешни стъпки към глобализацията на културата и униформизацията на вкусовете са направени. Не че подобно наслагване не откриваме десетилетия по-рано при превръщането на бирата от локален към глобален продукт благодарение на откритията на Пастьор, на хладилната техника и разширението на жп мрежата.
Бъдещето? И в двата случая махалото се движи в обратна посока. Добрият джаз (и добрата бира) си остават нишови. Царство на метаморфозата, превръщаща всичко най-добро от миналото в залог на непрекъснато развитие, благодарение и на майсторите, но и на жадните за различност.
