Не беше отдавна времето, когато за първи път чух за някакъв бар, който се намирал в (уж нормален) апартамент. Трябвало някой да те заведе там или да почукаш на вратата и собственикът да прецени дали да те пусне – точно сякаш му отиваш на гости. После този бар отвори врати за всички и позагуби огромна част от очарованието си.
Случят с 5L трябваше да е съвсем друг. Това трябваше да е първият смел представител на спийкийзи (speakeasy) баровете в България. Ако ти е интересно, появили са се по време на сухия режим в САЩ и са били тайни и маскирани като съвсем други помещенията. А след това милологизирането на тези барове ги превръща в своеобразни култови тайни пространства.
Такава беше и идеята за пенетриране на специфичното пространство на 5L – трябваше да знаеш паролата, за да бъдеш допуснат, а за да направиш резервация, трябва да получиш три пъти „да“ в отговор на отправеното си запитване на фейсбук страницата на бара. Аз, разбира се, получих достъп за секунди (скромен, както винаги – бел.ред.). Искаше ми се да ви представя тук едно интервю с някой от създателите и отговорниците за интересното място.
След три седмици въпроси, изпращане на файлове и разговори „на живо“ се предадох и отидох с моя добър приятел, Вътрешния ми глас. Той е симпатяга, така че дано ви убедим и вие да посетите мястото. Влизам в 5L и откривам, че моят Вътрешен глас вече е тук. Започвам с въпросите още със сядането.
Как го намери? Чакам те тук от час.
Знам адреса и случайно, ха-ха, познах кода. Това не е точно като в онези спийкийзи барове, малко тъпо…
Хайде после за това. Кажи ми за стилното тук. За онзи Шопенхауерски антимързел, за действеността. Може би това е закваската тук?
Ох, не знам, копеле. Дарко Ангелески, единият от собствениците, е пич, професионалист, останалите не познавам. Знам, че двамата с Филип Арнаудов са основатели на Bar Academy Macedonia, а също са президент и вицепрезидент на Македонската асоциация на барманите.
Да, моята идея беше да поговоря с тях и да е нещо-като-интервю.
Няма значение, нали сега сме тук. Защо просто не си говорим и после да публикуваш резултата? Нали си падаше по „Гонзо журналистиката“?
Да, но не във всичките ѝ разновидности. Идеята ти обаче не е лоша. Харесва ли ти в 5L?
Е, как! Бърнард Шоу твърди, че алкохолът е упойка, която помага да се изтърпи операцията, наречена живот. Баровете са своеобразни храмове донякъде защото положението е като в „Бар Наздраве“ – everybody knows your name и можеш винаги (например след работа) да се отбиеш за един бърз sundowner. В конкретния случай съвсем не е така: има съвсем друг елемент – на едва ли не тайно общество, в което ако си, се чувстваш специален. Поне такава е била идеята. Но после нещо се е прецакало. Сега всеки, който почука на „тайната“ врата на 5L, го пускат вътре. Стига да не е употребил някакви лоши вещества и да му личи, разбира се.
Чакай, чакай. Не трябваше ли това да е създаване на миниобщество в иронична опозиция на масони, илюминати и всякакви чудовища?
Трябваше. Сега е достъпно за всички.
А онова влизане… Не искам да развалям изненадата на новите и евентуални бъдещи посетители, но влизането в бара беше наистина интересно.
Да, беше.
Вътрешен глас, нали се сещаш, че дори сега опосредено демитологизираме конкретното място?
Не ми е това целта.
Ти какво би попитал някого от собствениците, ако имаше тази възможност?
Щях да питам дали тази привнесена елитарност и селективност на аудиторията спомага за специфичната атмосфера в самия бар и как. Но това беше преди да може всеки да влезе в бара.
Значи сега въпросът ти е малко излишен.
Така е.
Добре, в 5L има ли някакви убийствени класики, които свързваме със знакови личности – мартинито („shaken, not stirred“) на Джеймс Бонд, мохитото (с шампанско) на Хемингуей – или залагат само на по-специфичния избор?
Няма какво да крия, майстори са, могат да забъркат всичко на страховито ниво. Черпих една позната с коктейл с македонска ракия „Тиквеш“ – малко се нацупи, като разбра, че й предлагам нещо с ракия, но после изпи още два.
Ясно. А под звуците на каква музика трябва да се случва всичко това, какво „стои“ добре аудиофонично в такъв бар и конкретно в 5L, Вътрешен глас, как мислиш? Защото все пак някак съвсем логично е клиентелата там да е с над средното IQ. Нали все пак прекрасният Ерик-Еманюел Шмит презюмира, че интелектът е само следствие и проява на музиката, която казвала истината. С други думи, коя е музиката на истината, която ще се смеси добре с коктейлите и интериора на бара според теб?
Кривите албуми на Майлс Дейвис, определени неща на Джако Пасториъс, малко Принс, малко Джордж Майкъл, оф, само умрели. Добре, нека има и нещо на Майк Стърн или Стинг за подправка.
Възхищавам ти се на добрия вкус – ако бях барман там, при следващата ти поява в мястото щях да черпя много.
Благодаря. И аз така.
Много ми се искаше да задам този въпрос на някой от 5L, но сега ти трябва да ми отговориш: как може човек да припознае 5L като следващия си най-любим бар в София и себе си като негов редовен гост?
А, не знам. Надявам се да не стане масов. И ако надеждите ми се оправдаят: ако търсите фино и приятно местенце, елате, поговорете си с персонала и помежду си, може дори да се видим някъде, ще ви позная.
Стига толкова, ставаш прекалено фамилиарен понякога, Вътрешен глас. Благодаря ти. Свърши ми работа. Даже почти се радвам, че не получих отговори от онази дама от бара, ти си страшен, направо нищо ти няма.
О, и аз се радвам. Наздраве.
