Старото радио

Вила в Подмосковието

Стрелките на индикаторите за запис на няколко съвсем нови магнетофона – невиждани досега модели, на които се въртят ролки с ленти, едва-едва потрепват. Различни марки грамофони очакват своите винилови плочи, светят екрани на лаптопи, а някъде в центъра на Москва поставен на балкона компютър излъчва 6 терабайта онлайн трафик на месец. Според руските и чуждестранните закони това е самото сърце на дигиталното пиратство – студиото на радиостанция „Старото радио“, към която досега нито един автор на произведение не е предявявал претенци. Нейният създател Юрий Иванович Метьолкин нарушава авторските и сродните им права, като изпълнява великата мисия по съхранение на руското звуково културно наследство.

Много е трудно да повярваме, че един ентусиаст за пет години е цифровизирал 20 хиляди файла с изключително ценно литературно наследство. И не просто ги е дигитализирал, но преди това ги е издирил, доставил, описал, реставрирал, прослушал, записал и публикувал за свободен достъп в интернет. Представете си мащаба – не е останал нито един запис на такива радиопрограми като „Пионерска зора“ („Пионерская зорька“) , „Полева поща“ („Полевая почта“) и „Опять двадцать пять“ (традицонен руски израз, подобен на българското „Нови двайсет“). От „Зората“, например, са запазени само позивните. Юрий събира всичко, което намери, понякога дори му се е налагало на ръка да залепи 360 парчета разпадаща се лента, която съдържа час и половина запис.

В началото бяха лентите

Създадох „Старото радио“ – разказва Юрий Иванович, – за да върна към живот това, което имам, и това, което мога все още да намеря. Занимавам се с това непрекъснато. Дигитализирах цялата Федерална библиотека на Калужския площад, за три години и половина я цифровизирах изцяло, а това са хиляди винили. Вземах по 50, по 100 плочи в ръка и хуквах към дома. Почиствах ги и ги реставрирах, цифровизирах ги, каталогизирах, описвах, фотографирах обложките им и всичко това систематично пусках в ефир. Аз не събирам това, което го има в интернет, а намирам материали, които няма да откриете там.

Веднъж, когато получава цяла чанта с ленти, Юрий разбира, че там има 54 програми „С добрым утром, с добрым утром и с хорошим днем“ („Добро утро, добро утро и добър да е денят“). Това е мегапопулярна програма, излъчвана години наред всяка неделя, в която участват много актьори, интелектуалци и учени, а форматът й -43 минути, позволява да бъде създадена чудесна радиопрограма. Уникалността на тази находка всъщност е свързана с факта, че записите са били еднократни. Записът на Жо Дасен в тази програма няма аналог дори във Франция. Останалите от тези програми са били унищожени поради дефицит на ленти и на тяхно място са презаписани нови програми.

Както казваше Стив Джобс: „Това, което го няма на първа страница на търсачката, не съществува“. В този смисъл – плътността на информационната повърхност днес е такава, че да изплуват над нея могат само новини със скандален характер: някои някъде се удавил, други ги убили… Но всичко останало, което изисква от потребителя да се замисли, да отдели повечко време, да прояви нравственост и да напрегне интелекта си, всичко това най-ценно, с което ние сме израснали и което струваме, защото, ако всичко това изчезне, ние сме загубени – то не успява да изплува на повърхността. В това число и нашето наследство. Цялата наша аудио история и култура, миналото ни – без тях ние сме обречени на гибел, животът без тях е невъзможен.

Цифровизацията

Цифровизацията на звука представлява отделна, всъщност, максимално тежка архивна работа и аз се занимавам с нея вече почти 10 години активно, а през последните 5 години и целенасочено по много часове.

Специфичните особености при цифровизирането на звук изискват прецизна професионална апаратура и прехвърляне върху цифров носител в реално време. Развитите държави отдавна са предвидили този проблем и са създали механизми – грантови, доброволни, с помощта на държавата и на други фондове, за да цифровизират своето национално или интернационално наследство и да го архивират и представят онлайн.

Свободният достъп

„Аз с удоволствие бих открил и радио за свободно сваляне, но не искам да се боря с авторските права. Не искам окончателно да обявявам война. Защото ще закрият радиото ми и ще ме влачат по съдилища. Всъщност по закон никой не го вълнува, че то е некомерсиално. По принцип всеки автор на произведение може да се заяде с мен и да ме обвини в съда. Друг е въпросът, че нито един от тези автори досега не е предявявал претенции, защото те прекрасно разбират, че трябва даже да ми благодарят за проекта, за това, че техните произведения някъде звучат. Защото на практика те са изчезващо племе. Тях никъде ги няма, никой не ги излъчва и значи те не съществуват.“

„Старото радио“ живее свой собствен живот – няма диктори, никакви живи хора не участват в работата му. Механизмът му е устроен така, че никой да не му е необходим. Компютърът съставя разписанието на програмите по определени алгоритми за месец-два-три напред и почитателите му могат да го слушат онлайн или да потърсят друго произведение от аудио колекцията.

Добавянето на персонални страници към всяко произведение: към звука – текст (есе, написано от литературовед или културолог, статии) и снимки (ако е плоча – сканирано изображение на обложката, ако има такова) е много трудоемка във физически смисъл работа, която изисква поредица от манипулации, а е невъзможно да бъде автоматизирана. По този начин сътрудниците на „Старото радио“ създават триизмерна публикация към всеки звуков файл – звук, текст и изображение.

Авторското право

„Законът за авторското право в този му вид е икономически непоносим за Русия, защото това е глупост някаква и нонсенс. Това е на практика рекетът на XXI век. С колкото и автори съм се срещал в наши дни, от това, което се издава тук в Русия практически никой нищичко не получава. Е, може би, Юрий Антонов и „златната стотица“ получават, но останалите автори – нищо. Защото механизмът е абсолютно непрозрачен. И самите автори не знаят нищо за нищо. Затова когото и от тях да питах: „Вие поне нещичко не получавате ли?“, ми отговаряха едно и също: „Аз даже и не знам продава ли се това, но на мен никой нищо не ми плаща.“ Законът за авторското право въобще е враждебен към целия свят. Аз не казвам, че той трябва да бъде напълно отменен, аз казвам само, че една много малка прослойка от хора на нашата планета – по-малка може би от един процент, трябва да ограничи своя апетит. И това не са авторите, които трябва да получат заслуженото за своя труд, това са компаниите за колективно управление на авторските права.“

Използването на руското златно звуково наследство е недостъпно именно поради регулацията на авторските права. Днес дигитализацията и разпространението му не представляват интерес за комерсиалните продуцентски компании. Така постепенно звуците изчезват от днешния радио ефир и онлайн радиото.

„Ако се обърнете към Гостелерадиофонд, те ще ви поискат такива пари… 500 рубли на минута минимум. За това, че ще ви намерят нещо, ще го презапишат и ще ви го дадат. Толкоз. И представете си, че трябва да платите за двучасов спектакъл приблизително 1000 долара, само за да го послушате. И кой луд ще стори това? А и откъде-накъде ние сме длъжни да плащаме тези пари за нещо, което по принцип принадлежи на всички нас? И така Гостелерадиофонд, който нищо не е създавал, изведнъж, с указ на Черномирдин от 98-а година не само бива овластен да се разпорежда с тези права, но и му разрешават да изкарва пари от това. Фактически, Гостелерадиофонд става гробница на нашето наследство.“

Завещанието

„Днес ние не можем да достигнем качеството на тези радиопрограми и аз мисля, че това повече никога няма да бъде възможно. Бил е някога този златен период, който трябва да бъде запомнен и да се знае. Подбрано е такова количество стар материал, че на човек няма да му стигне един живот, за да прослуша всичко. Но това е само част, защото лично аз смятам, че няма нито една фонограма, която може да бъде изхвърлена – всичко е необходимо. И колкото повече съхраним, толкова по-добре, с което аз сега се и занимавам.“

В „Старото радио“ работят 3-ма ентусиасти – един търсач, цифровизатор, каталогизатор, един администратор на mp3 базата данни и един програмист, който през свободното си време безплатно се опитва да приведе сайта в съответствие с идеите на Юрий Метьолкин.

Превод от публикацията на Сергей Мухамедов