Приятно ми е, частен детектив съм

27/02/2017

Закъснявам за оперативка и си поръчвам по телефона такси към БНР. След броени минути се оказвам в автомобила на мъж на средна възраст с бръсната глава и титанична сребърна гривна (по-късно виждам, че има и съответния по дебелина и материал ланец, който жизнерадостно се подава на врата му). Хвърля ми два-три погледа и без покана ми обяснява каква марка са очилата ми и какви са отличителните знаци за това че са „истински“ (както се изразява той). Кимам любезно, но той продължава със сакото и дънките ми. На вече въпросителния ми поглед обяснява, че е бил „в следствието много години“, а сега си има частна детективска агенция. Успявам да го уговоря да си поговорим след ден по-обстойно, но с уговорката да не споменавам нито неговото име, нито това на агенцията. Решавам да си спестя и по-детайлно описание на външността му, защото, нали, не знам какво може да ми се случи.

От колко време е агенцията и сам ли си?

Принципно да, агенцията си е моя, но в сайта стоят единайсет имена, другите са измислени. Работя с ужасно много колеги от страната и чужбина, помагаме си, знаеш как е.

Всъщност не знам.

Да. Е, заедно си действаме задачите, този бизнес в България е тесен, всички се познаваме.

Няма ли конкуренция – да си крадете клиенти, да има спортна злоба?

Не. Отдавна го минахме този етап.

Помага ли ти работата в полицията от едно време?

Разбира се. Ако не беше тя, нямаше да се занимавам с това. Връзки, контакти – това е. А и се научаваш да работиш по определен начин.

Сега нещата различни ли са?

Да, не се налага да бия арестанти. (смее се) Едно време – бой, ама здраво. С маркучи основно. Имаше един циганин – изнасилил майка си и ни го докараха. Аз бях новобранец още. Старшият ни даде по пет минути насаме с оня. Останалото си го представяш.

Не съм сигурен, че мога и искам.

Сега е по-спокойно. Макар че понякога си има екшън.

Какви са основните ти клиенти?

Да кажем, че са предимно ревниви съпруги и стриктни шефове на фирми.

Проучват евентуалните си работници?

И настоящите. Едно пускане на името в Гугъл съвсем не е достатъчно, за да научиш каквото ти трябва за определен човек. Хващал съм един, който работеше за конкурентна компания и се беше вкарал като шпионин в другата.

Сериозно? Такива неща случват ли се извън филмите?

Абсолютно. И не са рядкост.

А съпругите? Решават, че мъжете им изневеряват и те пращат да ги следиш?

Да. Плаща се на ден, но им казвам, че ако до седмица не открия нищо, явно мъжът не кръшка.

Случвало ли се е да сгрешиш в преценката си? Например да кажеш, че всичко е наред, а после да се окаже, че не е било. С други думи, има ли недоволни клиенти?

Има разочаровани клиенти от това, което съм открил, но недоволни не.

Никога не си грешал?

Ако познаваше методите ми на работа, щеше да знаеш, че това е почти невъзможно.

Колко такива частни детективи има в София?

Не мога да ти кажа, съжалявам.

Но знаеш?

Знам.

Добре. А какво е отношението на работата ти като таксиметров шофьор към другата ти професия?

И това не мога да ти кажа.

Знаят ли шефовете ти от таксиметровата фирма за другата ти дейност?

Сам съм си шеф. Но ти разбрах въпроса. Не, не знаят.

Това, че си говорим сега, има ли как да ти навреди?

На клиентелата ли? Не. Ако не напишеш моето име, това на агенцията ми и това на таксиметровата компания, всичко е наред.

Всъщност не ти знам името.

Напротив. Още в таксито погледна баджа ми, докато ти разказвах за следствената служба.

Добри ли са парите?

Не се оплаквам. А и сам си решавам колко да се натоварвам, колко часа да работя. Има седмици, в които почивам 4-5 дни. Което ми е идеално. (смее се)

Тогава караш таксито?

Понякога. И за таксито сам си решавам. Изградил съм си проста, но работеща система. Имам нужда от определени доходи, за да поддържам стандарта на живот, който ме устройва, и знам колко и как трябва да работя за целта. Ако ми трябват повече средства, също знам как да си преструктурирам работния процес.

Ще ми направиш ли малко показно? Знам, че с един поглед би трябвало да можеш да ми кажеш много за един човек.

(без да ме поглежда) Не ми трябва един поглед, защото вече съм забелязал каквото ми трябва.

И?

Спортувал си активно, сега отново се връщаш към тренировките, фитнес, ако не греша. Очилата ти са нови и ги наместваш често, защото не си свикнал; не са просто запазени, а нови, защото това е актуален модел. Тефтерът е класически и не е евтин, явно държиш на тези неща, дори бих казал, че се занимаваш не толкова с журналистика, колкото с писане, бих казал на проза. Носиш един номер по-големи от необходимото дрехи – или не знаеш кой е твоят размер, или си отслабнал наскоро. Пушиш, но не много – свиваш си цигари или пушиш лула, имаше няколко парченца тютюн на ризата ти още в таксито, а не миришеш силно на цигари. Трябва да се грижиш повече за обувките си – чисти са, но не са лъснати добре, не ти отива така.

Всичко това сега го прецени и си направи изводите?

(прави кратка пауза) Не. За това как познах, че си писател, излъгах – проверих ти името в Гугъл. (смее се)

А как ми разбра името?

Няма да ти разкривам всичко. Обади се, ако ти дотрябвам някой ден.

от

публикувано на: 27/02/2017

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: