Христо Пенев за бъдещето в миналото и миналото в бъдещето

23/02/2017

Що е то прогресив рок? Имаше една не съвсем уместна шега, че това е джаз китарист, който случайно е натиснал дисторшън педала (онзи китарен ефект, който е отговорен за режещия и тежък китарен звук). А прогресив рокът всъщност е логичното продължение на арт рока от 70-те и 80-те – сложни композиции с многократни смени на темпа и размери, многопластови текстове, дълги инструментали и цялостно внушение за съвсем небуржоазна музика. И не, не става дума за комплексирани музиканти, които просто са намерили формат, в който да се надсвирват не само на сцената, а и в студийните си албуми. Нишов и елитарен стил, който е любим на наистина много музиканти, но не само, прогресив рокът и днес има своите групи и изпълнители, които впечатляват и удивяват почитатели с умения и идеи.

Обръщаме поглед директно към съвременната сцена, където качествените прог банди са наистина малко. Едно от сравнително новите имена, които впечатляват познавачите (в това число и нас от Бинар), са Фючър Уъс Пърфект (Future Was Perfect). Колегата Ивайло Кицов вече е разказал много за прекрасния им дебют, така че ми остава да намеря Христо Пенев (китара, клавишни и идеен двигател на групата) и да си поговорим, без да навлизаме в скучни за масовата аудитория детайли.

Знаеш ли, преди няколко години с тогавашната ми група подгрявахме Karnivool в Terminal 1 и се удивих колко много почитатели на съвременния прогресив има. Приятна изненада беше. Дори за такава група като тях е интересно, че всеки от трите им албума е крайно различен от останалите. Очевидно виртуози с много идеи, които обаче още търсят себе си в синкопите. При вас как стана с първия албум? 

Още от времето, когато назряваха първите идеи да създавам собствена музика и да сформирам група, бях със сравнително ясната представа, че посоката, която съм поел, ще кривне встрани от тази на стандартните банди. Ще търся една идея по-авангардно и експриментално звучене, скрито в така наречения прогресив. Сформирахме Фючър Уъс Пърфект през 2014-а година с Росен Захариев (китара), с когото бяхме работили преди това и в други формации. Впоследствие към нас се присъедини и Калоян Михалев (бас китара), който обогати по страхотен начин музиката. За записи на барабаните се обърнахме към нашия белгийски приятел Олмо (изключително таланлив и продуктивен музикант, познат най-вече в блек метал средите у нас и в Европа като Deha). Записите протекоха в наше домашно студио за сравнително кратко време – около 3 месеца. След това смесването и мастеринга пое друг наш приятел – Христо Карагъозов, и така в края на 2016-а албумът излезе на бял свят.

Няма да те разпитвам за влиянията ви – някои личат, други предпочитам да ги гадая. Но по-важно сякаш е как се случва работният процес – ти носиш идеите и после заедно ги работите или…? 

Още в самото начало с Росен решихме да подходим към този нов проект по-професионално, разписвайки музикалните си идеи на партитури. Поех китарните и клавишните хармонии и започнахме работа. Положителното в този начин на работа, макар и на пръв поглед „по-тромав” и не дотолкова „rock n rolla”, е, че можехме да погледнем вече оформящите се пиеси от всякакъв възможен ъгъл и веднага да преценим коя хармония би звучала добре, кои инструменти си пасват и кое би било неподходящо творческо решение. Така след доста труд и немалко преработки, отделните пиеси от това, което щеше да се превърне в дебютния ни албум, започнаха да придобиват цялост и завършеност. Също така, вече разполагайки с композирана пиеса, не се притеснявахме, че по една или друга причина бихме загубили първоначалната си идея.

Не мога да не се хвана за името на групата – Future Was Perfect (Бъдещето беше идеално). Интересно ми е дали това е алюзия към темпоралната нелинейност (че времето е привнесена величина и всъщност всичко се случва по едно и също време), или някакъв екзистенциален позитивизъм, а защо не и един ироничен поглед към бъдещето? И имаше ли други варианти за име на групата? 

