Кристина Костова е автор на „Адис“ (Adys) – първото шрифтово семейство, предназначено за хора с дислексия в България. Шрифтът улеснява възприемането на текстове при хора с лека и средна форма на дислексия – състояние, което се изразява в неспособност за четете и възприемане на текст. „Адис“ по никакъв начин не затруднява четенето за хората, които нямат този проблем. Кристина беше така добра да ни предостави своя шрифт, така че интервюто пред вас е първият журналистически текст, който използва „Адис“ (кликнете бутона „Виж с шрифт Adys“, който се намира вляво под заглавието на този текст).
Кристина се насочва към изработването на шрифт за хора с дислексия с ясното съзнание, че от „Адис“ няма да има комерсиална полза. А всичко започва с една случайна среща:
„Както казвам, стана случайно, но случайни неща няма. Бях завършила бакалавърската си степен, знаех, че искам да се развивам в сферата на шрифтовия дизайн, но все още не се бях ориентирала къде и как. Тогава по случайност една жена ме попита дали, след като се интересувам от шрифтове, ги съобразявам и с хората с дислексия. Това в голяма степен насочи интереса ми. Аз самата съм дислексик в много слаба степен или поне слаба в сравнение с множеството хора, с които се запознах и с които общувах през тези 2 години.“
Допреди този повратен момент Кристина изобщо не се била замисляла по въпроса. За себе си тя отдавна намерила начин да се справя с проблема и темата за нея била приключена. След онзи разговор обаче просто нямала търпение да се прибере и да се зарови в проблема. Оказва се, че между шрифта и начина, по който дислексикът чете, има много общо. Тогава Кристина осъзнава:
Ето, няма създаден такъв шрифт на български, но и по принцип няма много разработки за кирилица. Проучването ми по-нататък показа, че повечето от разработките са за латинска азбука. Тогава си казах: ето това е, което искам да направя.
Условно шрифтът е предназначен за хора с лека и средна степен на дислексия, но Кристина има планове в бъдеще да разработи и шрифт за хора с тежка форма. Това обаче може да бъде единствено шрифт, който ще се употребява строго от специалисти. Тя допуска и възможността да се изработи изцяло нова азбука за хора с дислексия, но смята, че това може да има и обратен ефект, защото ще намали възможностите на хората с дислексия да използват обикновената азбука в ежедневието си, тъй като формите ѝ ще са им съвсем непознати.
Какво вече стана дума, самата Кристина Костова е с лека форма на дислексия. Моля я да разкаже какъв е бил нейният опит през най-трудните за всеки дислексик години – тези в училище. Голяма част от хората с дислексия изпитват големи трудности при справянето с учебния материал, нерядко биват маргинализирани, а дори доскоро деца с тежки форми на дислексия бяха определяни като умствено изостанали – практика, която няма нищо общо с реалността:
Нямах нито един учител, който да ми обърне внимание. Разбрахме за този проблем в гимназията, но става в семейството – майка ми беше открила информация, благодарение на нейни познати, които се развиват в близки среди. Тогава разбрахме за какво става дума и аз до голяма степен се успокоих. Казах си: ето, всичко има обяснение и аз си продължавам нататък. Въпреки това постоянно имаше коментари от страна на учителите, че детето е несъсредоточено, че не внимава, а дори и по-подигравателно: о, еди кой си е влюбен, затова са такива грешките.
Такива неща наистина се случват, но в крайна сметка тези коментари са удобен начин да не се предприемат действия. Всъщност този период е най-тежък за дислексиците и оказва най-голямо влияние, тъй като оставя отпечатък в съзнанието на хората, който е изцяло ненужен и, за жалост, в негативната сфера.
Показателно е, че голяма част от тези деца по-късно се отказват да четат книги. Аз например завърших гимназия, без да прочета цялата задължителна литература. Четях толкова бавно, че нямаше абсолютно никакъв начин да се справя, затова ми се налагаше да се запознавам със съдържанието по други начини. Честно сменях и местата на цифрите по математика и просто в един момент реших, че няма да се профилирам и с това, въпреки че тя ми беше интересна, независимо от всичките грешки. Просто бях свикнала за себе си, но никой не ми обърна внимание. Но аз съм с доста лека степен, а има деца, които просто не преминават даден клас.
Заради това е от първостепенна важност учителите и родителите да са запознати с проблема, смята Кристина. Радостна е от факта, че през последните месеци с нея се свързват много учители, които споделят съмнения, че някои от техните ученици имат форма на дислексия и искат да използват „Адис“. Кристина смята, че само така може да се промени отношението. Възможностите пред шрифта са големи:
„Адис“ се разпространява и ще се разпространява безплатно. Вече е готов и неговият сайт, чийто адрес е www.adysfont.com. Ориентацията в него е доста лесна, оттам шрифтът може да се изтегли. Отделно съм дала страница със съвети за употреба. Една част са предназначени за дизайнери или хора, които изграждат визуални материали, втората част са съвети за родители и учители. Смятам, че могат да се направят доста промени.
Освен това вече съществува такава тенденция – не само заради дислексиците, но и заради създаването на приложения. В тях се използва широк кръг от икони и картинки, които спестяват място и време. Това е нещо хубаво, защото за един дислексик картинките понякога са доста по-лесни. Въпреки това е нужно да има и някакъв текст. Поради тази причина аз съм дала съвети за употреби на шрифта и неговото стилизиране, за да могат хората да се улеснят. Да, има степени, при които няма как да се помогне напълно, но когато тези хора се улеснят и им се дава възможност те да се обучават, колкото и време да им отнеме, ще се постигне някакъв резултат.
Първоначалната идея на Кристина, зародила се през лятото на 2014 г., била да направи шрифт, който да се използва в учебниците за деца от първи до четвърти клас. Затова и „Адис“ е създаден така, че да не пречи на читатели, които нямат никакви проблеми. За момента тя все още не се е свързала с Министерството на образованието и други институции, защото намира комуникацията с тях за малко тромава. Споделя дори, че кирилицата, която в момента се употребява за написването на учебниците, не е българска. „Ние разполагаме с неин специфичен вариант, някои знаци от който се различават от тези, използвани в други държави – казва Кристина и допълва, че според нея тук не става дума за някаква национална гордост или идентичност. – Има множество анализи, който показват, че знаците в българския вариант дават вече хармоничност на текста и по-висока четивност.“
Инициативата Българската кирилица, припомня тя, направи всичко възможно българският вариант на кирилицата да бъде въведен като официален, но, за съжаление, нашите институции са малко по-тромави и не особено бързи във възприемането на нови неща. Това е и причината Кристина за момента да изчаква. Предпочита да пристъпи към диалог с институциите едва след като има направени достатъчно изследвания и събрани мнения на специалисти. Проектът ѝ освен това е направен в сътрудничество с Националната художествена академия, така че тук не става дума за самодейна разработка. Наясно е, че всичко може да ѝ отнеме много време, но въпреки това ще се опита и вярва, че проектът ще има успех.
Накрая задавам въпроса кога самата тя ще се почувства удовлетворена от своя проект и как вижда „Адис“ след 10 години:
Шрифтовете са поле, в което човек години наред може да допълва знаци, особено ако е коректен и реши да вкара множество азбуки. Все пак се надявам да достигна степен, в която „Адис“ да е обслужващ за нас, българите и най-вече за образователната система. Пък допълнителни елементи мога цял живот да си добавям.
Също така бих се радвала, ако след време се появи някой студент, който също да иска да направи шрифт за хора с дислексия. Точно заради това моят проект по никакъв начин няма да се патентова и няма да се защитава, защото искам той да бъде продължен и да има други разработки. Подобни инициативи могат единствено да бъдат от полза за нашата визуална култура.
От своя страна пък графичните дизайнери могат да имат едно наум и да се съобразяват с някои дребни неща, които няма да нарушат силно дизайна им. Така може да се достигне до по-голяма толерантност, защото се цитира, че в световен мащаб дислексиците са около 20% от населението. Възможно е и да са много повече, защото има хора, които не подозират за това състояние или са диагностицирани с нещо друго. Така че тук не говорим за малцинство, а за една пета и повече от населението.
Кристина Костова е завършила Художествената академия с профили плакат, печатна книга и шрифт. Понастоящем е докторант към катедра „Плакат и визуална комуникация“. Основните ѝ интереси са в областта на плаката и шрифтовете. Интересът ѝ към плаката има в основата си така нареченото плакатно мислене, чиято идея е да се потърси провокация, но и да се предаде мнението на автора. Определя себе си като „човек, който не винаги иска да си налага мнението, но винаги търси предизвикателство в това как визуално да се изрази гледна точка по социална тема или просто да се създаде рекламен плакат“.