Името идва от любовта ни към фантастиката и по-точно към ретро футуризма. Той представлява течение в литературата, киното, архитектурата и изкуството, характеризиращ се с вече отминал поглед (от днешна гледна точка) върху това как хората в миналото са си представяли бъдещето. Интересното е, че в този жанр се описват алтернативни реалности и времеви периоди от историята, които според фантастите биха могли да са се случили по съвсем различен начин, ако технолигиите се бяха развили с много по-бързи темпове спрямо действителния ход на историята. Като интересни примери в тази посока са филми (и книги) като Blade Runner, Back to the Future 2, картините на полския художник Якуб Розалски и много други. Именно на тази идея  се базира името на групата, а също и визията на обложката на албума, която е дело на Рада и София Крачанови. На обложката  е изобразен градски пейзаж от 30-те години на миналия век, но на преден план стои андроид, който в тази алтернативна времева линия е пълноправен член на обществото. Ако все пак можем да говорим за една по-дълбока идея, стояща зад името на групата, то тя се състои в изразяване на призив да не се вярва на празните обещания за перфектното бъдеще, което ни очаква, защото то така и няма да настъпи. Всеки трябва да мисли с главата си и да гради свое позитивно бъдеще, което с чиста съвест да  завещае на идните поколения.

Да ти кажа, и аз нямам търпение най-сетне да излезе Blade Runner 2, сегашният поглед към някакво апокалиптично-дистопично бъдеще определено ще е интересен. Но да се върнем на музиката. Прави ми впечатление (особено в „Shadow Dance“), че барабаните са някак „потънали“ и с повече спейс усещане. Много групи в сходен стил изциклят жестоко поне касата и снеъра, а тук те звучат като в класически образци от жанра като Rush, Yes, ранните Genesis… Умишлено ли е това? 

Напълно умишлено. Тъй като в албума присъстват с голяма тежест характерните за класически прог клавишни инструменти – мелотрон и хамънд орган, решихме и цялостното звучене, дух и настроение на албума да са вдъхновени именно от класиките в жанра като King Crimson, Camel, Emerson, Lake & Palmer и, разбира се, от съвременни гурута на прога като Steven Wilson, Ihashn, Opeth и др. Преди да започнат същинските записи на албума с Росен посветихме немалко време на това да изпипаме максимално китарния звук, който е в основата на албума. След това в процеса на смесването обърнахме внимание и на най-малкия детайл във всеки един инструмент с цел постигнето на максимално единно звучене на крайния резултат.

Да, в крайния резултат категорично личи отделеното време и вложения опит – лаиците ще кажат „звучите като чужда банда”, което си е своеобразен комплимент, така че и аз за секунди влизам в обувките на лаик и се присъединявам, страхотно се е получило. Интересни са и фолклорните мотиви, много хомогенно стоят в композициите и не са натрапчиви, както например беше в някои стари албуми на Dream Theater. Слушате ли роден фолклор и, ако да, от кои краища на България?

Отностно родния фолкор специалист е басисът ни Калоян. Като цяло високо ценим народната ни музика и най-вече инструменти като гайдата. В случая обаче това фолкорно звучене на места идва от афинитета ни към различни неравноделни размери, а именно 7/8-и, който е в основата на ръченицата. Отделно смятам, че, имайки предвид това къде сме израснали, някак по естествен начин залитаме към подобни фолклорни мотиви.

fwp

Знам, че е предвидим въпрос, но мислили ли сте за песни с вокална линия в следващия албум? 

Може да се каже, че има идея в такава насока, но със сигурност няма да е под стандартната форма на певец с конкретен текст, а по-скоро на хармонични напеви с отделни срички. Представи си народен хор, но без конкретно послание. Иначе казано, бихме използвали гласа като допълнителен инструмент.

И понеже започнах със самохвалство, кажи, моля, с коя световна банда би искал скоро да излезете заедно на сцена? Не казвам да „подгрявате“, не ми харесва тази дума – омаловажава усилията на първата група.

За нас като сбъдната мечта би било някой ден да споделим сцената с идолите си, музиканти, от които сме се учили, а именно изпълнители и групи като Steven Wilson, Opeth, Riverside… Също така сме фенове и следим развитието на българските групи и според нас бихме си паснали доста добре на живо с имена като Mental Architects, Ювиги, Smallman, Sativa…

Окей, ще се ослушвам за такъв концерт, защото това с трибютите на големи банди вече наистина се изтърка, има нужда от нещо ново. Като вас. Благодаря ти.

от

публикувано на: 23/02/2017

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: